Тактика на опожарената земя

Тактика на „опожарената земя“ е тактика, използвана по време на война, при която на вражеската войска се оставя само земя лишена от продоволствия (храна и фураж), жилища, техника, работна ръка и др., които могат да улеснят действията на агресора (неговата инвазия или отстъпление).

Финландия 1944: В германо-финската Лапландска война е разрушено селището Соданкюля

Петролни кладенци, подпалени от иракската армия като част от политиката на Саддам Хюсеин за опожарената земя по време на отстъплението през март 1991 г.

Военни примери

Във военната история, политика на „опожарената земя“ е прилагана многократно. Популярни примери са:

• 1812 г. – Наполеон бива допуснат да навлезе в Москва, единствено за да бъде отблъснат с голям пожар – тактически ход, който 10 висши руски пълководци вземат в подмосковското село Фили на 13 септември 1812 г. Наполеон влиза в празен град, но огънят помрачава успеха му и той е принуден да се премести от Кремъл. „Какъв ужасен случай! Какви хора! Това са варвари, скити!“, казва Наполеон. Тогавашна Москва е построена от дърво и пожарът унищожава около 3/4 от града.
• 1829 г. – В началото на настъплението на руските войски, по време на Руско-турската война 1828 – 1829 г., турските власти изселват почти всички жители на Североизточна България с добитъка и имуществото им. Турската армия и башибозук прилага тактиката на „опожарената земя“.^[1][2]
• 1912, октомври – По време на Балканската война, при отстъпването си в Кърджалийско, османската армия извършва тактиката на опожарената земя като противодействие на Хасковския отряд. Българските войски настъпват бързо, като разчитат и на местни ресурси за храна, впрегатен добитък и т.н. Но османската армия опожарява цели села в Източните Родопи, заедно с хамбари и плевници с фураж, като не оставят къщи, храна и добитък.^[3]
• 1940 г. – Политика на трите „всичко“ се практикува от Япония в Северен Китай по време на Втората световна война^[4]
• 1941 – 45 г. – През Втората световна война и руснаци^[5][6] и германци унищожават промишлената структура на земи, предстоящи на овладяване от противника. На 19 март 1945 г. Хитлер издава т.нар. Неронов декрет (официално: „Унищожаване на територията на Райха“) за унищожаване на цялата немска инфраструктура, за да не попадне в ръцете на нахлулите Съюзници.
• 2018 г. – Санкциите на САЩ срещу Русия се разглеждат като съвременна форма на тактиката на опожарената земя. „Удар срещу държавните банки, които доминират във финансовия сектор на Русия,... ще е тактика на опожарената земя“ – Алексис Родзянко, президент на Американската търговска палата в Русия.^[7]

Завръщане на противника по същия път

Като допълнение на тактиката е и постоянния и последователен опит противниковите войски да се принудят да се върнат по пътя, по който са пристигнали, и съответно да не могат да намерят никаква храна, защото вече са я секвестирали и изконсумирали.^[8] Примери:

• Претърпявайки неуспех при опитите да сключи мир с Русия, на 7 октомври 1812 г. Наполеон се изтегля от Москва. Опитва се да достигне Смоленск по южния път през Калуга, където има запаси от продоволствие и фураж, но на 12 октомври в сражение край Малоярославец е спрян от Кутузов и му се налага да отстъпи по разорения Смоленски път.

Вижте също

• Война на изтощение
• Светкавична война (блицкриг)

Източници

1. Руско-турската война 1828 – 1829^{[неработеща препратка]}
2. Анастас Ангелов, Девня през Руско-турската война от 1828 – 1829 г., електронно списание LiterNet, 14 септември 2009, № 9 (118).
3. Акад. Марков: Не е възможен общ прочит на балканската история, StandartNews.com, 3 декември 2012.
4. Fairbank, J. K., Goldman, M. China: A New History. 2nd. Harvard University Press, 2006. ISBN 9780674018280. с. 320.
5. Галя Горанова. Царят прилага тактиката на „опожарената земя“ // в-к „Сега“, 22 декември 2005. Архивиран от оригинала на 2022-06-29.
6. Ангел Игов, Малкият народ в голямата война, в-к „Култура“, бр. 10 (3067), 13 март 2015.
7. "Блумбърг": US санкциите срещу Русия са като тактиката на опожарената земя, Clubz.bg, 20 октомври 2018.
8. Контрол над пътя на противника, iconomist.bg (мъртъв линк)