електроцентрала в България From Wikipedia, the free encyclopedia
ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ е топлоелектрическа централа при село Медникарово, южна България. Тя е част от промишления комплекс „Марица изток“ и има инсталирана мощност 908 MW, което я прави втората по големина топлоелектрическа централа в страната след близката ТЕЦ „Марица изток 2“.
| ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ | |
 | |
 Местоположение в Медникарово | |
| Местоположение | Медникарово, България |
|---|---|
| Собственик | КонтурГлобал |
| Оператор | КонтурГлобал |
| Енергоносител | лигнит |
| Технология | парни турбини |
| Турбини | 4 |
| Капацитет | 908 MW[1] |
| Открита | 1978 г. |
| ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ в Общомедия | |
Централата включва четири еднакви кондензационни моноблока. Тя работи с местни лигнитни въглища, които се добиват в близките открити рудници на Мини „Марица изток“. Пусната е в експлоатация и присъединена към електроенергийната мрежа на България в периода 1978 – 1981 г.
Първоначално централата е изградена с четири моноблока с инсталирана мощност по 210 MW. Те са съставени от парогенератор, турбогенератор и трансформатор, руско производство. ТЕЦ „Марица изток 3“ става първата централа в комплекса, която от самото начало използва лансираната от Никола Тодориев схема за директно изгаряне на лигнитите без предварително осушаване. Четирите блока са пуснати в експлоатация поетапно – на 5 юни 1978 година, 8 април 1979 година, 10 април 1980 година и 28 ноември 1981 година.[2]
През 1997 година кабинетът на Иван Костов започва подготовка за приватизация и рехабилитация на централата, включваща изграждане на сероочистващи инсталации и увеличаване на производствената мощност. Първоначално в проекта е ангажирана американската компания „Ентърджи“, която през 1999 година купува 49% дял в централата и която впоследствие ангажира в проекта и италианската „Енел“. През 2003 година делът на „Енел“ и „Ентърджи“ е увеличен на 73% от акциите на предприятието.[3]
През април 2003 година премиерът Симеон Сакскобургготски официално дава старт на проекта за модернизация[4] През октомври втори блок е спрян за започване на реконструкцията му, която завършва през март 2006 година.
В края на май 2006 година „Ентърджи“ окончателно се оттегля от проекта, като продава участието си на „Енел“. Така съотношението на собствеността става 73% за „Енел“, 27% за държавната Национална електрическа компания.[5]
По същото време „Енел“ става и изпълнител на модернизацията, като заменя германската „Де Ес Де“ GmbH, която дотогава работи в консорциум с „Ер Ве Е“. „Де Ес Де“ напуска по взаимно съгласие заради закъснялата с 18 месеца рехабилитация на втори блок.[6][7] Срокът за завършването на рехабилитацията е удължен до края на 2008 г.[8]
До февруари 2009 г. „Енел“ успява изцяло да изпълни мащабната си инвестиционна програма. ТЕЦ „Марица изток 3“ става първата топлоелектрическа централа на лигнитни въглища на Балканите, която работи в пълно съответствие с европейските екостандарти, като емисиите от серен диоксид са намалени с над 90%. „Енел“ е обявена за инвеститор на годината.
През 2001 г. се твърди, че стойността на проекта в ТЕЦ „Марица-Изток 3“ е 470 милиона щатски долара.[9] През март 2003 г. вече се говори за общата стойност на проекта от 580 милиона евро.[10] През февруари 2004 г. цената става около 600 милиона евро [11], а накрая се оказва, че „Над 700 млн. евро са вложени в периода 2003 – 2009 г. за рехабилитация и модернизация на ТЕЦ „Марица-изток 3“. [12]
През юни 2011 г. „Енел“ продава дела си на американската енергийна компания „КонтурГлобал“ за 230 млн. евро. През 2012 г. „Контур Глобал“ започва да изпълнява нов проект в ТЕЦ „Марица изток 3“. Целта е да се спазят още по-строги изисквания на ЕС за азотните оксиди в емисиите, които ще влязат в сила на 1 януари 2016 г. (под 200 mg/Nm3). През юли 2013 г. компанията обявява, че е приключила с подобренията по първия блок и продължава с останалите.[13]
 | Графиките са временно недостъпни поради технически причини. |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
