Мозъчното сътресение (наричано също комоцио) е лека травма на главата, която временно засяга мозъчната функция.[1][2] Симптомите могат да включват изпадане в безсъзнание, загуба на памет, главоболие, затруднение при мислене, концентрация или баланс, гадене, замъглено зрение, нарушения на съня и промени в настроението.[3] Всеки от тези симптоми може да се появи веднага или няколко дни след травмата.[3] Понякога симптомите могат да се задържат до две седмици при възрастни и до четири седмици при деца.[4][5] По-малко от 10% от спортните сътресения сред децата водят до загуба на съзнание.[6]
| Мозъчно сътресение | |
 | |
| Класификация и външни ресурси | |
|---|---|
| МКБ-10 | S06.0 |
| МКБ-9 | 850 |
| База данни eMedicine | aaem/123 |
| Мед. рубрики MeSH | D001924 |
| Мозъчно сътресение в Общомедия | |
Сред най-честите причини се открояват пътнотранспортните произшествия, паданията, спортните травми и инцидентите с велосипеди.[7][8] Рискови фактори са употребата на алкохол[9] и предишни сътресения.[4] Механизмът на травмата включва или пряк удар по главата или удар другаде по тялото, който се предава към главата.[4] Смята се, че това води до невронна дисфункция.[5]
Предотвратяването на сътресения включва употреба на каска по време на каране на велосипед или мотор.[7] Лечението включва физическа и когнитивна почивка за ден-два с постепенно възвръщане към ежедневните дейности.[5][10][11] Прекалено дългият възстановителен период може да доведе до по-бавно възстановяване и да доведе до тревожност или депресия.[5] За справяне с главоболието може да се приемат парацетамол или нестероидни противовъзпалителни средства.[5] Физиотерапията може да помогне за дълготрайните проблеми с баланса, а когнитивната поведенческа терапия може да помогне за промените на настроението.[5]
В световен мащаб от сътресения страдат над 3,5 от 1000 души годишно.[12] Най-често засягани са младите мъже.[7][12] След единични случаи рядко има дълготрайни последствия, но многократни сътресения могат да увеличат риска от хронична травматична енцефалопатия, болест на Паркинсон и депресия в по-късен етап от живота.[13]
Симптоми
Сътресенията са свързани с различни симптоми, които обикновено настъпват скоро след травмата.[14] Ранните симптоми обикновено изчезват след няколко дни или седмици.[15] Броят и вида на симптомите варират от човек до човек.[16] Тежестта на първоначалните симптоми е показателна за времето, което ще е необходимо за възстановяване.[4]
Главоболието е най-често срещаният симптом.[17] Също може да настъпи замаяност, гадене, повръщане, липса на координация и затруднение при поддържането на баланс.[17] Зрителните симптоми могат да включват чувствителност към светлина,[18] виждане на ярки светлини,[19] замъглено зрение[15] и двойно виждане.[20] Често докладвано е и звънене в ушите (тинитус).[15] В много редки случаи е възможно потърпевшият да получи конвулсии.[21]
Когнитивните симптоми включват объркване, дезориентация и трудно фокусиране. Възможна е загубата на съзнание, но ако е кратка обикновено няма връзка със степента на сериозност на сътресението.[22] Посттравматичната амнезия, при която потърпевшият губи спомените си за събитията след сътресението, е типичен признак на сътресение.[17] Човек може да повтаря едни и също въпроси,[23] да отговаря бавно на въпроси и насоки, да има празен поглед или да има неясна и несвързана реч.[24] Промяна в навиците на сън също могат да се появят, както и трудности с концентрацията и извършването на ежедневните дейности.[15][17]
Сътресението може да доведе до промени в настроението, включително раздразнителност, загуба на интерес в любимите дейности, сълзливост и проява на емоции, неподходящи за дадена ситуация.[24][25][26] При децата се наблюдава безпокойство, сънливост и раздразнителност.[27]
Механизъм
Човешкият мозък е обграден от гръбначно-мозъчна течност, която го защитава от леки травми. По-тежките удари или сили, които водят до голямо ускорение, не могат да се абсорбират от тази „възглавница“.[28] Сътресение може да се причини от ударна сила (главата е ударена от нещо или се удря в нещо) или от импулсивна сила (главата се движи много бързо, без да се пряк обект на травма).[26]
Силите могат да предизвикат линейно, ротационно или ъглово движение на мозъка (или комбинация от тях).[26] Смята се, че големината на ротационната сила е основния компонент при сътресенията и степента им на сериозност.[29][30] Проучванията върху спортисти сочат, че големината на силата и мястото на удара не са задължително свързани със сериозността на сътресението или симптомите му. Предполага се, че прагът на сътресението е около 70 – 75 g.[31][32]
Най-често засегнатите части от мозъка вследствие ротационни сили са средният мозък и междинният мозък.[8][33] Смята се, че силите от травмата нарушават нормалната клетъчна дейност в тези области и че това нарушение води до често срещаната загуба на съзнание при сътресенията.[8] Ъглово ускорение от 4600, 5900 и 7900 rad/s2 води съответно до 25%, 50% и 80% риск за лека мозъчна травма.[34]
Превенция
Превенцията на леки черепно-мозъчни травми включва общи мерки, като например поставянето на предпазен колан и употребата на еърбег в превозните средства, както и използването на защитна екипировка, като например каска за високорисковите спортове.[17][35] При възрастните хора е препоръчително да намалят опасността от падане вкъщи.[25]
Лечение
След изключване на нараняване на шията или главата, наблюдението трябва да продължи няколко часа. Ако симптомите са много, продължителни или се появяват нови такива, тогава е необходима незабавна оценка в спешно отделение.[6][36] След това физическата и когнитивна почивка трябва да продължат, докато всички симптоми не отзвучат, като повечето (80 – 90%) сътресения отзвучават за 7 – 10 дни. Времето за възстановяване може да е по-дълго при деца и подрастващи.[36] Когнитивното отпочиване включва намаляване на дейностите, изискващи концентрация и внимание.[36] След това пациентът следва да се възвърне към обичайните си дейности с бавно темпо, което не влошава симптомите.[37]
Могат да се изписват лекарства за облекчаване на проблемите със съня и депресията.[16] Най-често се препоръчва парацетамол.[38] Пациентът със сътресение не трябва да консумира алкохол и кафе или да пуши.[1][39]
Прогноза
Хора, които са претърпели сътресение на мозъка, са по-уязвими към последващо сътресение, особено ако новата травма настъпи, преди да са изминали симптомите от предното сътресение.[13] Многократните сътресения увеличават риска от деменция, болест на Паркинсон или депресия в по-късен етап от живота.[13]
Сътресенията почти никога не водят до смъртоносен край.[40] Симптомите на повечето сътресения изчезват след седмици, макар след това могат да останат някои проблеми, които рядко са дълготрайни.[30] Около 75% от децата се възстановяват в рамките на три месеца.[41]
Общата прогноза за възстановяване може да бъде повлияна от различни фактори, включващи възраст, интелектуални способности, семейна среда, система за социално подпомагане, професионален статут, стратегии за справяне и финансови обстоятелства.[42] Хората над 55-годишна възраст се нуждаят от повече време за възстановяване.[43] По неизвестни причини претърпяването на едно сътресение значително увеличава риска от повторно такова.[44]
Източници
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
