Струмичани

Струмичани (единствено число струмичанец/струмичанка, на македонска литературна норма: струмичани, струмичанец, струмичанка) са жителите на град Струмица, Северна Македония. Tова е списък на по-известните от тях.

Родени в Струмица

А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я

---

Мелетий Софийски

Борис Трайковски

Миле Ставров

Харитон Льотис, струмишки гъркоманин, убит от българи в 1904 г., в резултат на което в Струмица се огранизира гръцки комитет^[1]

А

• Александрос Григориу (Депас) (1872 – 1956), гръцки андартски капитан
• Анета П. Илиева, завършила акушерство в Женевския университет в 1906 г.^[2]
• Андон Лазаров (ок. 1871 – 1926), български революционер
• Арсо Куюмджиев (1899 – 1968), български революционер и общественик
• Арсо Поптодоров (1900 – 1946), български комунист
• Атина Бабамова, българска революционерка от ВМОРО^[3]

Б

• Бали ефенди (? – 1551), ислямски мистик
• Благоя Янков (1911 – 1944), югославски партизанин, народен герой на Югославия
• Бранко Зеленков (р. 1932), северномакедонски юрист и икономист
• Борис поп Димитров (1915 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд^[4]
• Борис Пандев Нецев (1896 – ?), български юрист, в 1922 година завършил право в Софийския университет.^[5], запасен офицер^[6]
• Борис Поцков (1916 – 1981), югославски партизанин

В

• Вангелия Гущерова (Баба Ванга) (1911 – 1996), българска пророчица
• Вангел Кукудев, гръкомански революционер
• Ваня Изова-Велева (р. 1972), северномакедонска писателка
• Васил Дудаклиев, български медик, екзархийски лекар в Струмица
• Васил Зограф, български зограф, работил във втората половина на XIX век
• Васил Пандев, деец на ВМРО^[7]
• Васил Поптодоров, български просветен деец и революционер от ВМОРО
• Васил Сурчев (1923 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд^[4]
• Васил Катин – Голаш, деец на ВМОРО и ВМРО
• Васил Гарванлиев (р. 1984), северномакедонски певец
• Васил Гърчев (р. 1959), северномакедонски юрист и политик
• Васил Рингов (р. 1955), северномакедонски футболист
• Владимир Давчев (1920 – 2001), български актьор

Г

• Горан Тренчовски (р. 1970), северномакедонски режисьор и писател
• Георги Божинов (р. 1947), северномакедонски художник
• Георги Нецов, (? – 1918), български военен деец, подпоручик
• Георги Калатинов (1853 – 1908), български лекар и политик
• Георги Велянов, български зограф и строител, работил в началото на XIX век
• Георги Хаджигеоргиев (1876 – 1950), гръцки политик и революционер
• Горан Пандев (1983), северномакедонски футболист
• Граплю (прякор) (? – 1859), български възрожденски просветен деец, гръцки учител в мъгленското село Саракиново от 1856 година, първият, който преподава на български език на децата в селото, когато умира, е наследен от Пандо, също от Струмица^[8]
• Григорий Пецанов, български зограф от XIX век
• Гьошо Гърчев, български революционер, деец на ВМОРО, касиер на местния комитет в Струмица^[9]

Д

• Даниел Еструмса (? – 1654), равин
• Джордже Арсов (р. 1948), северномакедонски политик, кмет на Община Кисела вода
• Димитър Буюклиев, български просветен деец
• Димитър Иванов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[10]
• Димитър (Мито) Ковачев, български революционер от ВМОРО^[3]
• Димитър Цицимов, гръцки андартски капитан
• Димитрис Семсис (1883 – 1950), гръцки музикант
• Димитър Попилиев (1878 – ?), български революционер
• Димитър Томов Чорбаджийски (? – 1915), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[11]
• Драги Георгиев (р. 1963), северномакедонски историк
• Драголюб Боцинов (1933 – 2003), югославски и македонски генерал

Е

• Евантия Алабашева, българска революционерка от ВМОРО^[3]
• Ефросина Д. Колищъркова (1891 – 1966), българска общественичка^[12]

З

• Зора Георгиева (1935 – 2014), северномакедонски актриса
• Зоран Балдовалиев (1983 –), македонски и български футболист^[13]
• Зоран Витанов (р. 1971), северномакедонски политик, депутат от СПМ
• Зоран Джорлев (1964 – 2021), северномакедонски музикант
• Зоран Заев (р. 1974), северномакедонски политик

И

• Иван Г. Спасов (1866 – ?), завършил Кишиневската духовна семинария в 1893 година и Санктпетербургската духовна академия в 1897 година^[14]
• Иван Тодоров Иванов (20 януари 1918 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет^[15]
• Илия Богоев, български политик, кмет на Струмица (1943 – 1944)
• Илия Каратанев, български политик, народен представител,^[16] кмет на Струмица^[17]
• Илия Чилиманов, адвокат^[18][19]

Й

• Йована Тренчевска (р. 1969), социоложка и политик от Северна Македония
• Йорданка Янчева, българска революционерка от ВМОРО^[3]

К

• Кальопа Гърчева, комунистка, член на актива в СКМЮ в гимназията в Струмица^[9]
• Катерина Кузмановска (р. 1968), северномакедонска лекарка и политик
• Киро Урдин (р. 1945), северномакедонски художник
• Константин Димков (1881 – ?), завършил в 1902 година духовна семинария в Одеса^[20]
• Константинос Бонис, гръцки историк
• Константинос Йоанидис, гръцки просветен деец
• Коста Бозов (1924 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд^[21]
• Коста Мазнейков (1882 – 1903), български революционер
• Костадин Димков, български революционер
• Костадин Змияров, български юрист и общественик
• Коста Пеев, северномакедонски диалектолог
• Кочо Урдин (р. 1930), северномакедонски писател
• Кочо Хаджиманов, български революционер и опълченец

Л

• Лазар Младенов (р. 1956), български общественик и патриот
• Ленка Данева, българска революционерка от ВМОРО^[3]
• Леонтий II Йерусалимски (? – 1190), йерусалимски патриарх
• Любен Топчев (р. 1928), български общественик, член на ЦК на МПО
• Любомир Христов Бучков, български журналист^[22]

М

• Миряна Лазарова-Трайковска (р. 1963), северномакедонска юристка
• Махмут Ербил (1911 – 1955), турски политик
• Мелетий Софийски (1832 – 1891), български духовник
• Мехмед Зекерия Сертел (1890 – 1980), турски журналист и писател
• Миле Ставров (Ставрев), български революционер от ВМОРО, загинал преди 1918 г.^[23]
• Милева Горгиева (р. 1963), северномакедонска учителка и политик
• Мильо Трайчев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов^[24]
• Мито Вучков, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски^[25]
• Митко Маджунков (р. 1943), северномакедонски писател
• Митко Тошев (р. 1972), северномакедонски скулптор и художниксеверномакедонски

Н

• Наско Джорлев (1932 – 2006), северномакедонски народен певец
• Никола Гърчев, комунист, през 1941 година като ученик в гимназията в Струмица става част от „воспитна група“ на актива на СКМЮ в гимназията^[9]
• Никола Дадов (1921 – 2005), български киноартист
• Никола Маджиров (р. 1973), северномакедонски поет
• Никола Попилиев, български юрист

П

• Панде Мазнейков (1871 – след 1943), български революционер
• Пандо, български възрожденски просветен деец, гръцки учител в мъгленското село Саракиново от 1859 година, вторият, който преподава на български език на децата в селото, след Граплю, също от Струмица^[26]
• Пандо Пиянманов, български свещеник и революционер
• Пандо Попманушев, български революционер
• Пандо Струмишки (1898 – 1928), български революционер
• Пантелей Константинов (1870 – ?), български просветен деец.

Р

• Роберт Алагьозовски (р. 1973), северномакедонски писател
• Роберт Попов (р. 1982), северномакедонски футболист
• Ръдван Нъфъз Едгюер (1891 – 1948), турски политик

С

• Силвана Бонева (р. 1959), северномакедонски политик, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
• Славчо Клямбов (1879 – ?), български революционер

Т

• Ташо Андонов (1865 – 1915), български революционер
• Ташо Спасов (около 1879 – 1968), български революционер
• Тимо Бабамов, български революционер от ВМОРО^[3]
• Тимо Тренчев (1920 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд^[27]
• Тодор Тилков (? – 1879), български духовник
• Тома Накев Киров (? – 1916), български военен деец, загинал през Първата световна война^[28]
• Тома Фиданчев (Фиданчевич) (1896 – ?), сръбски лекар и политик, кмет на Струмица
• Тома Куюмджиев (1901 – 12 декември 1927), български революционер
• Туше Гошев, (р. 1951) северномакедонски политик

Ф

• Фания Николова, българска революционерка от ВМОРО^[3]

Х

• Хаим Аврам Еструмса (? – 1824), равин
• Христо Бабамов (1874 – 1902), български учител и революционер
• Христо Н. Гърчев, български кмет на община Дихово, Битолско през 1943 година^[29]
• Христо Андонов, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков^[30]
• Христо Кръстевски (р. 1941), северномакедонски писател
• Христо Танев, гръцки революционер

Ц

• Цветко Грозданов (р. 1965), северномакедонски политик, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
• Янко Мишо (1862 – 1931), гръцки учител в Струмица и Енидже Вардар

Починали в Струмица

• Агатангел Папагригориадис (1805 – 1887), гръцки духовник
• Ангел Гогов (1897 – 1933), български революционер от ВМРО
• Владимир Петров Главчев, български военен деец, санитарен подпоручик, доктор, загинал през Първата световна война^[31]
• Георги Варналиев (? – 1919), български революционер от ВМОРО
• Георги Николов Караиванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[32]
• Георги Симов Симов, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война^[33]
• Димитър Йонков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[34]
• Димитър Атанасов Политов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[35]
• Илия Илиев Минчев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[36]
• Кирил Маринов Чухов, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война^[37]
• Кирил Михалов Овчарчански, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[38]
• Никола Панайотов Ставрев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[39]
• Сократ Маркилов (1921-1993), деец на ОМО Илинден

Свързани със Струмица

• Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМРО, околийски управител на Струмица от 1913 до 1919 година.
• Борис Трайковски (1956 – 2004), бивш президент на Северна Македония
• Герасим Струмишки (1860 – 1918), български духовник и струмишки митрополит
• Гоно Раборски, български революционер от ВМРО, струмишки войвода между 1922 и 1926 година^[40]
• Григор Кабраков, български революционер, през 1906 година е член на Струмишкия окръжен революционен комитет.^[41]
• Димитър Галев (1940 – 2005), историк от Република Македония с българско самосъзнание
• Кирил Христов Димков, кмет на Струмица през август 1938 година^[42]
• Кирчо войвода (между 1825 и 1828 – неизв.), български хайдутин, роден в Струмишко^[43]
• Константин Чуклев, учител в града през 1861 година^[44]
• Корчо войвода, български хайдутин, родом от Струмица или селата около нея
• Мирослав Гърчев (1955 –), македонски архитект и политик, създател на дизайна на националното знаме на Северна Македония (1995 –), по произход от Струмица
• Спиро войвода (около 1845 – неизв.), български хайдутин, родом от Струмица, шетал в Македонските планини и Шар планина, като стигал дори до Призрен през 70^-те години на 19^-ти век^[45]
• Челеби Мито (XIX в.), гъркомански общественик

Български опълченци (1877 – 1878) от Струмица

• Димитър (Димитрий) Стоянов, редник, II дружина, III рота, постъпил на 7 май 1877 година, изчезнал на 31 октомври 1877 година^[46]
• Трендафил Кръстич, редник, V дружина, постъпил на 18 май 1877 година^[47]

Македоно-одрински опълченци от Струмица

• Васил Алабашев, 28 (29)-годишен, обущар, 2 отделна партизанска рота, 4 рота на 5 одринска дружина^[48]
• Димитър (Митьо, Мито) Григоров Тупаров (1881 – след 1942), градинар, IV отделение, четата на Христо Чернопеев, 3 рота на 5 одринска дружина;^[49] когато Струмица е под Кралството на сърби, хървати и словенци, той е арестуван и „съ обрачи е стѣгана главата му и така е билъ битъ, че рѫцѣтѣ му били строшени, та е полудялъ“;^[50] на 31 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България^[51]
• Здравко (Здраве) Петров, 28 (29)-годишен, самарджия, ІІ (ІІІ клас), четата на Симеон Молеров, 4 рота на 14 воденска дружина^[52]
• Йосиф Анастасов, 4 рота на 11 сярска дружина, 15 щипска дружина^[53]
• Наке (Наки) Андонов, 24-годишен, четата на Христо Чернопеев, 2 рота на 6 охридска дружина, безследно изчезнал на 22 юни 1913 година^[54]
• Наки Андонов, 20-годишен, четата на Дончо Златков^[54]
• Никола Ефтимов Пефкев, 3-та рота на 13-та кукушка дружина^[55]
• Янаки Абрашев, 23-годишен, жител на Градец, шивач (земеделец), неграмотен, четата на Кочо Хаджиманов, четата на Дончо Златков, 4 рота на 14 воденска дружина^[56]

Бележки

1. Συλλογή Φωτογραφιών, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924044209/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=232&&show=1, посетен на 27 януари 2013
2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
3. Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 224. (на македонска литературна норма)
4. Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
5. Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
6. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 60-61
7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
8. Саракински, свещеникъ Стоянъ Атанасовъ. Село Саракиново // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 13.
9. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. (на македонска литературна норма)
10. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 35
12. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 590.
13. Зоран Балдовалиев стана българин // Darik News, 8 август 2007 г. Посетен на 14 март 2020 г.
14. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
15. Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 192.
16. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 54.
17. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 200-201.
18. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 18. (на македонска литературна норма)
19. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 439. (на македонска литературна норма)
20. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
21. Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 125, 149.
22. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 80.
23. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
24. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
26. Саракински, свещеникъ Стоянъ Атанасовъ. Село Саракиново // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 13-14.
27. Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 126, 149.
28. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 363, л. 69
29. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година (ЦДА, 371к, оп.2) // Струмски. с. 3. Посетен на 3 април 2022 г.
30. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
31. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 387, л. 10; а.е. 388, л. 7; а.е. 504, л. 2
32. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 99
33. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 108
34. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 23, 24
35. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 5
36. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 16
37. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 10
38. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 94
39. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 79
40. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 142.
41. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 68.
42. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 324.
43. Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 74 – 96.
44. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 709.
45. Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 135 – 152.
46. Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 8930.
47. Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 4958.
48. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
49. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 738.
50. Анастасиевичъ, Григоръ. Тежкото положение въ Македония и новата „Македонска организация“ // Независима Македония , година I, брой 25. 29 септември 1923 год. с. 2.
51. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 371.
52. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 559.
53. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
54. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
55. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 201.
56. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.