Териториалната структура на революционните окръзи и райони на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[1] и на Вътрешната македонска революционна организация.
ВМОРО (1899 – 1908)
Основният принцип по който става делението на окръзи и райони е по административното разделение в рамките на самата Османска империя. Районите отговарят на околийските граници.
- Първи Солунски революционен окръг
- Кукушки район
- Солунски район
- Дойрански район
- Гевгелийски район
- Ениджевардарски район
- Воденски район
- Тиквешки район
- Втори Битолски революционен окръг
- Лерински район
- Костурски район
- Ресенски район
- Охридски район
- Кичевски район
- Крушевски район
- Демирхисарски район
- Битолски район
- Трети Серски революционен окръг
- Серски район
- Драмски район
- Неврокопски район
- Демирхисарски (Валовищки) район
- Разложки (Бански) район
- Мелнишки район
- Поройски район
- Четвърти Одрински революционен окръг
- Малкотърновски район
- Лозенградски район
- Бунархисарски район
- Чокенски (Гечкинлийски) район
- Мустафапашански район
- Ахъчелебийски район
- Дедеагачки район
- Гюмюрджински район
- Узункюприйски район
- Пети Струмишки революционен окръг
- Струмишки
- Петрички
- Радовишки
- Малешевски
- Горноджумайска
- Шести Скопски революционен окръг
- Скопски район
- Щипски район
- Кратовски район
- Кумановски район
- Кривопалански район
- Кочански район
- Велешки район
- Светиниколски район
- Тетовски район[2]
За време на Илинденско-Преображенското въстание
Представителите на Задграничното представителство на ВМОРО и ВМРО и симпатизиращите им български офицери от ВМОК и тайните офицерски братства изработват ново териториално разпределение. В това повече залягат на етническите и географските граници, отколкото на административно разделените околии. Първи солунски революционен окръг е разделен на два нови „Кожух“ и „Беласица“, като получава Поройската околия от Серски революционен окръг, станал въстанически окръг „Пирин“, и Петричка околия от Струмишкия революционен окръг („Огражден“). Последните два имат обща граница на река Струма като поделят Джумайска околия. Битолския („Пелистер“) и Одринския революционенни окръзи запазват териториалната си цялост, но допълнително са разделени на подрайони. Скопския окръг („Овче поле“) запазва също териториалната си цялост.
- Първи въстанически окръг „Пелистер“
- Пелистерски район
- Смилевски район
- Лерински район
- Костурски район
- Долнопреспански район
- Ресенски район
- Охридски район
- Демирхисарски район
- Кичевски район
- Крушевски район
- Прилепски район
- Поречки район
- Втори въстанически окръг „Кожух“
- Гевгелийски район
- Ениджевардарски район
- Воденски район
- Тиквешки район
- Трети въстанически окръг „Беласица“
- Кукушки район
- Солунски район
- Дойрански район
- Поройски район
- Петрички район
- Четвърти въстанически окръг „Пирин“
- Серски район
- Драмски район
- Неврокопски район
- Демирхисарски (Валовищки) район
- Разложки (Бански) район
- Мелнишки район
- Кресненско-Джумайски район
- Пети въстанически окръг „Огражден“
- Струмишки район
- Радовишки район
- Малешевски район
- Джумайски район
- Шести въстанически окръг „Овче поле“
- Скопски
- Щипски
- Кратовски
- Кумановски
- Кривопалански
- Кочански
- Велешки
- Седми одрински въстанически окръг
- I. Малкотърновско-Лозенградско-Бунархисарски район
- II. Чокенски (Гечкенлиско-Одрински) район
- III. Мустафапашанско-Одрински район
- IV. Дедеагачко-Гюмюрджински район
- V. Ахъчелебийско-Скеченски район
ВМРО (1919 – 1934)
Между 1923 – 1924 година протичат Битолски, Серски, Струмишки, Скопски и Солунски окръжни конгреси на ВМРО, чиято цел е да подготвят предстоящия общ конгрес. На Битолския конгрес е предложено революционната територия да се раздели на три – Западна и Източна Македония и Македония под гръцка власт.[3] На Струмишкия конгрес са представени околиите Струмишка, Поройска, Тиквешка, Петричка, Радовишка и Малашевска, Серския конгрес с околиите Разложка, Демирхисарска, Кавалска, Мелнишка, Сярска и Горноджумайска, Скопския конгрес с околиите Щипска, Кумановска, Царевоселска, Скопска, Кочанска, Паланечка, Кратовска, Велешка и Тетовско-Гостиварска, Солунския конгрес с околиите Дойранска, Кукушка, Солунска, Ениджевардарска, Воденска и Гевгелийска.[4]
На Шестия конгрес на ВМРО от 1925 година е уточнена новата организационна подялба. Околиите Петричка, Разложка, Мелнишка и Горноджумайска са прехвърлени към Спомагателната организация на ВМРО.
- Битолски революционен окръг
- Костурска околия
- Битолска околия
- Прилепска околия
- Крушевска околия
- Кичевска околия
- Охридска околия
- Стружка околия
- Дебърска околия
- Ресенско-Преспанска околия
- Скопски революционен окръг
- Скопска околия
- Тетовско-Гостиварска околия
- Кичевска околия
- Царевоселска околия
- Щипска околия
- Светиниколска околия
- Велешка околия
- Солунския революционен окръг
- Солунска околия
- Кукушка околия
- Ениджевардарска околия
- Воденска околия
- Маглишка околия
- Негушка околия
- Гевгелийска околия
- Тиквешка околия
- Серски революционен окръг
- Сярска околия
- Демирхисарска околия
- Драмска околия
- Кавалска околия
- Струмишки революционен окръг
- Поройска околия
- Дойранска околия
- Струмишка околия
- Малешевска околия
- Радовишка околия
ВТРО (1919 – 1927)
Организационната структура на ВТРО е специфична. Действащата структура има опорни пунктове в окръжните и околийските градове и в по-централните села в Беломорието. Те се завеждани от пунктови началници и са създадени съгласно чл. 43 от Правилника на организацията.
Организирани са групи, съставени от чети.
- „Началник на революционните групи в Тракия“ и главен войвода е Таню Николов. Той командва 13 български и 7 турски чети действащи срещу гърците в Беломорска Тракия.
Групите са структурирани както следва:
- група „Зора“ с началник войводата Димитър Маджаров,
- група „Луна“ с началник капитан Асен Лазаров,
- I група с началник войводата д-р Константин Ненчев,
- II група с началник войводата Петър Чапкънов,
- III група на Рафаил Каракачанов и Стайко Запартов,
- IV група с началник западнотракийския войвода Димо Николов, който е и заместник главен войвода,
- V група с началник войводата Коста Саракостов от Доганхисар, Дедеагачко (след избирането му за секретар на ВТРО го замества войводата Колю Вазов)
- VI група,
- VII група с началник Руси Андонов.
Всяка група се е състои от по 1 до 4 чети със съответен войвода и секретар. Четите, обаче не са строго прикрепени към определена група, a командването и щаба на Организацията маневрират с войводския и четническия състав и ги разместват съобразно нуждите на борбата.
B юни 1923 г. правителството на Александър Цанков разпуска Организацията, но след няколко месеца на 17 септември 1923 г. в Хасково ВТРО е възстановена от Димитър Маджаров и Коста Георгиев. В централния комитет на Организацията влизат Димитър Маджаров, Коста Георгиев, Пею Поптрендафилов, Васил Попдимчев, Георги Василев и Иван Максимов.
Организационните ѝ структури подобно на ВМРО са нелегални бойни групи, възглавявани от районни отговорници и пунктови началници. Сформирани са отново и въоръжените чети, ръководени от войводи.
Тя установява контакти с легалните тракийски дружества в Хасково, Кърджалийско и Смолянско, а сформираните въоръжени чети съсредоточават своята дейност в Беломорска Тракия. ВТРО продължава да праща чети през границата и да подпомага хилядите бежанци от Беломорска и Одринска Тракия до 12.10.1927 г. когато е разпусната и е учреден Комитета за свободата на Тракия (КСТ) c председател Димитър Маджаров и подпредседател Константин Георгиев.
Бележки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
