Страшимир Димитров (историк)

Страшимѝр Атанàсов Димитрòв е български историк, член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН).^[1]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Страшимир Димитров.

---

Страшимир Димитров
български историк
Роден	25 октомври 1930 г. село Цонево, Провадийско, Царство България
Починал	9 юни 2001 г. (70 г.) София, България
Научна дейност
Област	История
Работил в	Национален исторически музей

Биография

Страшимир Димитров е роден на 25 октомври 1930 г. в село Яворово (присъединено от 22.04.1975 г. към село Цонево^[2]). Завършва история в Софийския университет през 1952 г. Специализира арабистика и ориенталистика в Кайро през 1957 – 1958 г.^[1]

Избран е за един от четиримата зам.-председатели на БАН през 1959 г. наред с Христо Даскалов (първи заместник-предедател), Владимир Георгиев и Любомир Кръстанов.

Ръководител е на катедрата по източни езици, професор (1974 – 1979 г.) по история на арабските страни, на исляма и на Турция във факултета по западни филологии в Софийския университет.^[1]

Директор е на Националния исторически музей в София от юни 1974 до 31 декември 1975 г. и на Института по балканистика (1989 – 1993 г.) при БАН.

Автор е на „Въстанието на селяните в Северозападна България през 1850 г.“ (1961 г.), „Османски извори на историята на Добруджа и Североизточна България“ (1981 г.), „Страници от българската история“ (1989 г., в съавторство), „Турски извори за българската история“ (том 7, 1990 г., в съавторство), на студии, монографии.^[1]

Оглавява специална комисия за Възродителния процес при ЦК на БКП.^[3]

Проф. Страшимир Димитров е автор на множество рецензии и преводи на научни публикации, както и на голям брой статии в българския периодичен печат от 1950-те години до края на живота си.

Починал е на 9 юни 2001 г.

За него

• Игнат Минков, Член-кореспондент Страшимир Димитров, сп. Българска етнология (4/2001)
• Изследвания в чест на чл. кор. проф. Страшимир Димитров. С., Т. 1 – 2, 2001.