български историк From Wikipedia, the free encyclopedia
Страшимѝр Атанàсов Димитрòв е български историк, член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН).[1]
Страшимир Димитров | |
български историк | |
Роден |
25 октомври 1930 г.
|
---|---|
Починал | |
Научна дейност | |
Област | История |
Работил в | Национален исторически музей |
Страшимир Димитров е роден на 25 октомври 1930 г. в село Яворово (присъединено от 22.04.1975 г. към село Цонево[2]). Завършва история в Софийския университет през 1952 г. Специализира арабистика и ориенталистика в Кайро през 1957 – 1958 г.[1]
Избран е за един от четиримата зам.-председатели на БАН през 1959 г. наред с Христо Даскалов (първи заместник-предедател), Владимир Георгиев и Любомир Кръстанов.
Ръководител е на катедрата по източни езици, професор (1974 – 1979 г.) по история на арабските страни, на исляма и на Турция във факултета по западни филологии в Софийския университет.[1]
Директор е на Националния исторически музей в София от юни 1974 до 31 декември 1975 г. и на Института по балканистика (1989 – 1993 г.) при БАН.
Автор е на „Въстанието на селяните в Северозападна България през 1850 г.“ (1961 г.), „Османски извори на историята на Добруджа и Североизточна България“ (1981 г.), „Страници от българската история“ (1989 г., в съавторство), „Турски извори за българската история“ (том 7, 1990 г., в съавторство), на студии, монографии.[1]
Оглавява специална комисия за Възродителния процес при ЦК на БКП.[3]
Проф. Страшимир Димитров е автор на множество рецензии и преводи на научни публикации, както и на голям брой статии в българския периодичен печат от 1950-те години до края на живота си.
Починал е на 9 юни 2001 г.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.