Страцинско-Кумановска операция

Страцинско-Кумановската операция е настъпателна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944, провеждана успоредно с Нишката настъпателна операция и Брегалнишко-струмишката настъпателна операция.

Страцинско-Кумановска операция
Югославия във Втората световна война
Български части навлизат в Скопие на 14 ноември 1944 г.
Информация
Период	8 октомври – 14 ноември 1944 г.
Място	Долината на река Вардар
Резултат	Победа на България
Страни в конфликта
България Югославски партизани Нацистка Германия
Командири и лидери
Владимир Стойчев Август Шмитхубер
Сили
Първа българска армия (1-ва и 2-ра пехотни дивизии), 11 пех. дивизия, 1-ва Софийска гвард. дивизия, 2-ра конна дивизия и други 21-ва Вафен планинска дивизия от СС Скендербег (1-ва албанска), парашутна дивизия, 100 оръдия и минохвъргачки, 35 – 40 танка и други
Жертви и загуби
над 1000 убити български войници до 35% от личния състав
Страцинско-Кумановска операция в Общомедия

Операцията се провежда с цел да се пресече пътят за отстъпление на група немски армии „Е“ от Гърция към Централна Европа. Българските войски започват настъпление на 8 октомври и същия ден влизат в Крива паланка. Последователно се водят боеве за хребета Стражин (18 октомври) и Страцинската позиция, която е овладяна на 25 октомври. Сраженията продължават при река Пчиня и град Куманово (11 ноември), където частите на Вермахта наново са разбити.

Поради важното оперативно значение, което има Скопие, българското командване насочва I и IV армия за неговото освобождаване. На 13 ноември 1944 г. по обяд германците започват да се оттеглят от града. Към 18,30 ч. разузнавателният взвод от 5-и пехотен полк на 5-а дивизия пръв влиза в почти напълно опразнения град, а части на 2-ра пехотна дивизия от I армия след кратки боеве прочистват самостоятелно южната и източната част на Скопие. Така към 23 ч. те овладяват неговия център. Генерал Уолтър Оксли – ръководител на британската част на Съюзническата контролна комисия в България информира ръководството на военното министерство и щаба на Обединените съюзнически сили в Средиземноморието по следния начин:

„

...Скопие е овладян след слаба съпротива на концентричните български атаки, докато партизаните стоят на околните хълмове, като слизат долу за да подкрепят влизането на българите в града. Българите са задържали военнопленниците, но са предали плененото оръжие на Титовите части...[1]

“

На 14 ноември части на Първа и Четвърта българска армия влизат в Скопие, с което изпълняват поставената им задача.^[2]

Памет

На Кумановския бой е наречена улица в квартал „Надежда III“ в София (Карта).

Галерия

• 
  Български изтребители Месершмит Bf 109 през есента на 1944 г.
• 
  Българските войски напредват към хребета Стражин.
• 
  Скопяни приветстват пристигането на българската армия на 14 ноември 1944 г.
• 
  Български части на старата българо-югославска граница през октомври.
• 
  Български войничи в Крива Паланка.
• 
  Боеве в Куманово.
• 
  Парашутната дружина, приветствана в Куманово.
• 
  Пленени германци край Куманово.
• 
  Българите навлизат в Скопие на 13 ноември.
• 
  Българите навлизат в Скопие на 13 ноември
• 
  Български войници в Скопие на 14 ноември 1944 г.
• 
  Български войници в Скопие на 14 ноември 1944 г.
• 
  Скопяни приветстват пристигането на българската армия на 14 ноември 1944 г.

Бележки

1. България – непризнатият противник на Третия райх. Документи. Съст. Витка Тошкова и колектив, ИК „Военно издателство“, 1995, стр. 154.
2. Великите битки и борби на българите след освобождението, Световна библиотека, София, 2007, стр.73 – 74.