Стратиотите (на гръцки: Στρατιώτες/stratiotes; на албански: Stratiotët; на италиански: stradioti, stradiotti) са наемници от Балканския полуостров, сражавали се за разни държави от Южна и Централна Европа от XV век до средата на XVIII век.[1]
Стратиотите били леки кавалеристи. На бойното поле прилагат тактиката „удари и бягай“, използвайки засади, фалшиво отстъпление и други сложни маневри, което ги родее с акънджиите и само донякъде със спахиите, които са обаче тежки конници.[7] Въпреки това, те успешно се противопоставят на френската тежка кавалерия по време на италианските войни.[8]
Известно е, че са отрязвали главите на мъртвите и пленени врагове, тъй като техните командири (наричани капитани) плащали по дукат за глава.[9]
Стратиотите използвали на въоръжение копия, мечове, ятагани, арбалети и ками. Тяхното облекло било смесица от византийски, европейски и османски дрехи. Първоначално бронята им била ризница, но с течение на времето станала по-тежка. Като наемници, стратиотите били платени само докато техните услуги били търсени в Европа. Първото документално свидетелство за наемни стратиоти датира от 1475 г. във Фриули от времето на венецианско-турската война (1463 – 1479). Оттогава Венецианската република съставя леката си кавалерия само от стратиоти, като тяхната численост възлиза на 2200 конници и още 8000 пехотинци, участвали в битката при Форново през 1495 г. По това време се намирали и стратиоти – мюсюлмани.[10][11]
Благодарение на Венеция, стратиоти били наети във всички европейски армии през XVI век. През 1497 г. Луи XII наема 2000 стратиоти, които били въоръжени с лъкове и аркебузи.[12] Във Франция тези воини станали известни като естрадиоти и аргулети. Според едни данни от това време естрадиотите били наемници от средновековните албански владения, а аргулетите – от Аргос, т.е. от Елада.[13] Естрадиотите носили шлем.[14] Аргулетите били въоръжени с меч, булава и къс аркебуз и участвали в битката при Дре (1562). Корпусът им във Франция бил разформирован около 1600 г.[15], когато и османските акънджии оредяли след битката при Гюргево.
През XVII век ролята на този род войска намалява във връзка с масовото навлизане на огнестрелното оръжие. В Османската империя на мястото на акънджиите се появили сеймените и секбаните.
Борис Николаевич Флоря, „Выходцы из балканских стран на русской службе“, Балканския исследования, 3. Освободительные движения на Балканах (Москва, 1978), с. 57 – 63.
Bugh, Glenn Richard. Andrea Gritti and the Greek stradiots of Venice in the early 16th century.Т. 32. Thesaurismata, (Bulletin of the Istituto Ellenico di Studi Bizantini e Postbizantini di Venezia),2002.с. 81 – 94.
Флоря, Борис Николаевич. Выходцы из балканских стран на русской службе//Балканския исследования 3, Освободительные движения на Балканах. Москва,1978.с. 57 – 63.
