Стоп моушън анимация

Стоп моушън анимацията (от англ.: stop motion – „спряло движение“) е техника за правене на анимационни филми, при която обектите се манипулират физически на малки стъпки между отделно снимани кадри, така че да изглежда, че показват независимо движение или се променят, когато се възпроизвежда поредицата от кадри. По този начин всеки вид обект може да бъде анимиран, но най-често се използват кукли с подвижни стави (куклена анимация) или пластилинови фигури (глинена анимация). При анимация на модели се използват кукли, модели или глинени фигури, изградени около арматура. Спиране на движението с живи актьори често се нарича пиксилация (pixilation). Стоп моушън анимацията на (в общия случай изрязани) плоски материали като хартия, тъкани или фотографии обикновено се нарича изрязана анимация (cutout animation).

Модел от пластелин на пиле (от 1997 г.), проектиран да се използва в стоп моушън анимация^[1]

Терминология

Терминът „стоп моушън“, когато е изписан на английски език, има две значения, според изписването:

• „stop motion“ – стоп моушън, в контекста на анимацията
• „stop-motion“ – със значение, нямащо връзка с анимация или кино: „устройство за автоматично спиране на машина или двигател, когато нещо се обърка“ (The New Shorter Oxford English Dictionary, издание от 1993 г.)^[2]

Стоп моушън техниката не трябва да се бърка с таймлапс, при която снимки на жива сцена се правят на равни интервали и след това се комбинират, за да се направи непрекъснат филм, в който времето изглежда се движи по-бързо.

История

Émile Cohl's Japon de fantaisie (1907)

Откъс от „Изгубеният свят“ (1925) анимиран от Willis O'Brien

Преди появата на хронофотографията през 1878 г., малобройни последователности от снимки са снимани с обекти в отделни пози. Те вече могат да се разглеждат като форма на стоп моушън или пиксилация, но много малко резултати са имали предназначението да бъдат анимирани.

През 1849 г. Джозеф Плато (Joseph Plateau) публикува бележка за подобрения на своя Fantascope. Нова полупрозрачна вариация подобрява качеството на картината и може да се гледа с двете очи едновременно от няколко души. Плато заявява, че илюзията може да бъде разширена още повече с идея, съобщена му от Чарлз Уитстоун (Charles Wheatstone): комбинация от фантаскопа и стереоскопа на Уитстоун. Плато смята, че изграждането на последователен набор от стереоскопични двойки изображения ще бъде по-трудната част от плана, отколкото адаптирането на две копия на подобрения му фантаскоп, за да бъде снабден със стереоскоп. Уитстоун предложил да се използват снимки върху хартия на твърд предмет, например статуетка. Плато заключва, че за тази цел могат да бъдат направени 16 пластелинови модела с 16 обичайни модификации. Той вярва, че подобен проект ще отнеме много време и внимателни усилия, но ще си заслужава поради очакваните прекрасни резултати.^[3] За съжаление планът така и не е изпълнен, вероятно защото Плато е бил почти напълно сляп по това време.

Вижте също

• Списък със стоп моушън филми
• Таймлапс
• Пиксилация

Източници

1. "Case study: Chicken in Clay" (1997).
2. stop, combinations section (Comb.), stop-motion a device for automatically stopping a machine or engine when something has gone wrong (The New Shorter Oxford English Dictionary, Clarendon Press, Oxford, Vol. 2 N-Z, 1993 edition, see page 3,074)
3. Belgique, Académie Royale des Sciences, des Lettres et des Beaux-Arts de. Bulletins de l'Académie Royale des Sciences, des Lettres et des Beaux-Arts de Belgique. Hayez, 1849.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stop motion в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​