Стойо Хаджиев

Стойо Николов Хаджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Стойо Хаджиев
български революционер
Роден	16 май 1879 г. Голешово, Османска империя
Починал	27 септември 1924 г. (45 г.) Покровник, Царство България
Учил в	Битолска българска класическа гимназия
Депутат в Османския парламент: (1912)
Стойо Хаджиев в Общомедия

Биография

Депутатска карта на Хаджиев от Османския парламент.

Хаджиев е роден на 16 май 1879^[1] година в село Голешово, Мелнишко, тогава в Османската империя. Баща му е активен участник в движението за налагане на новобългарска просвета и църква. Завършва Сярското педагогическо училище в 1898 година. Веднага след завършването си заедно с баща си участва в спречкване с турци и в 1900 година минават в нелегалност. Става секретар на Демирхисарската чета, а след смъртта на баща си минава в четата на Яне Сандански, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След амнистията от 1904 година, по указание от Яне Сандански, Стойо Хаджиев става учител първоначално в Черешница, а по-късно и в Долна Сушица, като занимава с организационна дейност. Скоро, след като е застрашен от арест, се връща при Яне Сандански и взема участие в акцията с капитан Стоянов.^[2]

От 1905 г. е демирхисарски районен войвода и се движи с между 6 и 10 четници.^[3] Участва във всички конгреси на ВМОРО до 1908 година. След Младотурската революция в 1908 година се легализира, става активист на Народната федеративна партия (българска секция) и е делегат на учреждението от Демирхисарско през 1909 година, заедно с Илия Бижев. Участва в похода към Цариград през 1909 година и на изборите в 1912 година, заедно с Александър Буйнов, става депутат в османския парламент от Сяр.^[4]

Стойо Хаджиев и Димитър Икономов.

По време на Балканската война е войвода на Демирхисарската чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи като доброволец в 1 рота и в щаба на 14 воденска дружина.^[5]

Демирхисарска чета на МОО с командир Стойо Хаджиев
Номер	Име	Години	Околия	Селище	Бележки
	Георги Чалъков	50	Валовищко	Кърчово[6]
	Коста Стоянов		Валовищко	Райковци[7]
	Петко Ангелов		Валовищко	Райковци[8]
	Стоян Заприн		Валовищко	Райковци[9]
	Тодор Ангелов		Драмско	Калапот[10]

През Първата световна война служи в 3 пехотен полк на 11 дивизия. След войната е окръжен управител на Струмица, а от 1920 година е адвокат в Петрич^[11] и председател на Окръжната постоянна комисия в града.

Дейци на НФП: Чудомир Кантарджиев, Стойо Хаджиев, Яне Сандански, Георги Скрижовски, последният е неидентифициран.

Хаджиев е убит в Горноджумайските събития през септември 1924 година.^{[12][13][14][15]}

Паметникът на Стойо Хаджиев в с. Голешово

Паметна плоча за Стойо Хаджиев на стената на училището в с. Голешово

В родното му село Голешово е изграден негов паметник, а името му носи улица в град Петрич.

Външни препратки

• „Показания“, публикувано в „Убийството на Тодор Александров“, София, 2002 година
• Стойо Хаджиев - Голешовският войвода, БНТ, Олтарите на България, 01.11.2020 година

Бележки

1. Или на 6 септември 1880 г.; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 491.
2. Макдермот, Мерсия. „За свобода и съвършенство – биография на Яне Сандански“, София, 1987, Наука и изкуство, стр. 176.
3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
4. Members of the Meclis-i Mebusan, 1912 // Msu.edu. Архивиран от оригинала на 2013-07-23. Посетен на 11 януари 2013 г.
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14, 750, 894.
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 795.
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 673.
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
12. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 370.
13. Македонски научен институт
14. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
15. Сандански, Борис, „Поборници от Пиринско“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10