Стефан Мокрев

Стефан Николов Мокрев е български писател и дипломат.

Стефан Мокрев
български писател и дипломат
Роден	5 октомври 1900 г. Търново, Княжество България
Починал	10 октомври 1982 г. (82 г.)
Учил в	Софийски университет

Биография

Завършва гимназия в Търново и право в Софийския университет. Своя първи разказ издава през 1920 г. в списание „Ново време“. От 1920 до 1921 г. работи като редактор на списание „Литературни звуци“ в Търново. Премества се в София и през ноември 1923 г. заедно с Марко Марчевски и Николай Хрелков участва в издаването на седмичния литературен вестник „Възход“. Третият брой на вестника е конфискуван и Стефан Мокрев решава да завърши образованието си по дипломация и консулство в Свободния университет в София (днес УНСС). От 1932 до 1967 г. работи като дипломат.^[1] Издава много разкази, повести и приказки за деца. Също така превежда художествени творби от италиански и руски език.

Творчество

• „Дивото“ (разкази, 1929)
• „Кантон 16“ (повест, 1933)
• „Гроздобер“ (разкази, 1935)

Приказки за деца

• „Царският лъв“ (1931)
• „Тъжните мравки“ (1932)
• „Приказна книжка“ (1934)
• „Желю жълтицата“ (1936)
• „Филип Тотю“ (1936)
• „Цар Ивайло“ (1937)
• „Медена питка“ (1938)
• „Приятелят ми ескимосът“ (1939)
• „Дечко Палечко и петлето Клечко“ (1941, първо издание; 1970, второ издание)
• „Три и триста“ (1949)
• „Злополуките на Лисан“ (1956)
• „Защо магаретата реват“ (1965)

Драми

• „Есенни хора“ (1925)
• „Тайната“ (1927)

Романи

• „Аз не съм аз“ (1945)
• „Зората иде“ (1971)

Бележки

1. Здравка Ракова, „Добри Немиров – забравеният председател на Съюза на българските писатели“, LiterNet, 17 май 2003 г.

Външни препратки

• От и за Стефан Мокрев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Стефан Мокрев в Литературен свят