господар на Арона през 13 -14 век From Wikipedia, the free encyclopedia
Стèфано Вискòнти (на италиански: Stefano Visconti; * 1288, Милано, Сеньория Милано; † 4 юли 1327, пак там) от рода Висконти е господар на Арона.
| Стефано Висконти | |
| господар на Арона | |
 | |
| Роден |
1288 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Висконти |
| Баща | Матео I Висконти |
| Майка | Бонакоса Бори |
| Братя/сестри | Галеацо I Висконти Марко I Висконти Джовани Висконти Лукино Висконти Катерина Висконти Дзакарина Висконти Флорамонда Висконти Аниезе Висконти Беатриче Висконти Извънбр.: Антонио Висконти |
| Съпруга | Валентина Дория (май 1317) |
| Деца | Грандиана (Диана) Висконти Матео II Висконти Галеацо II Висконти Бернабо Висконти Джовани Висконти Катерина Висконти |
| Стефано Висконти в Общомедия | |
Той е син на господаря на Милано Матео I Висконти (1250 – 1322) и на съпругата му Бонакоса Бори (1254 – 1321). Негови дядо и баба по бащина линия са Теобалдо (или Тибалдо) Висконти и Анастасия Пировани, а по майчина – Скуарчино Бори, един от лидерите на изгнаниците привърженици на Отоне Висконти, и Антония. Има четири братя и пет сестри:
Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща си и една полусестра от първия брак на майка си.
През 1311 г., заедно с баща си, участва в кампания срещу Павия, която се бунтува срещу император Хайнрих VII под ръководството на Филипо Лангоско. След това участва в битката срещу гвелфите, като е изпратен да помогне на брат си Галеацо в Пиаченца, а след това при Маркграфство Салуцо. През 1320 г., заедно с братята си Галеацо, Марко и Лукино, той марширува в Пиемонт срещу Филип дьо Валоа, граф на Мен, изпратен да се бие с Висконти като наместник на крал Роберт Неаполски, назначен за викарий на папа Йоан XXII в Италия. Не се стига до битка, защото Филип, подкупен от миланците, се връща назад.
От 1325 г. е господар на Арона, която след смъртта му Лудвиг IV предава на семейство Торинели.
Умира на около 39-годишна възраст в нощта на 4 юли 1327 г. по време на банкет, на който служи като виночерпец и дегустатор на Лудвиг IV Баварски, гост на семейство Висконти, който няколко дена по-рано е коронясан за крал на Италия. Съвременниците приписват смъртта на опита за отравяне на краля, довел до затвора в замъка на Монца на трима от четиримата братя на Стефано: Галеацо, Джовани и Лукино, както и на неговия племенник и бъдещ господар на Милано Ацоне. Събитието бележи кризата на отношенията между Свещената Римска империя и Висконти.
В базиликата „Сант Еусторджио“ в Милано все още се намира великолепният погребален паметник, изваян през 1359 г. от Бонино да Кампионе за него и съпругата му Валентина Дория.
∞ 1318 г. за Валентина Дория (* 1290; † 27 август 1359, Милано), дъщеря на Бернабò Дория, господар на Сасело и Логодуро, капитан на Генуа, и на съпругата му Елиана Фиески от Лаваня. Двамата имат:
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stefano Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
