From Wikipedia, the free encyclopedia
Староец или книжовно Старовец (на македонска литературна норма: Староец) е село в Северна Македония, в община Кичево.
Староец Староец | |
— село — | |
Поглед към Староец | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Долно Кичево |
Надм. височина | 923 m |
Население | 195 души (2002) |
Пощенски код | 6258 |
Староец в Общомедия |
Селото е разположено в Кичевската котловнина в северозападното подножие на планината Баба Сач на десния бряг на река Треска (Голема).
В XIX век Староец е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Старовец (Starovetz) е посочено като село с 3 домакинства с 14 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Староец живеят 36 българи-християни и 95 българи мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Староец е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[3]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Староец има 48 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Старовец като българско село.[5]
За време на Втората световна война селото попада в албанската окупационна зона. На 15 април 1943 година в Старовец албанци изнасилват Сарка Велкова Спасенова и я убиват заедно с баща и, а Христо Илиевски е пребит до смърт, защото има син студент в София.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 195 жители – 194 македонци и 1 сърбин.[7]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е осветена на 12 септември 1999 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[8]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.