„Стабат матер“ (на латински: Stabat mater) е римокатолически химн от 13 век.
Това е най-силната средновековна латинска поема, разкриваща страданията на Майката Христова. Утвърждава се като едно от най-важните канонически последования (секвенции), при богослужението в Западната църква.
Въпреки че играе съществена роля в католическото богослужение, днес „Стабат матер“ се споменава най-вече във връзка с музикалните произведения, написани по този текст.
Много композитори като Джовани Пиерлуиджи да Палестрина, Джовани Батиста Перголези, Джоакино Росини, Антонин Дворжак, Джузепе Верди и др. са написали музика по поемата.
- Stabat mater dolorosa
- iuxta Crucem lacrimosa,
- dum pendebat Filius.
- Cuius animam gementem,
- contristatam et dolentem
- pertransivit gladius.
- O quam tristis et afflicta
- fuit illa benedicta,
- mater Unigeniti!
- Quae maerebat et dolebat,
- pia Mater, dum videbat
- nati poenas inclyti.
- Quis est homo qui non fleret,
- matrem Christi si videret
- in tanto supplicio?
- Quis non posset contristari
- Christi Matrem contemplari
- dolentem cum Filio?
- Pro peccatis suae gentis
- vidit Iesum in tormentis,
- et flagellis subditum.
- Vidit suum dulcem Natum
- moriendo desolatum,
- dum emisit spiritum.
- Eia, Mater, fons amoris
- me sentire vim doloris
- fac, ut tecum lugeam.
- Fac, ut ardeat cor meum
- in amando Christum Deum
- ut sibi complaceam.
- Sancta Mater, istud agas,
- crucifixi fige plagas
- cordi meo valide.
- Tui Nati vulnerati,
- tam dignati pro me pati,
- poenas mecum divide.
- Fac me tecum pie flere,
- crucifixo condolere,
- donec ego vixero.
- Iuxta Crucem tecum stare,
- et me tibi sociare
- in planctu desidero.
- Virgo virginum praeclara,
- mihi iam non sis amara,
- fac me tecum plangere.
- Fac, ut portem Christi mortem,
- passionis fac consortem,
- et plagas recolere.
- Fac me plagis vulnerari,
- fac me Cruce inebriari,
- et cruore Filii.
- Flammis ne urar succensus,
- per te, Virgo, sim defensus
- in die iudicii.
- Christe, cum sit hinc exire,
- da per Matrem me venire
- ad palmam victoriae.
- Quando corpus morietur,
- fac, ut animae donetur
- paradisi gloria. Amen.