Сребра Апостолова

Сребра Димова Иванова Домазетова - Апостолова^[1] е българска революционерка, терорист и четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[2][3][4][5]

Сребра Апостолова
българска революционерка и подофицер
Родена	8 ноември 1886 г. Лера, Османска империя
Починала	31 януари 1942 г. (55 г.) Варна, България
Семейство
Съпруг	Апостол Илиев
Сребра Апостолова в Общомедия

Биография

Апостол и Сребра от Лера с децата си във Варна, съучастници на Донка Ушлинова в убийството на турския разбойник

Родена е в битолското село Лера, тогава в Османската империя, в семейството на Димо Иванов Домазетов и Петрана Домазетова.^[2] През 1901 година е посветена във ВМОРО от Темелко Спасов.^[6]

Жени се за Апостол Илиев и заедно с Донка Ушлинова убиват местния дерибей Джелеп Реджо Сульов.^[6][4][5] След това тримата бягат в гората, където намират четата на ресенския войвода Славейко Арсов, който ги облича в четнически униформи. След Илинденско-Преображенското въстание те са четници на Георги Сугарев.^[2] Майка ѝ Петрана Димова е арестувана, осъдена и лежи в затвора до Младотурската революция в 1908 година, когато е освободена и малко по-късно умира.^[2] Христо Настев си спомня за Сребра:

„

Сребра съ простодушния си пронизителенъ погледъ, съ завидно стройно развито тѣлосложение, които издаваха редка жизнерадость и вродена скромность на селска свенливость, криеше в себе си и своето кораво, но туптяще будно национално сърце. Винаги резервирана и скромна до наивност въ отношенията си, тя не се смущаваше отъ никакви нсзгоди и лишения при новото си положение.[7]

“

След въстанието се прехвърлят в Свободна България и се установяват във Варна. Имат четири деца и живеят в бедност.^[8]

Умира на 31 януари 1942 година.^[2][9] На опелото и в катедралния храм „Успение Богородично“ говори председателят на дружество „Илинден“ Христо Настев.^[10] По време на българското управление в Македония жителите на Лера основават читалище „Донка и Сребра“, носещо името на двете героини от селото. На 27 юни 1943 година е положен основният камък на сградата на читалището.^[11]

Бележки

1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
2. Х. Сребра Апостолова Ушлинова // Илюстрация Илиндень XIV (2 (132). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1942. с. 5.
3. Копитаръ. Донка Ставрева // Илюстрация Илиндень IX (8 (88). София, Издание на Илинденската Организация, октомврий 1938. с. 13.
4. Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ : Първитѣ комитки - дветѣ етърви отъ с. Лера, Битолско // Илюстрация Илиндень IX (8 (88). София, Издание на Илинденската Организация, Октомврий 1937. с. 13.
5. Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ (продължение от книжка 8 (88) // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1937. с. 12.
6. Териториален държавен архив-Варна, ф. 13 К (Родолюбиво културно-просветно, взаимоспомагатателно и благотворително дружество „Илинден“ – Варна), оп. 1, а.е. 24, л. 28-29.
7. Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ (продължение от книжка 8 (88) // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1937. с. 14.
8. Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ (продължение от книжка 8 (88) // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1937. с. 15.
9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 484.
10. Х. Сребра Апостолова Ушлинова // Илюстрация Илиндень XIV (2 (132). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1942. с. 5.
11. Рѣдъкъ примѣръ на просвѣтено родолюбие // Пелистерско ехо. II (71). 6 юлий 1943 год. с. 3.