Първи артилерийски полк (1880 – 1886)

Първи артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1880 година, взел участие в Сръбско-българската война (1885) и в детронацията на княз Александър I Батемберг, за което е разформирован.

Вижте пояснителната страница за други значения на Първи артилерийски полк.

---

Първи артилерийски полк
Информация
Активна	25 август 1880 – 22 август 1886
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Щаб	Самоков (25 август 1880 – 25 юли 1883) София (25 юли 1883 – 22 август 1886)
Бойни командири	Кап. Стефан Александров (СБВ)

Формиране

Историята на полка започва на 25 август 1880 година, когато съгласно Височайши указ № 90 в София е формирано Софийско артилерийско отделение с щаб в Самоков. Състои се от две полски батареи.^[1]

Софийско артилерийско отделение

В състава на отделението влизат 1^-ва на Негово Височество батарея, една конна батарея (Радомир) и една планинска батарея (Дупница). Първа батарея излиза от състава на Артилерийския полк, формиран на 19 юни същата година и е въоръжена с 4-фунтови медни оръдия. Конната батарея е всъщност батарея, неуспяла да замине за Русия и квартирува в Радомир. Планинската батарея (още наречена „горска“) е въоръжена с 3-фунтови оръдия (по-късно заменени с 4-фунтово) и квартирува в Дупница. По този начин отделението изцяло става полско, а бившата конна батарея, заедно с 1-ва батарея и щаба на отделението се преместват в Самоков. По-късно в състава на отделението влиза и една 9-фунтова батарея. Така към 1880 година софийското артилерийско отделение е съставено от 3 4-фунтови батареи с щаб в Самоков и една 9-фунтова разквартирована в Дупница. ^[2]

Първи артилерийски полк

През 1883 година в българската артилерия се извършват важни организационни преобразувания с цел да се доведе артилерията в съразмерност с другите родове оръжие. От Софийското артилерийско отделение и Артилерийския полк, както и от една новосформирана батарея се образуват два артилерийски полка – 1^-ви и 2^-ри.^[3]

Съгласно заповед №250 от 25 юли 1883 година се формира Първи артилерийски полк с щаб в София, който се състои от 1^-ва, 2^-ра и 3^-та батарея от бившето Софийското артилерийско отделение, като първите две се превъоръжават със 7,5-см далекобойни оръдия. Трите батареи образуват т.нар. първо отделение на полка. Второ отделение се състои от 5^-а и 6^-а батарея от бившия Артилерийски полк, към които е добавена и новосформираната 8,7-см далекобойна батарея. Батареите от това отделение получават поредността съответно 4^-та, 5^-а и 6^-а и се превъоръжават с 9-фунтови стални оръдия. Щабът на полка е в София. ^[4]

В края на 1883 година всички 4-фунтови медни оръдия са извадени от употреба и заменени с 8,7-см и 7,5-см далекобойни оръдия на Круп.

През май 1884 година в София се създава учебен артилерийски полигон, за чийто началник е назначен командира на 1^-ви артилерийски полк майор Стоянов, като за практическите занимания за постоянно ползване е оставена една осеморъдейна батарея от полка.^[5]

Сръбско-българска война (1885)

При обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България руският император изтегля всички руски офицери на служба в България. Така на 20 септември 1885 година, с височайши указ №53, руският офицер подполковник Стоянов е отчислен и на негово място, за командир на 1^-ви артилерийски полк е назначен капитан Стефан Александров.^[6]

При обявяването на мобилизацията за Сръбско-българската война (1885), към 1^-ви артилерийски полк се формират две планински батареи – трифунтова и витвортова.^[7] Към 3 декември 1885 година полкът се състои от 7 батареи, а в него служат 18 офицери и 1343 подофицери и войници.^[8] Във войната жертвите от полка са 7 убити, 30 ранени и 6 безследно изчезнали.^[9]

Командване по време на войната

• Командир на полка: капитан Стефан Александров
  • Командир на 1^-ва батарея: капитан Андрей Гиргинов
  • Командир на 2^-ра батарея: капитан Владимир Иванов
  • Командир на 3^-та батарея: капитан Васил Данаджиев
  • Командир на 4^-та батарея: капитан Стефан Златарски
  • Командир на 5^-а батарея: капитан Петър Тантилов
  • Командир на 6^-а батарея: капитан Георги Стоянов
  • Командир на 1^-ва планинска батарея: капитан Георги Силяновски
  • Командир на 2^-ра планинска батарея: поручик Никола Бакърджиев

Разформиране

Поради участието си в детронацията на княз Александър I Батемберг с указ № 181 от 22 август 1886 година полкът е разформиран. Със заповед №270 от 10 септември 1886 година от всички долни чинове (фелдфебели, унтерофицери и редници) от полка, които по различни причини не са участвали в детронацията се формира 4^-ти артилерийски полк, тези които са участвали и подлежат на уволнение в запас, се разпределят между 1^-ви и 3^-ти конен полк, а останалите се привеждат в 4^-ти артилерийски полк.^[10] През 1889 година с кадри от 4^-ти артилерийски полк е формиран нов полк с името Първи артилерийски полк.^[11]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Софийско артилерийско отделение (25 август 1880 – 25 юли 1883)
• Първи артилерийски полк (25 юли 1883 – 22 август 1886)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Майор	Константин Дикенлейн
2.	Майор	Николай Фрост	30 август 1880 – 9 юни 1882
3.	Майор	Николай Стоянов	19 юни 1882 – 20 септември 1885
4.	Капитан	Стефан Александров	от 20 септември 1885
5.	Капитан	Стефан Златарски	1886

Бележки

1. ДВИА, ф. 81, История на фондообразувателя
2. Атанасов, Д., стр. 161 – 162
3. Атанасов, Д., стр. 165
4. Атанасов, Д., стр. 166
5. Христов, Х., Пейчев, А. и др, стр. 32 – 33
6. Христов, Х. и др., стр. 86
7. Христов, Х., Пейчев, А. и др, стр. 35
8. Христов, Х. и др., таблица 205
9. Христов, Х. и др., стр. 408 (таблица 256)
10. Иванов, И, стр. 94 – 95
11. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 186

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Атанасов, Д., – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“
• Христов, Х., Пейчев, А. и др. – „История на българската артилерия“, София, 1977, Военно издателство
• Иванов, И. – „Български бойни знамена и флагове“, София, 1998, Издателство на Министерството на Отбраната „Св. Георги Победоносец“
• Христов, Х. и др. – „Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985, Военно издателство