From Wikipedia, the free encyclopedia
Солунският апостолически викариат (на латински: Vicariatus Apostolicus Thessalonicensis; на гръцки: Αποστολικό Βικαριάτο Θεσσαλονίκης) е катедра от латински обред в македонския град Солун (Тесалоники), Гърция, пряко подчинена на Светия престол на Римокатолическата църква. В 2017 година паството на викариата е 6600 души. Епископската катедра е вакантна от 1929 година и викариатът се управлява от апостолически администратори.[1]
Тази статия е за действащата римокатолическа катедра в Солун. За титулярната вижте Солунска архиепархия (Римокатолическа църква). За историческия викариат вижте Македонски български апостолически викариат.| Солунски апостолически викариат | |
 Църквата „Непорочно зачатие Богородично“ в Солун | |
| Местно име | Vicariatus Apostolicus Thessalonicensis |
|---|---|
| Църква | Римокатолическа църква |
| Страна | Гърция |
| Център | Солун |
| Катедрална църква | „Непорочно зачатие“ |
| Дата на основаване | 18 март 1926 г. |
| Предстоятел | вакантна |
| Сан | епископ |
| Брой църкви | 4 |
| Паство | 6400 (2020) |
| Солунски апостолически викариат в Общомедия | |
Викариатът обхваща вярващите католици от латински (западен) обред от административните области на Гърция Тесалия, Западна Македония, Централна Македония и Източна Македония и Тракия. Седалището на викариата е в Солун, където е и катедралната църква „Непорочно зачатие на Дева Мария“. Викариатът има четири енории.
| Име | Име | Град |
|---|---|---|
| „Непорочно зачатие Богородично“ | Αμιάντου Συλλήψεως Της Παναγίας | Солун |
| „Непорочно зачатие Богородично“ | Αμιάντου Συλλήψεως Της Παναγίας | Волос |
| „Свети Йосиф“ | Αγίου Ιωσήφ | Дедеагач |
| „Пресвето сърце Исусово“ | Ιεράς Καρδίας του Ιησού | Лариса |
| Име | Име | Град |
|---|---|---|
| „Свети Викентий дьо Пол“ | Αγίου Βικεντίου του Παύλου | Солун |
| „Пресвето сърце Исусово“ | Ιεράς Καρδίας του Ιησού | Солун |
| „Свети Йосиф“ | Αγίου Ιωσήφ | Ксанти |
| Име | Име | Град |
|---|---|---|
| „Свети Павел“ | Αγίου Παύλου | Кавала |
Апостолическият викариат е създаден на 18 март 1926 година с посланието (бреве) „In sublimi Principis“ на папа Пий XI. Дотогава Македония и Тракия са част от Константинополския апостолически викариат, а Тесалия в 1882 година, когато е присъединена към Кралство Гърция, е откъсната от Константинополския викариат и е администрирана от апостолическата делегация в Гърция, като апостолически делегат е архиепископът на Атина.[2]
От 1929 година, когато първият и единствен апостолически викарий, ададският епископ Александрос Гуидатос е преместен като архиепископ на Наксос, Андрос, Тинос и Миконос, викариатът се управлява от апостолически администратор.[3][4]
| Име | Име | Управление | Забележка | Години |
|---|---|---|---|---|
| sede vacante | 26 март 1926 – 4 септември 1927[5] | |||
| Александрос Гуидатос | Αλέξανδρος Γουιδάτος | 30 април 1927 – 15 юли 1929 | в архиепископ на Наксос, Андрос, Тинос и Миконос | 4 декември 1882 – 25 юни 1952[6] |
| Име | Име | Управление |
|---|---|---|
| Йоанис Филипусис | Ιωάννης Φιλιππούσης | 5 юли 1929 – 29 май 1947[5] |
| Маркос Сигалас | Μάρκος Σιγάλας | 29 май 1947 – 14 март 1950[5] |
| Георгиос Ксенопулос | Γεώργιος Ξενόπουλος | 1 април 1950 – 10 март 1953[5] |
| Мариос Макрионитис | Μάριος Μακρυωνίτης | 11 март 1953 – 8 април 1959[5] |
| Венедиктос Принтезис | Βενέδικτος Πρίντεζης | 15 май 1959 – 5 март 1970[5] |
| Димитриос Русос | Δημήτριος Ρούσος | 5 март 1970 – 25 юли 1992[5] |
| Антониос Варталитис | Αντώνιος Βαρθαλίτης | 25 юли 1992 – 22 март 2003[5] |
| Янис Спитерис | Ιωάννης Σπιτέρης | 22 март 2003[5] - 14 септември 2020 |
| Георгиос Алтувас | Γεώργιος Αλτουβάς | 14 септември 2020 |
| година | население | свещеници | дякони | монаси | енории | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| кръстени | общо | % католици | брой | мирски | йеромонаси | кръстени на свещеник | мъже | жени | |||
| 1950 | 2.500 | ? | ? | 4 | 4 | 625 | 12 | 23 | 2 | ||
| 1970 | 2.135 | ? | ? | 8 | 1 | 7 | 266 | 20 | 27 | ||
| 1980 | 2.500 | 3.000.000 | 0,1 | 6 | 6 | 416 | 13 | 23 | 4 | ||
| 1990 | 2.750 | 3.000.000 | 0,1 | 5 | 5 | 550 | 10 | 12 | 6 | ||
| 1999 | 4.000 | 3.501.000 | 0,1 | 6 | 2 | 4 | 666 | 9 | 3 | 7 | |
| 2000 | 4.000 | 3.501.000 | 0,1 | 6 | 2 | 4 | 666 | 9 | 3 | 6 | |
| 2001 | 4.000 | 3.501.000 | 0,1 | 6 | 2 | 4 | 666 | 8 | 8 | 8 | |
| 2002 | 4.000 | 3.501.000 | 0,1 | 6 | 2 | 4 | 666 | 8 | 8 | 8 | |
| 2003 | 4.000 | 3.501.000 | 0,1 | 5 | 2 | 3 | 800 | 7 | 8 | 8 | |
| 2004 | 4.000 | 3.501.000 | 0,1 | 6 | 2 | 4 | 666 | 8 | 8 | 8 | |
| 2006 | 5.500 | 3.560.000 | 0,2 | 6 | 2 | 4 | 916 | 8 | 8 | 4 | |
| 2010 | 8.100 | 3.574.000 | 0,2 | 8 | 3 | 5 | 1.012 | 8 | 8 | 4 | |
| 2014 | 7.376 | 3.560.000 | 0,2 | 10 | 3 | 7 | 737 | 9 | 7 | 4 | |
| 2017 | 6.600 | 3.592.021 | 0,2 | 3 | 3 | 2.200 | 7 | 5 | 4 | ||
| 2020 | 6.400 | 3.594.500 | 0.2 | 5 | 5 | 1.280 | 10 | 9 | 7 | ||
| 2022 | 6.293 | 3.593.994 | 0.2 | 5 | 5 | 1.28058 | 5 | 6 | 6 | ||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
