Соломонови острови

Архипелагът Соломонови острови се намира в югозападната част на Тихия океан.

Тази статия е за архипелага. За държавата Соломонови острови вижте Соломонови острови (държава).

---

Соломонови острови Solomon Islands
Архипелага Соломонови острови с държавата Соломонови острови в бежово и Бугенвил (част от Папуа Нова Гвинея) в кафяво.
Страна	Папуа Нова Гвинея Соломонови острови
Акватория	Тихи океан
Площ	40 400 km²
Най-висока точка	2715 m н.в.
Местоположение в Океания -8, 159
Соломонови острови в Общомедия

Климатът е тропически с температури от 25 °C до 32 °C. През нощта температурите са 13 – 15 °C. От април до октомври духа предимно югоизточен вятър. Дъждовният сезон започва през ноември и продължава до март, като е характерен със силните мусонни ветрове.

Архипелагът включва 6 по-големи и 992 по-малки острови, атоли и рифове с площ 28 446 км². Разпръснат е на 249 000 морски мили.

Най-високата точка е на остров Гуадалканал – връх Макаракомбу (2447 м).

Главните острови са:

• Нова Джорджия
• Сан Кристобал
• Гуадалканал
• Макира
• Малаита
• Санта Исабел
• Шуазел
• Ренел
• Белон
• Оптонг-Джава
• Стюърт
• Риф
• Даф
• Тихопия
• Митре
• Ануда
• Бугенвил, владение на Папуа-Нова Гвинея

Първият европеец, посетил Соломоновите острови, е испанският мореплавател Алаваро де Менданя и Нейра на 2 февруари 1568 г. Първоначално Менданя решил, че е открил митичната страна Офир, където според легендата били скрити съкровищата на цар Соломон. Името, което откривателят им дава, е в чест на тази историческа и библейска личност.

Пълно описание на островите е направено през 1767 година от англичанина Филип Картърет.

През периода 1893 – 1900 г. те са обявени за британска колония.