Славна революция

Славната революция (на английски: Glorious Revolution), наричана също Революцията от 1688 г., е свалянето на краля на Англия Джеймс II (VII на Шотландия) през 1688 г. от съюз на парламентаристи с нахлуваща армия, водена от холандския щатхалтер Уилям III Орански, който в резултат се възкачва на английския трон като крал Уилям III.^[1]

Конен портрет на Уилям III от Ян Уик в памет на дебаркирането при Бриксхам, Торбей, Корнуол, 5 ноември 1688 г.

Кризата, сполетяла крал Джеймс II, достига кулминация през 1688 г., когато му се ражда син, Джеймс Франсис Едуард Стюарт на 10 юни (Юлиански календар).^[2] Дотогава тронът е щял да бъде наследен от дъщеря му Мери, протестантка и съпруга на Уилям Орански. Сега става вероятна перспективата за католическа династия в кралствата. Вече разтревожени от католицизма на краля и близките му връзки с Франция, ключови лидери на торите се обединяват с членове на опозиционните виги и се заемат да решат кризата, като поканят Уилям Орански в Англия.^[3]

Изразът „Славна революция“ е използван за първи път от Джон Хампдън в края на 1689 г. и все още се употребява от Британския парламент. Славната революция понякога се нарича Безкръвната революция, макар и неточно. В Англия има два значителни сблъсъка между двете армии и антикатолически безредици в няколко града. Последва също Уилямовата война в Ирландия и сериозни битки в Шотландия (при Киликранки и Дънкелд). Революцията също води до рухването на отвъдморското владение Нова Англия и свалянето на правителството на Мериленд.^[4]

Революцията е тясно свързана със събитията на Деветгодишната война в Европа и може да се приема за последното успешно нашествие в Англия. Може да се твърди, че свалянето на Джеймс полага началото на съвременната английска парламентарна демокрация: никога след това монархът не е държал абсолютна власт, а Законът за правата от 1689 г. става един от най-важните документи в политическата история на Великобритания.^[5] Детронирането на католика Джеймс II слага край на шансовете католицизмът да бъде възстановен в Англия и също води до ограничена търпимост към протестанти неконформисти – изминава известно време преди те да получат пълни политически права. За католиците обаче това е катастрофа, и в социално, и в политическо отношение. Католиците са лишени от правото да гласуват и да бъдат избирани в парламента в Уестминстър за повече от 100 години след това. Забранено е и назначаването им в армията и на монарха се забранява да бъде католик или да се ожени за католичка.

Нашествието прекратява всички опити на Англия в Англо-холандските войни през 17 век да подчинят Холандската република с военна сила. Личната уния, общият пазар и сътрудничеството между английската и холандската флота обаче прехвърлят господството в световната търговия от Холандия към Англия (и след това към кралство Великобритания).

Бележки

1. E. N. Williams, Dictionary of English and European History 1485 – 1789, Penguin books 1980, p. 386
2. Richard Lodge, The History of England. From the Restoration to the Death of William III (1660 – 1702), London 1910, p. 273
3. Maurice Ashley, The Glorious Revolution of 1688, New York 1967, pp. 110 – 116
4. За отражението на революцията в Америка виж по-подробно David S. Lovejoy, The Glorious Revolution in America, New York 1972
5. Lodge, op. cit., p. 313