български журналист, поет и писател From Wikipedia, the free encyclopedia
Славимир Тодоров Генчев е български журналист, поет и писател. Наричан е „поета с китарата“.[1]
| Славимир Генчев | |
| български журналист, поет и писател | |
| Роден |
28 октомври 1953 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност | България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | журналист |
| Работил в | Дирекция на музеите |
| Награди | Димчо Дебелянов |
| Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ | |
| Семейство | |
| Баща | Тодор Илиев Генчев 14 ноември 1926 – 27 август 2006 |
| Майка | Живка Савкова Генчева 24 юни 1932 – 25 февруари 2018 |
| Съпруга | Донка Тодорова Енева 1979 |
| Деца | дъщери – Калина и Теодора, внуци Лидия, Константин, Йоан и Дария |
| Уебсайт | Личен блог |
Роден е на 28 октомври 1953 г. в село Поликраище, община Горна Оряховица, област Велико Търново. Завършва Българска филология в Софийски университет. Работи като журналист и редактор в различни вестници,[2]като уредник на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица, като преподавател в Департамента за езиково обучение към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълги години работи като журналист във вестник „Българска армия“. Участва в сборника „Смяна 80“ (1980), автор е на стихосбирките „Перо от огъня“ (1989), „Черна кутия“ (2000), „Единицата мярка“ (2002), „Цветоглед“ (2005) и „Опит за подсказване“ (2009). Носител е на няколко национални литературни награди: „Димчо Дебелянов“ (1975, 2012 Копривщица),[3] „Яворов и ние“ (1985, Поморие), „Магията Любов“ (2001, Казанлък), „Мечти по лято“ (2002, LiterNet), „Свищовски лозници“ (2007, Свищов). Като изпълнител на авторски песни печели втора награда в Добрич (1988) и първа награда в Несебър (2002). Голямата награда на „Бардфест“ Ловеч (2004), „Поетични струни“ (Харманли, 2005)[2]
Член е на Съюза на българските писатели.
Славимир Генчев умира на 6 ноември 2020 г. в София.[2]
Творчество на Славимир Генчев съдържа:[4]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.