Силвия Вагенщайн

Силвия Илиева Вагенщайн е преводачка и издателка, съоснователка на издателство „Колибри“ (1991).

Силвия Вагенщайн
българска преводачка и издателка
Силвия Вагенщайн в Casa Libri
Родена	1950 г. (74 г.)
Националност	България
Работила в	Народна култура Колибри (издателство)
Семейство
Род	Николай Дончев
Съпруг	Раймонд Вагенщайн
Деца	Жаклин Вагенщайн
Силвия Вагенщайн в Общомедия

Биография

Родена е през 1950 г.

Завършва специалност „Френска филология“ с втора специалност „Италианска филология“ във Факултета по класически и нови филологии в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Работила е като преводач и редактор във френската редакция на Агенция „София прес“ (1976 – 1981).^[1] В периода от 1981 до 1990 г. е редактор в секция „Многотомни издания“ на издателство „Народна култура“.^[1] Водеща е на поредица многотомни издания: Балзак (10 тома), Флобер (4 тома), Стендал (4 тома), Юго (8 тома). Редактирала е множество произведения от френски автори от XIX и XX век, поезия и проза: Песните на Малдорор на Лотреамон, Един сезон в ада, Озарения на Артюр Рембо, Малки поеми в проза и Цветя на злото на Шарл Бодлер.^[1]

През 1991 г. е сред съоснователите на издателство „Колибри“. В него тя е главен редактор, отговарящ за издателските стратегии и водещ редактор на поредиците „Модерна класика“ и „Съвременна европейска проза“.

През 2023 г. излиза и неин превод на „Поезия“ на Пол Елюар (изд. „Колибри“), отличен за изключително високи постижения в областта на превода на художествената литература от Съюза на преводачите в България. Сборникът отразява в голяма степен преводаческите пристрастия и представлява „лична антология“ на поетическата вселена на Елюар, която извършва революция в европейската поезията на XX век.

Автор на критически текстове, предговори и лексикографски съчинения.

Съпруга на кинокритика и сценарист Раймонд Вагенщайн и внучка на българския литературен критик, поет, есеист, преводач от френски, италиански и руски език Николай Дончев.

Преводи

• „Изменение“, „Репертоари“ от Мишел Бютор
• „Онорин“ от Оноре дьо Балзак
• „Новели“ от Стендал
• „Тетрадки“ от Пол Валери
• „Златните плодове“ от Натали Сарот
• „Made in France“ от Пиер Данинос
• „Един изгубен профил“ от Франсоаз Саган
• „Историята на О“ от Полин Реаж
• „Бебето“ от Мари Дарийосек
• „Малкият Никола тръгва пак на училище“ и „Щуротиите на Малкия Никола“ от Госини&Семпе
• „Изкушението на Свети Антоний“ от Гюстав Флобер
• „Поезия“ от Ален Ланс
• „Любовникът“ и „Любовникът от Северен Китай“ от Маргьорит Дюрас
• „Шери“ от Колет
• „Недоразумение в Москва“ от Симон дьо Бовоар
• „Пътешествие в Страната на дърветата“ от Жан-Мари Гюстав Льо Клезио
• „Диан Ланстер“ от Жан-Дидие Уолфром
• „Последни любовни стихотворения“ от Пол Елюар
• „Поезия“ от Венюс Кури-Гата
• „Поезия“ от Пол Елюар

Превела е на френски език няколко книги с поезия от Кирил Кадийски, издадени в престижни френски издателства – Fata Morgana, Les Belles Lettres, L’Esprit des péninsules и др.

Награди

• Поощрение за млад преводач за „Изкушението на Свети Антоний“ на Гюстав Флобер (1985);^[1]
• Награда на Съюза на преводачите в България за „Изменение“ и „Репертоари“ на Мишел Бютор (1987);^[1]
• Отличена с орден Chevalier des Arts et Lettres на Министерство на културата на Франция.
• Специалната награда на Съюза на преводачите в България (2023) за изключително високи постижения в областта на превода на художествената литература – поезия, за превода на сборника „Поезия“ с подбрани стихове от Пол Елюар.^[2]

Източници

1. „Силвия Вагенщайн“, сайт на Съюза на преводачите в България.
2. Годишни награди на СПБ за превод в различни категории – 2023 // bgtranslators.org. Посетен на 11 ноември 2024.

Външни препратки

• От и за Силвия Вагенщайн в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения на Силвия Вагенщайн в Моята библиотека
• „Пред езиковото разточителство предпочитам лаконичната експресивност (Разговор със Силвия Вагенщайн)“, интервю на Амелия Личева, „Литературен вестник“, 3 май 2017