Сехово
селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Сѐхово или Сѐово (на гръцки: Ειδομένη, Идомени, до 1926 година катаревуса Σέχοβον, Сеховон, димотики Σέχοβο, Сехово[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За античния град вижте Ейдомене.
| Сехово Ειδομένη | |
 | |
  Сехово  Сехово  Сехово | |
| Страна | Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Площ | 26,944 km²[1] |
| Надм. височина | 70 m |
| Население | 111 души (2021 г.) 4,13 души/km² |
| Пощенски код | 61400 |
| Телефонен код | 23430- |
| Официален сайт | www.idomeni.gr |
| Сехово в Общомедия | |
География
Селото е разположено на 70 m надморска височина[3] на границата със Северна Македония на 20 km северно от град Боймица (Аксиуполи).[4]
История
В Османската империя
В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу аяни, Сехово е представлявано от своя кмет (или пълномощник) Иван, син на Веселин.[5]
В XIX век Сехово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сеховон (Sechovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сеово (Seovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 85 къщи и 394 жители българи.[7] След Руско-турската война от 1877 – 1878 година съществуващото в Сехово българско училище е закрито лично от струмишкия патриаршески митрополит Агатангел Папагригориадис.[8]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[9] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[10]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сехово е село в Гевгелийска каза с 800 жители българи.[11]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сехово (Sehovo) има 1120 българи екзархисти и работи българско училище.[13]
В Гърция
В 1913 година селото попада в Гърция. По време на Балканските войни по-голямата част от жителите му се изселва в България, а част в Гевгели. В 1916 година по време на Първата световна война фронтът минава при Сехово и българските военни власти изселват жителите му във вътрешността на България. След войната се връщат само част от жителите на селото.[3]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цеово има 170 къщи славяни християни.[14]
В 1924 година 1 семейство се изселва в България. В селото са настанени гърци бежанци от Източна Тракия.[3] В 1926 години селото е прекръстено на Идомени.[15] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 семейства и 173 жители бежанци.[16] От 542 жители в 1940 година около половината са от български произход.[3]
По време на Гражданската война (1946 - 1949) няколко семейства се изселват в Югославия.[3]
Селото традиционно се занимава с производство на пшеница, тютюн, бобови култури и овошки.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Асар | Άσάρ | Палея | Παλαιά[17] | |
| Курт Ада[4] | Κουρτ Άντά | Ликониси | Λυκονήσι[17] | местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар[4] |
| Дадо[4] | Ντάντο | Грия | Γρηά[17] | местност на Ю от Сехово[4] |
| Насур | Νασούρ | Войдорема | Βοϊδόρεμα[17] | |
| Чаири[4] | Τσαΐρια | Ливади | Λιβάδι[17] | местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар[4] |
| Крива круша[4] | Κρίβα Κρούς | Ахладия | Αχλαδιά[17] | местност на И от Сехово по десния бряг на Вардар[4] |
| Коджа Омерли[4] | Κατζαμαρλί | Камбос | Κάμπος[17] | местност на З от Сехово и на С от Алчак[4] |
| Алчак[4] | Άλτσάκι | Перасма | Πέρασμα[17] | река и пролом на Ю от Алчак[4] |
| Нова кория[4] | Νόβα Κουρί | Дасос | Δάσος[17] | възвишение на З от Сехово и на С от Алчак[4] |
| Мала река[4] | Μάλα Ρέκα | Потамаки | Ποταμάκι[17] | река на СИ от Алчак, десен приток на Конската река[4] |
| Дрок[4] | Ντρόκ | Нерофагома | Νεροφάγωμα[17] | горното течение на Мала река[4] |
Личности
- Родени в Сехово
Аргир Манасиев (1872 – 1932), български революционер, войвода на ВМРО.[9]
Георгиос Стаматиадис (1825 – 1908), гръцки духовник и лидер на гръцкия комитет- Гоно Альошев Кюркчиев, железопътен работник на линията Солун – Скопие, терорист на Централния комитет на ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев[18]
- Гоно Беликольов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Гоно Балабанов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО
- Григор Тотев (1868 – 1934), български революционер
- Григор Чонев, български учител и революционер, деец на ВМОРО[19]
- Григор Шаев Мишкаров (1877 – ?), български учител и революционер, деец на ВМОРО[19]
- Дельо Джузданов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Дельо и Иван Петрови, български революционери, дейци на ВМОРО[9]
- Димитър Джузданов (1887 – 1929), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО
- Димитър Капсаров, български духовник
- Дино Аркудов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Дино Илков, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Иван Итов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Иван Митрев Чаланов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Мицо Букурешлиев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Мицо Капсаров, български революционер, деец на ВМОРО,[9] умрял преди 1918 г.[20]
- Петко Манасиев и синът му Христо Петков Манасиев, български революционери, дейци на ВМОРО[9]
- Нако Манасиев (1843 – 1919), баща на Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Стефчо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО,[9] македоно-одрински опълченец[21]
- поп Стоимен Манасиев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[9]
- Тано Кюркчиев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Христо Георгиев Кюркчиев (1903 – ?), български педагог[22]
- Христо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
Костадинка Палазова (р. 1939), народна певица
Други
На Сехово е наречена улица в Гевгелийския квартал в София (Карта).
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.