селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Сѐхово или Сѐово (на гръцки: Ειδομένη, Идомени, до 1926 година катаревуса Σέχοβον, Сеховон, димотики Σέχοβο, Сехово[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 235 души население (2001).
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За античния град вижте Ейдомене. | Сехово Ειδομένη | |
 | |
  Сехово  Сехово  Сехово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Площ | 26,944 km²[1] |
| Надм. височина | 26 m |
| Население | 111 души (2021 г.) 4,13 души/km² |
| Пощенски код | 61400 |
| Телефонен код | 23430- |
| Официален сайт | www.idomeni.gr |
| Сехово в Общомедия | |
Селото е разположено на границата със Северна Македония на 20 километра северно от град Боймица (Аксиуполи).
В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу аяни, Сехово е представлявано от своя кмет (или пълномощник) Иван, син на Веселин.[3]
В XIX век Сехово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сеховон (Sechovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Сеово (Seovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 85 къщи и 394 жители българи.[5] След Руско-турската война от 1877 – 1878 година съществуващото в Сехово българско училище е закрито лично от струмишкия патриаршески митрополит Агатангел Папагригориадис.[6]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сехово е село в Гевгелийска каза с 800 жители българи.[9]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сехово (Sehovo) има 1120 българи екзархисти и работи българско училище.[11]
В 1913 година селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цеово има 170 къщи славяни християни.[12] В 1926 години селото е прекръстено на Идомени.[13] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 семейства и 173 жители бежанци.[14]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Асар | Άσάρ | Палея | Παλαιά[15] | |
| Курт Ада[16] | Κουρτ Άντά | Ликониси | Λυκονήσι[15] | местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар[16] |
| Дадо[16] | Ντάντο | Грия | Γρηά[15] | местност на Ю от Сехово[16] |
| Насур | Νασούρ | Войдорема | Βοϊδόρεμα[15] | |
| Чаири[16] | Τσαΐρια | Ливади | Λιβάδι[15] | местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар[16] |
| Крива круша[16] | Κρίβα Κρούς | Ахладия | Αχλαδιά[15] | местност на И от Сехово по десния бряг на Вардар[16] |
| Коджа Омерли[16] | Κατζαμαρλί | Камбос | Κάμπος[15] | местност на З от Сехово и на С от Алчак[16] |
| Алчак[16] | Άλτσάκι | Перасма | Πέρασμα[15] | река и пролом на Ю от Алчак[16] |
| Нова кория[16] | Νόβα Κουρί | Дасос | Δάσος[15] | възвишение на З от Сехово и на С от Алчак[16] |
| Мала река[16] | Μάλα Ρέκα | Потамаки | Ποταμάκι[15] | река на СИ от Алчак, десен приток на Конската река[16] |
| Дрок[16] | Ντρόκ | Нерофагома | Νεροφάγωμα[15] | горното течение на Мала река[16] |
Аргир Манасиев (1872 – 1932), български революционер, войвода на ВМРО.[7] Георгиос Стаматиадис (1825 – 1908), гръцки духовник и лидер на гръцкия комитет Гоно Альошев Кюркчиев, железопътен работник на линията Солун – Скопие, терорист на Централния комитет на ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев[17] Гоно Беликольов, български революционер, деец на ВМОРО[7] Гоно Балабанов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО Григор Тотев (1868 – 1934), български революционер Григор Чонев, български учител и революционер, деец на ВМОРО[18] Григор Шаев Мишкаров (1877 – ?), български учител и революционер, деец на ВМОРО[18] Дельо Джузданов, български революционер, деец на ВМОРО[7] Дельо и Иван Петрови, български революционери, дейци на ВМОРО[7] Димитър Джузданов (1887 – 1929), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО Димитър Капсаров, български духовник Дино Аркудов, български революционер, деец на ВМОРО[7] Дино Илков, български революционер, деец на ВМОРО[7] Иван Итов, български революционер, деец на ВМОРО[7] Иван Митрев Чаланов, български революционер, деец на ВМОРО[7] Мицо Букурешлиев, български революционер, деец на ВМОРО[7] Мицо Капсаров, български революционер, деец на ВМОРО,[7] умрял преди 1918 г.[19] Петко Манасиев и синът му Христо Петков Манасиев, български революционери, дейци на ВМОРО[7] Нако Манасиев (1843 – 1919), баща на Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[7] Стефчо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО,[7] македоно-одрински опълченец[20] поп Стоимен Манасиев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[7] Тано Кюркчиев, български революционер, деец на ВМОРО[7] Христо Георгиев Кюркчиев (1903 – ?), български педагог[21] Христо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
Костадинка Палазова (р. 1939), народна певицаНа Сехово е наречена улица в Гевгелийския квартал в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
