Сергей Румянцев

Сергей Румянцев (псевдоним на Димитър Дилов Митовски) е български поет и деец на БЗНС.

Сергей Румянцев
български поет
Роден	5 септември 1896 г. село Блъсничево, Луковитско, Княжество България
Починал	27 април 1925 г. (28 г.) София, Царство България
Учил в	Университет за национално и световно стопанство

Уикиизточник

Уикиизточник разполага с оригинални творби от:

Сергей Румянцев

Биография и творчество

Паметна плоча на Сергей Румянцев на дома му на ул. „Пиротска“ 19, София

Роден е на 5 септември 1896 г. в с. Блъсничево (дн. Румянцево), Луковитско. Рожденото му име е Димитър Дилов Митовски. Постъпва като ученик-храненик в Седемнадесети пехотен доростолски полк в Плевен. Участва във войните за национално обединение като запасен офицер. Раняван е три пъти.

Работи като учител в с. Златна Панега и с. Блъсничево. Уволнен е за участие в първомайска манифестация. Назначен е в Народния театър като надзирател по чистотата (1921).

Приет е за коректор и репортер във в. „Земеделско знаме“. Кореспондент е и земеделски официоз във в-к „Победа“. Съосновател с Трифон Кунев на хумористичното земеделско сп. „Див дядо“ (1922). Секретар на Цанко Бакалов в Постоянното присъствие на БЗНС. Учи специалност право в Свободния университет в София (днес УНСС)^[1].

Член на БЗНС от 1921 г. Придружава Александър Стамболийски на Международната конференция за икономическо възстановяване на Европа в Генуа (1922).^[2]

След деветоюнския преврат от 1923 г. е арестуван и обвинен за участие в Търновските събития. След престой в Плевенския затвор е интерниран в родното си село през октомври 1923 г. След освобождаване участва в групата на Петко Д. Петков.

Литературната си дейност започва непосредствено след Първата световна война. Лириката му е с политическа насоченост, използва остра ирония и пародия. В нея атакува най-вече политиците от буржоазните партии и богатите. Единствената му стихосбирка „Селски бодили“ е конфискувана от властите (1924). Най-значителната му творба е „Гърмиш и жигосваш“.

Отвлечен и убит по време на априлските събития от 1925 г.

Памет

След Деветосептемврийския преврат родното му село е наименувано по неговия псевдоним на Румянцево. На Сергей Румянцев е наречена улица в квартал „Военна рампа“ в София (Карта) и друга в квартал "Козарево" в гр. Твърдица.

Източници

1. literaturensviat.com
2. Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, София, 1997 г.

• www.zemedelskozname.com Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.

Външни препратки

• Сергей Румянцев – безстрашният и правдив родолюбец^{[неработеща препратка]}