From Wikipedia, the free encyclopedia
Серафимите (от иврит – „огнен“, „пламенеещ“) са ангели с 6 крила. Те са особено приближени до Божия престол, като в системата на ангелската йерархия това е първият ангелски чин.
Серафимите са описани в Книгата на пророк Исаия:[1]
| „ | 2. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила; с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си и с две летеше.
3. И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! |
“ |
Произходът и значението на думата Серафим не са съвсем ясни. Предполага се, че имат древноперсийски произход – близка по корен дума обозначава митологично животно с физиономия на змия – Serapis или Saraphen.
Друга теория сочи еврейския корен на думата за „възпламеняване“, „изгаряне“, т.е., серафимът е ангел, който гори и се възпламенява, което пасва добре към библейския текст:[2]
| „ | 6. Тогава прилетя един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел клещи от жертвеника. | “ |
Има няколко прочути светци на православната църква, носещи това име. Най-известните в България:
Има и други забележителни личности и църковни писатели в Православието с това име:
Йордан Йовков написва разказ с името „Серафим“. Разказва се за дрипав мъж, който е много благороден. Той дава парите си, които спестявал дълго време на кръщелница на Еньо, Павлина, въпреки че той изобщо не я познава.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
