Северноафриканска кампания

Северноафриканската кампания е серия от бойни действия, част от Втората световна война, които протичат в Северна Африка между 10 юни 1940 и 16 май 1943 г.

Северноафриканска кампания
Средиземноморски театър
Британски танк Крусейдър преминава покрай горящ Панцер IV, 27 ноември 1941 г.
Информация
Период	10 юни 1940 – 16 май 1943 г.
Място	Северна Африка
Резултат	Победа на Съюзниците
Страни в конфликта
Великобритания  Съединени щати  Франция  Индия  Австралия  Южна Африка  Нова Зеландия  Полша  Чехословакия  Гърция  Италия  Германия  Режим Виши
Командири и лидери
Харолд Александър Клод Окинлек Арчибалд Уейвъл Дуайт Айзенхауер Ервин Ромел Алберт Кеселринг Пиетро Бадолио Уго Кавалеро Франсоа Дарлан
Жертви и загуби
Свободна Франция: 16 000 убити, ранени или пленени Британска империя:: ? САЩ:[1] 2715 убити 8978 ранени 6528 изчезнали Германия: 12 808 убити[2] Неизвестен брой ранени 101 784+ пленени[3] Загуби на Оста:[4] общо 950 000 8000 пленени или унищожени самолета 6200 пленени или унищожени оръдия 2 500 пленени или унищожени танка
Северноафриканска кампания в Общомедия

Боевете в Северна Африка започват на 10 юни 1940 г., когато Италия обявява война на Великобритания и Франция. На 14 юни британски части атакуват и превземат италианския форт Капузо. Това е последвано от италианско настъпление в Египет, което поставя началото на Кампанията в Западната пустиня. През декември 1940 г. започва съюзническо контранастъпление, под кодовото название операция Компас, което разгромява италианската 10-а армия и изтласква противника до Либия.

Бързото влошаване на ситуацията в Северна Африка принуждава Адолф Хитлер да изпрати там Африканския корпус, начело с Ервин Ромел. Това става по време на операция Зоненблуме, чиято непосредствената цел е подкрепа на италианските войски. Ромел пренебрегва заповедите на главното командване и по време на офанзивата започнала 24 март успява да изтласка отслабените съюзнически войски обратно в Египет. Под обсада, която продължава 240 дни, остава Тобрук. Британските войски правят три опита за настъпление в посока обсадения град – Краткотрайност, Бойна секира и Крусейдър. За разлика от предните две, третата операция е успешна. Съюзническите войски нанасят тежки загуби на силите на Оста и ги изтласкват до Ел Агейла.

На 21 януари 1942 г. Ромел дава начало на ново настъпление. Постепенно успява да изтласка съюзническите войски и на 30 юни силите на Оста достигат Ел Аламейн и започват серия от атаки, които стават известни под общото наименование първа битка при Ел Аламейн. На 13 август 1942 г. Бърнард Монтгомъри поема командването на британската 8-а армия. На 23 октомври започва втората битка при Ел Аламейн. Силите на Оста са разгромени и Ромел заповядва отстъпление към Ел Агейла.

На 8 ноември 1942 г. започва операция Факел, която бележи началото на участието на Съединените щати в Северноафриканската кампания. В последвалите бойни действия силите на Оста постепенно са изтласкани, първоначално в Либия, а след това в Северен Тунис, където се предават на 16 май 1943 г.

Източници

1. Playfair, Volume IV, стр. 460. United States losses from 12 November 1942
2. Feldgrau website. Feldgrau Statistics and Numbers
3. Playfair, Volume IV, p. 460. Number captured is from the fighting in Tunisian only
4. Brigadier C. N. Barclay, British Army (Retired). GI – World War II Commemoration // Архивиран от оригинала на 2006-03-24.