българска възрожденска църква в Мелник From Wikipedia, the free encyclopedia
„Св. св. Петър и Павел“ е българска възрожденска църква в град Мелник, България, днес част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Църквата се намира в югозападната част на града, близо до центъра. Обявена е за паметник на културата с национално значение.[1][2][3]
„Св. св. Петър и Павел“ | |
Общ изглед | |
Местоположение в Неврокопска епархия | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Мелник |
Религия | Българска православна църква – Българска патриаршия |
Епархия | Неврокопска |
Архиерейско наместничество | Санданско |
Архитектурен стил | трикорабна псевдобазилика |
Изграждане | 1840 г. |
Статут | недействащ храм |
„Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия |
Според ктиторския надпис над западния вход „Св. св. Петър и Павел“ е възстановен в 1840 година при митрополит Дионисий Мелнишки.[4]
Църквата е сред петте храма, които оцеляват при изгарянето на Мелник в 1913 година заедно със „Свети Антоний“, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Николай“ и „Света Варвара“.[5]
В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с двускатен покрив, със слабоизразена полукръгла апсида и открит нартекс. На юг е вкопана, поради наклон на терена. Зидарията е от декоративно фигурирани камъни. Покривът е двускатен със скосявания на късите страни. Прозорците са високо на северната стена. Входовете са два – от запад и от юг.[3]
Вътрешността е разделена на три кораба от два реда от по 5 дървени колони.[3] На запад има женска църква с решетъчна преграда и кобилично извит оригинален парапет от времето на изграждането на храма.[2] Други оригинални елементи от вътрешната украса са дъсчените тавани, иконостасът и столовете.[6]
Храмът е частично изписан – в протезиса и апсидата и в аркадата и по холкела на централния кораб.[2][6] Колоните и капителите са с многоцветна декорация. Над централния кораб има изображениие на Христос Вседържител на платно.[2]
Иконостасът има ясна архитектоника, пропорциите му са хармонични. Състои се от пет пояса – цокълни табла, царски икони, лозница, празнични икони и венчилка, като разпятието не е оригинално. Цокълните табла са изписани с вази с лалета, рози и карамфили. Сред иконите има и по-стари от храма – „Христос Вседържител“, „Св. св. Константин и Елена“, „Света Богородица с младенеца“, „Свети Йоан Предтеча“ вероятно са от XVIII век и са надживописани от Андон Зограф в края на XIX век. На Андон Зограф е иконата „Христос Велик Архиерей“ за владишкия трон от 1893 година, както и три стенописни сцени в олтара – Богородица Ширшая небес, Великите отци в апсидата и Свалянето от кръста в протезиса.[6] Владишкият трон е резбован и украсен с живописна украса и надпис от 1893 година. На облегалото му е изписан ликът на мелнишкия митрополит Александър.[7] Амвонът и проскинитарията са изписани от друг мелнишки зограф Лазар Аргиров, а негови ученици в 1886 година изпълняват двата странични проскинитария.[6]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.