From Wikipedia, the free encyclopedia
Свободата на религията и вярата e принцип поддържащ свободата на личен избор на религия и вяра (между 19 големи религии и 270 големи религиозни групи в света[1]), както и свободата да не се изповядва никоя религия или вяра, ако човек е атеист.
Свободата на религията и вярата се изразява в правото всеки човек да избира, приема, както и променя своята религия или убеждения. Това е едно от основните човешки права и е залегнало в Декларацията върху човешките права, приета от ООН през 1948 г. Също тук се има предвид и че не може да има намеса като насилие или принуда за приемането на дадена религия и/или вярване (вярвания).
Това е и свободата да се изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали, или чрез отказ от такива. Съвременните демокрации считат правото на свобода на религията за естествено, благодарение на разбирането, че всички хора се раждат свободни и равноправни. Това право е лично и неотменимо. То се гарантира в международното право и вътрешното право на Република България.
В България това право се подкрепя от конституцията на България, както и конкретно от Закона за вероизповеданията.
В българското законодателство въпросите на свободата на вероизповеданието са уредени в Конституцията (в сила от 1991 година) и в специалния Закон за вероизповеданията (в сила от 2003 година).
Конституцията провъзгласява България за секуларна република, тя гарантира равенството пред закона на гражданите. Конституцията гарантира равенство в религиозните вярвания[2].
Макар че Българската конституция дава правото за свободно изповядване на религия и установява секуларността на републиката, тя в същото време установява като традиционна религия на България източното православие, с което упълномощава БПЦ с по-специален статут от останалите вероизповедания. Например, в сравнение с Българската конституция, тази на САЩ заявява точно обратното, че „няма да установява определена религия и да запрещава свободното упражняване на вярата като произтичащо от предното“[3]
Борислав Цеков, автор и вносител на приетия през 2002 г. закон за вероизповеданията,[4] припомня по повод декларирането на традиционния характер на източното православие от Конституцията на България, че това е европейска практика, посочвайки скандинавските държави:
и другите с подобно законодателство:
Като цяло горните примери принадлежат към държави от два типа:
За подобно единство между вяра (религия), правителствено управление и монархия съобщава Тони Николов във в. Капитал: "Симеон II полага клетва в парламента с ръка върху Библията и в присъствието на патриарх Максим, за да се превърне в министър-председателя Симеон Сакскобургготски (24 юли 2001 г.). Стилистиката бе наивно-сантиментална, ала очевидно приповдигнатата образност на кадрите в стил „Гюдженов“ не беше случайна. И тя трябваше да означава едно – как цар и народ връщат разтрогнатото си (отпреди 58 години) единство, скрепено с присъствието на патриарха. В резултат се получи нещо като буквален цитат от посланието на прочутия руски оберпрокурор Константин Победоносцев към цар Фердинанд: „Искаме правителство, чиято душа заедно с цялата нация да е обединена в православната вяра.“ [5]
Всички членове на Конституцията, които упоменават религията, религиозните вярвания, правата, свободите и задълженията на гражданите, свързан с тях са:
Декларацията на ООН има по-скоро морални измерения. Тя дефинира понятието „свобода на религията“ така (чл. 18): „Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.“
Съществуват международни документи, които придават и юридическа сила на понятието „свобода на религията“. Сред тях са:
ЕКЗЧПОС дава правна дефиниция на понятието „Свобода на религията“[6].
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
