Свети Пантелеймон (Генерал Тодоров)

„Свети Пантелеймон“ е българска скална църква край село Генерал Тодоров (до 1984 година Припечене), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.^[1][2][3]

„Свети Пантелеймон“
Поглед към църквата и река Струма от юг
Местоположение в Петрич41.465972, 23.2695
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Генерал Тодоров
Вероизповедание	Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия	Неврокопска
Архиерейско наместничество	Санданско
Тип на сградата	скална църква
Статут	действащ храм

История

Църквата е издълбана в скала във възвишението Пчелина, над река Струма, северозападно от Генерал Тодоров и югозападно от Левуново. На отсрещния бряг на реката се намират лечебните извори при Рупите. Храмът е изграден на мястото на антично светилище, посветено на бога лечител Асклепий. Църквата има следните размери: западна стена – дължина 6,20 m, южна 5,30 m, източна 5,15 m и северна 6,10 m. Плановата схема е съобразена изцяло с тази на светилището. Последното е изсечено в скалния масив, като в централната апсида е вградена мраморна плоча с изображение на Асклепий. Пред нея е оформена каменна олтарна маса с височина 0,70 m. Разстоянието от сегашния под до скалния покрив е 4,70 m. По него личат няколко пласта варова мазилка, като върху най-ранния има следи от живопис.

С победата на християнството светилището изгубва предишното си значение, но не е забравено от местните хора. По-късно, вероятно през втората половина на IX в. е преустроено е в църковен храм, а функциите на Асклепий са унаследени от великомъченика Пантелеймон, лекар от античността, канонизиран за светец. Вероятно тук през средновековието е имало значително отшелническо братство. За това свидетелстват следите от много разрушени и няколко оцелели скални килии около църквата.

Мраморното изображение на Асклепий се свързва от местните със Свети Пантелеймон. Легендите твърдят, че изображението се е появило само, и че Пантелеймон е живял и лекувал в района.^[4] Местно предание твърди, че тук като млад се е подвизавал Свети Иван Рилски. Той е набеден за появилия се мор по добитъка и е прогонен от местните жители, след което се заселва в Рила.^[3] Според друго предание оттук в Свети Врач са дошли двамата калугери (врачове), с чиято дейност се свързва именуването на селището и построяването на храма „Свети Безсребърници“.^[5]

През 2015 година жителите на село Левуново правят ремонт на църквата, при който аматьорски е изрисуван релефът на Асклепий.^[3]

Външни препратки

• Средновековна скална църква „Свети Пантелеймон“ в

Бележки

1. Цветков, Борис. Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX – XVIII век. София, 2002, стр. 82-83, 98-99.
2. Гергова, Яна. Култът към светци безсребърници в България: образи, вярвания и ритуални практики. София, ИК „Гутенберг“, 2015. ISBN 978-619-176-046-6. с. 206.
3. Стефанова, Натали. Елена Стоянова: Най-голямата забележителност на село Генерал Тодоров е скалната църква „Свети Пантелеймон“ // Радио „Фокус“ Пирин, 24 юли 2017. Архивиран от оригинала на 2017-09-22. Посетен на 2 март 2018.
4. Гергова, Яна. Култът към светци безсребърници в България: образи, вярвания и ритуални практики. София, ИК „Гутенберг“, 2015. ISBN 978-619-176-046-6. с. 207.
5. Цветков, Борис. Археологически данни за етническата характеристика на населението от поречието на Средна Струма – VІ – ХІ век. Пирински край. Краеведски изследвания. Благоевград, 1996, с. 10.