„Свети Безсребреници“ (на гръцки: Αγίων Αναργύρων) е възрожденска православна църква в берското село Ниси, Егейска Македония, Гърция, част от Берската, Негушка и Камбанийска епархия.[1] През XIX век манастирът е център на едно от двете архиерейски наместничества на Камбанийската епископия и съответно играе важна роля в административните, църковните и социалните проблеми в епархията.[2][3]
| „Свети Безсребреници“ Αγίων Αναργύρων | |
 Местоположение в Александрия | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Ниси |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Берска, Негушка и Камбанийска |
| Архиерейско наместничество | Александрия |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1813 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
Архитектура
Храмът е трикорабна базилика, построена в 1813 година и е забележителен пример за църковна архитектура в Берско. В 1969[4] и в 1986 година църквата е обявена за защитен паметник.[5]
История
Първите сведения за съществуването на манастира са от архива на камбанийския епископ Теофил Папафилис (1745 - 1795). Важен източник за историята на храма, Камбанийската епископия и изобщо на Урумлъка е ктиторският надпис над горния праг на южната врата.[6] От него се разбира, че манастирът е издигнат на 1 август 1813 година при камбанийския епископ Неофит (1806 - 1828) и при игумена Макарий, което показва наличието на монашеско братство. „Издигането“ (ανέγερση) на католикона трябва да се разбира като обновяване или поддържане на части от съществуващата църква, а не изграждане на ново. Може би авторът на надписа от 1840-те години е преразказал унищожения стар ктиторски надпис. На 1 април 1840 година са отбелязани нови обновителни дейности в притвора на храма при епископ Григорий Катрис (1828 - 1853). Епитроп на манастира е архимандрит Захарий, а игумен не се споменава, което означава, че не е имало братство в манастира. В края на надписа се посочва, че обновяването е направено с помощта на християните от района, което може би е трето обновяване след това в 1813 и 1840 г., и при което е изработен надписът.[7] Очевидно манастирът е възстановяван в 1840 година след като пострадва при Негушкото въстание в 1822 година, когато може би се разпада и братството.[8] Надписът гласи:
| „ | Ἀνηγέρθη ὁ παρῶν ναός, τῶν ἁγίων ἐνδόξων καί θαυματουργῶν Ἀναργύρων Κοσμᾶ καί Δαμιανοῦ ἀρχιερατεύοντος τοῦ θεοφιλεστάτου ἐπισκόπου ἁγίου Καμπανίας κυρίου κυρίου Νεοφύτου καί ἡγουμενεύοντος τοῦ πανοσιωτάτου κυρίου Μακαρίου ἐν ἔτει: ᾳωιγ αὐγούστῳ: α΄: Ὁ δέ νάρθηξ τῆς αὐτῆς μονῆς ἀνακαινήσθη κατά τό ᾳωμ΄ ἔτος Ἀπριλίου: α΄: Ἀρχιερατεύοντος τοῦ θεοφιλεστάτου ἐπισκόπου ἁγίου Καμπανίας κυρίου κυρίου Γρηγορίου. Συνδρομῇ μέν, τοῦ πανοσιωτάτου ἀρχιμανδρίτου κυρίου Ζαχαρίου: τοῦ καί ἐπιτρόπου τῆς ἰδίας μονῆς, δαπάνῃ δέ τῶν ἐλεούντων χριστιανῶν εἰς μνημόσυνόν των: -[9] | “ |
Надписът е с високи художествени и калиграфски качества и е дело на висококвалифициран художник.[10] В храма има икони на Кулакийската художествена школа,[11] но според калиграфските особености надписът по-скоро е дело на Георгиос Мануил и на сина му Мануил Георгиу от Селица,[12] които най-вероятно са поканени специално за изготвянето на надписа.[13]
В архива на Солунската митрополия са запазени османски нотариални актове на манастира от 1845 година.[14]
Вероятно при обновяването на нартекса са изработени и изключително впечатляващите резбовани дървени тавани в католикона, едни от малкото оцелели от времето.[2]
Бележки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
