германска поетеса From Wikipedia, the free encyclopedia
Сара Кирш (на немски: Sarah Kirsch) е германска поетеса, белетристка, художничка и преводачка, родена в Лимлингероде, Южен Харц в семейството на техник по далекосъобщенията. Истинското ѝ име е Ингрид Бернщайн, но тя променя малкото си име на Сара като протест срещу антисемитизма на баща си.
| Сара Кирш Sarah Kirsch | |
| германска поетеса | |
 1976 г. | |
| Родена | Ингрид Бернщайн
Лимлингероде, Германия |
|---|---|
| Починала |
Хайде, Шлезвиг-Холщайн, Германия |
| Националност |  Германия |
| Учила в | Хале-Витенбергски университет Лайпцигски университет |
| Работила | писател, поет, художник, преводач |
| Литература | |
| Жанрове | поезия |
| Награди | „Хайнрих Хайне“ (1973) „Петрарка“ (1976) „Петер Хухел“ (1993) „Георг Бюхнер“ (1996) |
| Повлияна | Йоханес Бобровски |
| Семейство | |
| Съпруг | Райнер Кирш |
| Партньор | Карл Микел |
| Деца | Мориц Кирш |
| Подпис |  |
| Сара Кирш в Общомедия | |
След като завършва гимназия, Сара Кирш работи в захарна фабрика, а после изучава биология в Хале. Две години следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг.
Като поетеса Сара Кирш се изявява през 60-те години с публикации в списания и антологии. Става член на Съюза на писателите в ГДР, а по-късно влиза и в неговото ръководство. Заедно със съпруга си поета Райнер Кирш публикува стихосбирката „Разговор с влечугото“ (1965), която намира официално признание. След това издава и самостоятелните стихосбирки „Пребиваване на село“ (1967) и „Птиците пеят най-добре в дъжда“ (1968). За свой учител в поезията Сара Кирш смята Йоханес Бобровски, от когото усвоява изкуството на свободния стих. Влияние оказва в творчеството ѝ също „природната лирика“ на Петер Хухел. Установила се в Източен Берлин, поетесата издава стихосбирката „Заклинания“ (1973). Във ФРГ е публикувана подборка от нейни стихове под заглавие „Имаше го това паметно лято“ (1974). В ГДР излиза стихосбирката ѝ „Попътен вятър“ (1976), в която са развити мотивите любов, раздяла и самота, породени от политически затруднената връзка със западноберлинския поет Кристоф Мекел.
Сара Кирш е сред първите, които подписват протеста срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман през 1976 г. В резултат на това тя е изключена от партията и от Съюза на писателите. През 1977 г. Поетесата се преселва в Западен Берлин и там публикува стихосбирките „Пускане на хвърчила“ (1979), „Земно царство“ (1982), „Котешки живот“ (1984) и „Топлината на снега“ [1] (1989). След политическата промяна в Германия през 1989 г. Сара Кирш отказва поканата да стане член на Берлинската академия на изкуствата, понеже там са намирали укритие бивши сътрудници на Държавна сигурност. Излиза стихосбирката ѝ „Дъщеря на самодивския цар“ (1992), за която получава наградата „Петер Хухел“ (1993), а също и стихосбирката ѝ „Бездънно“ (1996). През 1996 г. поетесата става професор в Каселския университет, а наред с това – гост-лектор по поетика във Франкфуртския университет. Установява се да живее в Тиленхен, Шлезвиг-Холщайн.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
