Сандал Косача

Сандал Косача (на босненски: Sandalj Hranić Kosača) е босненски велможа, управлявал областта между бреговете на Неретва и Дрина като заема длъжността велик войвода на Босна от 1392 до смъртта си през 1435 г.

Сандал Косача
Роден	1370 г.
Починал	15 март 1435 г. (65 г.)
Религия	Босненска църква
Открито зацикляне на шаблон: Шаблон:Личност Алипи Матеев Биография Алипи Николов Матеев е роден на 17 май 1914 г. в с. Челопеч, Пирдопска околия (дн. Софийска област). Произхожда от учителско семейство със 7 деца – 3 момичета и 4 момчета, Алипи е шестото по ред дете в семейството. Името му идва от гръцки αλίποζ – безскръбен.Още на 6-годишна възраст сам се научава да чете и пише. Завършва прогимназия в Челопеч, където учител по математика му е Ч. Клисаров. Благодарение на него той избира математиката за свое жизнено поприще. Учението си продължава в Пирдопската смесена непълна гимназия, а после във Втора софийска мъжка гимназия. През 1932 г. завършва гимназията с отличен успех. Печели конкурсен изпит и получава стипендия за 4-годишно следване. През годините 1932–1936 той следва и завършва физика с отличен успех, веднага след което в продължение на още една година (1936–1937) успешно полага и всички изпити по математика. През есента на 1938 г. заминава на специализация с френска стипендия по теория на функциите при прочутия тогава Пол Монтел в Париж. Специализацията му в Париж е прекъсната от началото на Втората световна война. През пролетта на 1940 г. се завръща в България и постъпва на работа в тогавашния Централен метеорологически институт, където работи до 30 септември 1943 г. В началото на учебната 1943/44 г. професор Д. Табаков открива място за асистент по геометрия и Алипи Матеев е идеален кандидат. През септември 1944 г. той става редовен асистент в катедрата по геометрия, а от 1948 г. е и преподавател. От 1951 г. е редовен доцент по геометрия. Хабилитационната му работа е със заглавие „Върху някои въпроси от диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство“. През 1962 г. става редовен професор по геометрия. Преподавателска дейност Преподавателската дейност на Алипи Матеев е разнообразна. Като асистент води упражнения по всички геометрични дисциплини: аналитична, проективна, дескриптивна, диференциална и елементарна геометрия и по висш анализ и висша алгебра. Чете лекции по аналитична, проективна, дескриптивна, елементарна и диференциална геометрия на студенти математици, а за определено време и на физици. На студенти химици преподава диференциално и интегрално смятане. Още през 1953/55 г. е чел специален курс по аксиоматично синтетично изграждане на елиптичната геометрия. През 1960/62 г. е чел спецкурс по теория на външните форми на Е. Картан, с чиито работи се запознава по време на специализацията си в Париж. През 1967/68 г. прави специализация в Московския държавен университет в школата на големия съветски учен Г. Ф. Лаптев. След това до края на живота си той чете с малки прекъсвания спецкурсове (някои и в Пловдивския университет) по локална теория на групите на Ли, теория на външните форми и приложения в диференциалната геометрия. Научните трудове на проф. Алипи Матеев се отнасят предимно до диференциалната геометрия на тримерните пространства, има и няколко научни труда от други области на математиката. През кариерата си проф. Алипи Матеев е заемал редица ръководни постове. Бил е ръководител на катедрата по обща и приложна математика, на катедрата по методика на математиката, на сектора по математическо образование, на сектора по геометрия. Близо 10 години, с прекъсвания, той е заместник-декан и декан на Физико-математическия, а впоследствие на Математическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски”. В продължение на няколко години е председател на Българското математическо дружество. Библиография Някои методи на математическата статистика за обработка на резултатите от наблюденията. Трудове на Централния метеорологически институт, 1 (1941). Върху някои особености на метеорологичните редове във връзка с теорията на вероятностите. Трудове на Централния метеорологически институт, 2 (1943). Върху едно обобщение на една теорема на W. Blaschke. Год. Соф. унив., Физ.-мат. фак., 42 (1946), кн. 1, 201–212. Върху някои съвременни проблеми от теорията на функциите на една комплексна променлива. Юбилеен сборник на Физ.-мат. д-во в София по случай 40-годишния му юбилей. София.1939, ч. 2, 63-68. Прекъснатост на нормалната производна на потенциала на прост слой в едно риманово пространство. Уравнение на Поасон. Год. Соф. унив. Природо-мат., 45 (1949), кн. 1, 227–238. Върху диференциалната геометрия на линейните повърхнини и елиптичното пространство. Год. Соф. унив. Природо-мат., 44 (1948), кн. 1, 235–308. Многоъгълник и многостен. Групи о самопокривания на правилен многоъгълник и правилен многостен. Списание „Математика и физика“ 4 (1958), 1–9. Новата общообразователна система и обучението по математика в средното училище. Списание „Математика и физика“, 6 (1959), 21–40. Върху някои нови свойства на вътрешните и външните бисектриси на произволен триъгълник. Списание „Математика и физика“, 5 (1959), 8–11. Върху някои свойства на квадратното уравнение. Списание „Математика“, 6 (1967), 1, 7–11. Проективна геометрия. София, 1954. Геометрия на учителските институти. София, 1958 (съавт. К. Моянова). Аналитична геометрия. София, 1960. Алгебра за шести клас на гимназиите. София, 1950 (съвместно с Л. Чакалов и Л. Илиев). Планиметрия за девети клас. София, 1975 (съвместно с В. Георгиев). Елементарна геометрия (записки на лекции, литопечат) и др. Крилати мисли Напечатаното не можеш да го изтриеш с гума. Закъснееш ли, не бързай! Съществуват:една свръхестествена наука – математиката; няколко естествени науки – физика, химия, биология; няколко неестествени науки – право, икономика; една противоестествена наука – философията. Геометрията е наука, която ни учи да правим верни заключения от неточни чертежи. Методиката е наука, която учи учителя как да преподава това, което не знае. Метереологията е наука, която познава какво е било времето вчера. В математическата логика важи законът за изключеното трето, а в женската логика важи законът за изключеното второ. Тя не допуска друго мнение освен своето. Комплексна задача е тази, за чието решаване се правят реални разходи, а резултатите са чисто имагинерни. Научен работник е човек, който задоволява собственото си любопитство за сметка на държавата. Словосъчетанията чиста математика или опитна физика показват, че математиците се делят на чисти и мръсни, а физиците – на опитни и неопитни. Външни препратки Личният фонд на Алипи Матеев е предаден за съхранение от Отдел "Държавен архив" София от съпругата му Мария Матеева
Семейство
Род	Косача
Баща	Храна Вукович Косача
Съпруга	Елена Лазаревич Балшич Хранич

Като представител на династията Косача, Сандал наследява чичо си Влатко Вукович Косача през 1392 г. През 1403 – 1404 г. се води война между Босна и Дубровник при опита да се задържи на трона крал Остоя Котроманич. Един от босненските властели, Радич Санкович, се сражава на страната на Дубровник, оглавявайки техни войски в името на крал Остоя. По-голямата част от босненските властели обаче, сред които и Сандал Косача, искат да детронират Остоя и да качат на трона Твъртко II. Сандал разбива Радич и го ослепява, след което го затваря в тъмница до смъртта му през 1404 г.^[1]

През 1409 г. обаче ситуацията се променя. Неаполитанският крал Ладислав Анжуйски, дотогавашният претендент за унгарската корона, продава правата си над Далмация на Венецианската република и се оттегля обратно в Неапол, отказвайки се от балканските си владения и от претенциите си върху унгарския престол. На унгарския крал Сигизмунд Люксембургски вече не се налага да хвърля сили в борбата с този претендент и може да се заеме с непокорните войводи в Босна и главно с техния лидер Хървое Вукчич Хърватинич. Сигизмунд предоставя 60-хилядна войска на Остоя Котроманич и го връща отново на трона, а положението на Хървое Вукчич е сериозно разклатено. Сандал Косача, чиято съпруга Катарина е племенница на Хървое, също преосмисля положението си и през 1411 г. обявява подкрепата си за император Сигизмунд. Желаейки да установи по-близки връзки с императора, той решава да се ожени за сестрата на един от най-доверените му васали Стефан Лазаревич. Така Сандал се развежда през декември 1411 г. с Катарина и се оженва за Елена Лазаревич, което сериозно заздравява позициите му.^[2][3][4]

През 1419 г. Сандал Косача става най-могъщият и влиятелен човек в Босна. След като през 1415 г. той участва в заговора за убийството на Павле Раденович, Сандал влиза в конфликт с рода Раденовичи, известни и като Павловичи, и в борбата си с тях търси съюз с османците.^[5]

Сандал умира през 1435 г. бездетен и е наследен от племенника си Стефан Косача, син на неговия брат Вукац Косача.

Източници

1. Fine 1994, p. 456
2. Fine 1975, p. 233: ...Sandalj divorced Hrvoje's niece and shortly thereafter married Jelena...
3. Veselinović 2001, p. 96: Њему се прикључио 1411 и војвода Сандаљ Хранић. Крајем те исте године Балшина мајка Јелена се преудала за војводу Сандаља.
4. Spremić 2004, pp. 73 – 108: ...Јелена се 1411. удала за босанског војводу Сандаља Хранића. Он је у децембру исте године напустио своју прву жену Катарину...
5. M. Bešić, Zarij (1970), Istorija Crne Gore / 2. Crna gora u doba oblasnih gospodara. (in Serbian), Titograd: Redakcija za istoiju Crne Gore, p. 123, OCLC 175122851, Већ сљедеће године кренуо је скопски намјесник Исхак у Босну да сатре Сандаљеве противнике, које је подржавао босански краљ.Ништа он није ни могао предузети против Сандаљевог пасторкаи вјерног султановог харачара Балше III.