Рюдигер Сафрански

Рюдигер Сафрански (на немски: Rüdiger Safranski) е немски писател, литературовед и философ.

Рюдигер Сафрански Rüdiger Safranski
Рюдигер Сафрански през 2013 г.
Роден	1 януари 1945 г. (79 г.) Ротвайл, Германия
Професия	писател, литературовед, философ
Националност	Германия
Жанр	литературна критика, биография, есе
Награди	„Награда Фридрих Хьолдерлин“ на град Бад Хомбург (2006) „Награда Томас Ман“ на град Любек (2014)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Рюдигер Сафрански в Общомедия

Биография

Рюдигер Сафрански учи в хуманитарната гимназия в Ротвайл с намерението да следва теология. Променя желанието си и от 1965 г. следва философия (при Теодор Адорно), германистика, история и история на изкуството в университетите на Франкфурт на Майн и Берлин.

През 1970 г. Сафрански е един от основателите на маоистки ориентираната нова Комунистическа партия на Германия^[1]. От 1972 до 1977 г. е научен асистент по германистика в Свободния университет, Берлин, като през 1976 г. защитава докторска дисертация на тема „Изследвания върху развитието на работническата литература във Федералната република“.

През 1987 г. се установява в Берлин като писател на свободна практика. Създава си известност преди всичко с монографии върху Шилер, Е. Т. А. Хофман, Шопенхауер, Ницше, Гьоте и Хайдегер. От 1994 г. е член на немския ПЕН клуб, а от 2001 г. – на Немската академия за език и литература в Дармщат.

През лятото на 2012 г. академичният съвет на Свободния университет, Берлин го назначава за хоноруван професор по философия и хуманитаристика^[2].

В края на 2015 г. Сафрански се дистанцира от немската политика за бежанците и особено от т.нар. „култура на приветстването“, която заплашва Германия от неспирен поток имигранти.

От 2009 г. писателят живее със семейството си в Баденвайлер^[3]

Библиография

• Studien zur Entwicklung der Arbeiterliteratur in der Bundesrepublik, 1977 (Dissertation FU Berlin, Fachbereich 16 – Germanistik, 1976, 307 Seiten)
• E.T.A. Hoffmann. Das Leben eines skeptischen Phantasten, 1984
• Schopenhauer und die wilden Jahre der Philosophie. Eine Biographie, 1988
• Wieviel Wahrheit braucht der Mensch? Über das Denkbare und das Lebbare, 1990
• Ein Meister aus Deutschland. Heidegger und seine Zeit, 1994
• Das Böse oder Das Drama der Freiheit, 1997^[4]
• Friedrich Nietzsche. Biographie seines Denkens, 2000
• Wieviel Globalisierung verträgt der Mensch?, 2003

Колко глобализация може да понесе човекът?, изд.: Критика и хуманизъм, София (2006), прев. Анета Иванова, Владимир Теохаров

• Schiller oder die Erfindung des Deutschen Idealismus, 2004
• Schiller als Philosoph – Eine Anthologie, Berlin 2005
• Romantik. Eine deutsche Affäre, 2007
• Goethe und Schiller. Geschichte einer Freundschaft, 2009
• Goethe. Kunstwerk des Lebens. Biografie, 2013, 2015
• Zeit, was sie mit uns macht und was wir aus ihr machen, 2015
• Der Weg aus der Festung, Reflexion zum Text der Kantate Er rufet seinen Schafen mit Namen von Johann Sebastian Bach, 2015

Награди и отличия

• 1995: „Награда Фридрих Меркер“ за есеистика
• 1996: Wilhelm-Heinse-Medaille der Mainzer Akademie der Wissenschaften und der Literatur
• 1998: „Награда Ернст Роберт Курциус“ за есеистика
• 2000: „Награда Фридрих Ницше“ на провинция Саксония-Анхалт
• 2003: Premio Internazionale Federico Nietzsche der italienischen Nietzsche-Gesellschaft
• 2005: „Награда на Лайпцигския панаир на книгата“ in der Kategorie Sachbuch/Essayistik für Schiller oder Die Erfindung des Deutschen Idealismus
• 2006: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“
• 2006: „Литературна награда на вестник „Велт““
• 2009: „Награда Корине“ на баварския президент, за цялостно творчество
• 2009: „Федерален орден за заслуги“, първа степен
• 2010: Pfeifenraucher des Jahres, Ehrenpreis der Tabakindustrie
• 2010: Paul Watzlawick-Ehrenring^[5]
• 2011: Oberschwäbischer Kunstpreis
• 2011: Allgäu-Preis für Philosophie
• 2013: Stern des Jahres der Münchener Abendzeitung in der Kategorie „Sachbuch“^[6]
• 2014: Preis der Josef Pieper-Stiftung
• 2014: „Литературна награда на Фондация „Конрад Аденауер““
• 2014: „Награда Томас Ман“ на град Любек
• 2017: „Награда Лудвиг Бьорне“
• 2017: E.T.A. Hoffmann-Medaille der E.T.A. Hoffmann-Gesellschaft^[7]
• 2018: „Национална награда на Германия“

Източници

1. Peter Schneider: Rebellion und Wahn. Mein '68. Köln 2008, S. 334 f.
2. Prof. Dr. Rüdiger Safranski ist zum Honorarprofessor am Fachbereich bestellt worden
3. „Ein Ort mit Charme“. Interview mit dem Schriftsteller Rüdiger Safranski, einem Neubürger von Badenweiler. In: Badische Zeitung, 4. Januar 2010
4. Micha Brumlik: Die Gewalt der Freiheit, Die Zeit, am 19. September 1997
5. Paul Watzlawick-Ehrenring
6. Stern des Jahres 2013 Sachbuch: Rüdiger Safranski In: Abendzeitung, 26. Dezember 2013
7. Christoph Hägele: Rüdiger Safranski denkt in Hallstadt über die Zeit nach

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Рюдигер Сафрански
• ((de)) Биографични данни за Рюдигер Сафрански в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Рюдигер Сафрански в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Рюдигер Сафрански в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Рюдигер Сафрански в Die LYRIKwelt
• ((de)) Рюдигер Сафрански в Personensuche
• ((en)) Рюдигер Сафрански в Internet Movie Database