Ругинце (община Старо Нагоричане)

Ругинце или Ругинци (на македонска литературна норма: Руѓинце; на албански: Rugjinci, Ругинци) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

Вижте пояснителната страница за други значения на Ругинце.

---

Ругинце Руѓинце
— село —
„Света Петка“
Ругинце 42.1475, 21.975
Страна	Северна Македония
Регион	Североизточен
Община	Старо Нагоричане
Географска област	Средорек
Надм. височина	535 m
Население	75 души (2002)
Пощенски код	1314
Ругинце в Общомедия

География

Селото е разположено в областта Средорек на пътя Кюстендил - Куманово.

История

Църквата „Света Петка“ е от 1894 година.^[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ругинци има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.^[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 65 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.^[3]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.^[4]

По време на Първата световна война Ругинци има 437 жители.^[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 75 жители, всички северномакедонци.^[6]

Личности

Родени в Ругинце

• Яне (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов^[7]

Починали в Ругинце

• Кръстю Савов Яранов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[8]
• Тодор Стоянчов Тимев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[9]

Бележки

1. Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски) Данните могат да се отнасят и за другото Ругинце.
3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
4. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
5. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 31., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 20 февруари 2021
6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1а
8. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 212
9. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 206