From Wikipedia, the free encyclopedia
Робърт Сауди (също: Робърт Съди, на английски: Robert Southey, 12 август 1774 година – 21 март 1843 година) е английски поет от епохата на романтизма, принадлежащ към известната школа на така наречените „ранни английски романтици“, или още – „Езерни поети“, поет лауреат в продължение на тридесет години – от 1813 година до смъртта си през 1843 година. Въпреки че в продължение на дълги години славата му е засенчвана от неговите съвременници и приятели Уилям Уърдсуърт и Самюъл Тейлър Колридж, стиховете на Сауди все още се радват на известна популярност сред почитателите на лириката на романтизма. Съществуват известни спорове относно произношението на фамилното име на поета – Сауди или Съди. Проблемът се състои в това, че и в родната му Англия името му позволява произношение от двата типа – Southey /ˈsaʊði// Suthy /ˈsʌði/. Що се отнася до българското произношение, литературните критици също не са единодушни в преценката си.[1]
Освен като представител на романтическата школа, поетът е известен и със своята литературоведска, историческа и биографска дейност, както и със заниманията си в областта на есеистиката. Пише биографии за живота и трудовете на Джон Бъниан (John Bunyan), Джон Уесли (John Wesley), Уилям Купър (William Cowper), Оливър Кромуел (Oliver Cromwell) и Хорацио Нелсън (Horatio Nelson), като биографията на Хорацио Нелсън непрекъснато се преиздава от излизането си през 1813 година и е основа на сценария на британския филм Нелсън, излязъл на екран през 1926 година. Известен е и с познанията си по португалска и испанска литература и история, превежда голямо количество творби от испански и португалски на английски, пише „История на Бразилия“ (част от планирана „История на Португалия“, която така и не завършва) и „История на Полуостровната война“. Може би неговият най-запомнящ се принос към литературната история е детската класическа и добре позната на всички „Приказка за Трите мечки“, която е публикувана за първи път в негов сборник с проза, озаглавен „Докторът“. Това е първоначалната версия на известната по цял свят приказка за Златокоска.
Робърт Сауди е роден на 12 август 1774 година в Бристъл, Англия в семейството на Робърт Сауди (производител на ленено сукно) и Маргарет Хил. Прекарва по-голямата част от детството си в градчето Бат при леля си. Годините му на обучение преминават в Уестминстър Колидж, Лондон (откъдето бил изключен заради статията си в известно английско списание “The Flagellant“ – 1792, осъждаща линчуването) и Бейлиъл Колидж, Оксфорд. Сауди по-късно в свои спомени споделя за годините, прекарани в Оксфорд: „Всичко, което научих беше малко плуване... и малко гребане.“
Известно е, че поетите от „Езерната школа“, а именно – Уърдсуърт, Колридж и Сауди, не само споделят общи възгледи и естетически принципи за литературата и създаването на поезия, но и често творят и работят заедно върху едно произведение. Класически пример за подобно колективно творчество е сборникът „Лирически балади“, дело на двамата приятели Уърдсуърд и Колридж. По същия начин се ражда и трагедията „Падането на Робеспиер“ (The Fall of Robespierre) – 1794 г., съвместна работа на Сауди и Колридж. Същата година излиза на бял свят и първата му стихосбирка – „Стихотворения“. Отново през тази година Сауди заедно с още няколко видни поети на времето си обсъжда създаването на идеалистично общество в Северна Америка, което да се основава на идеите на пантисократията – Пантисократическа академия.
„Техните искания ще бъдат прости и естествени; те няма нужда да понасят мъките като роби на лукса; където на притежанията се гледа като на общи, всеки ще работи за всички; в техните къщи ще намират място на-добрите книги; литературата и науката, окъпани отново в животворните потоци на живот и природа, не биха довели до нищо друго освен да ги издигнат преродени и пречистени. Всеки млад мъж ще вземе за себе си блага и хубава жена за своя съпруга; нейната задача ще е да приготвя тяхната чиста храна и да се грижи за тяхната смела и хубава раса.“
По-късно решават да променят мястото на осъществяване на проекта, като се спират на Уелс, но впоследствие Сауди се отказва от идеята и се оттегля, като смята, че е неприложима.
_06_016_1_Robert_Southey.PNG)
Робърт Сауди се жени за Едит Фрикър в църквата „Св. Мари Редклиф“, Бристъл на 14 ноември 1795 година. Тя е сестра на Сара Фрикър, съпруга на Самюъл Колридж. Семейство Сауди избира за свой дом Грета Хол, недалече от град Кезуик в Езерната област (откъдето произтича и наименованието на тримата поети – „езерни поети“). Самюъл Колридж и Уилиам Уърдсуърд също прекарват голяма част от живота си там). В Грета Хол по-късно живее и Сара Колридж (подпомагана от Сауди) с трите си деца, след като Самюъл Колридж ги изоставя, както и вдовицата на поета Робърт Ловъл и нейният син.
През 1808 г. Сауди среща Уолтър Савидж Ландър, на чиято работа той открито се възхищава и стават близки приятели. Същата година пише „Писма от Англия“ (Letters from England) под псевдонима Дон Мануел Алварез Есприела – разказ за пътешествие от гледната точка на един чужденец. Смята се, че това произведение представя най-точната картина за английския начин на живот в началото на 19 век.
През 1809 година получава званието „поет лауреат“ – poeta laureatis, след като Уолтър Скот отказва титлата. Много литературни критици изразяват учудването си от факта, че най-недаровитият от тримата езерни поети бива увенчан с лавровия венец[2]. Известно е и неодобрението на Джордж Гордън Байрон, който нямал особено добро мнение относно литературната дейност на тримата ранни романтици. Но ако неприязънта му към Уърдсуърт и Колридж впоследствие се смекчава, то отношението му към Сауди цял живот остава пренебрежително и наситено с множество критики относно творческата компетентност на младия езерен поет. Известен с омразата си към всякакви институции, младият лорд включва редица нападки спрямо титлата на Сауди в „Посвещение“ (писано през 1811 година и отпечатано след смъртта на Байрон през 1833 г.), с което започва знаменитата негова поема „Дон Жуан“[3]. Друг източник на силна и неприкрита враждебност между двамата мъже може да бъде проследен чак до твърдението на Байрон, че Сауди е разпространил слухове за него и вече известния и всепризнат Пърси Шели, че са в „лигата на кръвосмешението“, отнасящи се за времето, в което двамата поети и добри приятели прекарали във вила Диодати на Женевското езеро през 1816 г. – изказване, което Сауди упорито отхвърля.
През 1819 година чрез общ приятел (Джон Рикман), Сауди среща водещия строителен инженер Томас Телфорд и завързва с него близко приятелство. От средата на август до 1 октомври 1819 година Сауди придружава Телфорд на обширна обиколка на неговите инженерни проекти в Северна Шотландия, водейки дневник, в който старателно записва наблюденията си. Дневникът е публикуван през 1929 г. под името „Дневник на пътешествия в Шотландия през 1819 година“ (Journal of a Tour in Scotland in 1819). Сприятелява се и с холандския поет Вилем Билдердейк (Willem Bilderdijk), когото срещнал два пъти, през 1824 година и 1826 г. в дома на Билдердейк в Лайден.
През 1837 година Сауди получава писмо от Шарлот Бронте, търсеща съвети за някои от своите поеми, на което поетът отговаря. Въпреки че дава положителна оценка на таланта ѝ, Сауди я съветва да не се занимава с професионално писане, тъй като това е крайно неподходящо за една дама – „Литературата не може да е професия в живота на една жена“. Години по-късно младата авторка споделя със свой приятел, че писмото е било „любезно и хвалещо; малко остро, но беше добро за мен.“
През 1838 г. жена му – Едит, умира и Сауди се жени повторно на 4 юни 1839 г. за Каролайн Ан Боулс, която също като него е поетеса. Умът на Сауди вече поддава когато той пише последно писмо до приятеля си Ландор през 1839 г. Той продължава да споменава името му дори когато вече е напълно неспособен да назове никой друг. 21 март 1843 г. е датата на кончината на поета – погребан е в двора на църквата Кростуайт, Кезуик, където е почитан в продължение на четиридесет години. Там се намира и неговият мемориал с епитафия, написана от дългогодишния му приятел и съмишленик – Уилям Уърдсуърт.
Интересна подробност от живота на поета е неговото участие (както и това на Самюъл Колридж) в ранни експерименти с азотен оксид (райски газ), проведени от корнуолския учен Хъмфри Дейви.
Въпреки че отначало е радикален поддръжник на Френската революция, Сауди следва пътя на своите приятели поети романтици – Уърдсуърт и Колридж, към консерватизъм. Лансиран от политическата партия на торите за поет лауреат и получател на годишна заплата от 1807 г., той силно подкрепя управлението на лорд Ливърпул. Говори против парламентарната реформа („пътя към разруха с дявола за водач“), сурово осъжда избиването на хора от така наречената „революционна паплач“, убити и ранени от правителствената войска по време на бунта на тълпата, която изисква реформа на парламентарното правителство – т.нар. „клането Питърлу“, противник е на католическата еманципация. През 1817 г. тайно предлага наказателно транспортиране на обвинените в „клевета“ или „размирици“. Има на ум лица като Томас Джонатан Уолър и Уилям Хоун, спрямо които Сауди призовава да бъде започнато съдебно разследване. Подобни поети са виновни – пише той в „Kуотърли Ривю“ (периодично издание) – за „разпалване на бурния нрав на производителя и нарушаване на спокойното съдружие на селянина с институции, с които той и предците му са живели в мир.“ Уолър и Хоун са оправдани, но заплахите принуждават друга мишена, Уилиам Коббът, временно да емигрира в САЩ.
В някои отношения романтикът изпреварва времето си във връзка с вижданията си за социалната реформа. Например той е един от ранните критици на злините, които новата индустриална система е довела в Британия в началото на 19 век. Ужасен от условията на живот в градове като Бирмингам и Манчестър и по-специално от наемането на работа на деца по фабрики, той открито критикува социалната действителност. Симпатизант е на навлизащите социални планове на Робърт Оуен. Смята, че държавата трябва да наблегне на обществената заетост, за да избегне нарастващата безработица и призовава към всеобщо образование.
Вземайки предвид дистанцирането му от радикализма и неговите опити да подведе под разследване свои бивши съмишленици, не е изненада, че по-малко успешните съвременници на Сауди запазили вярванията и убежденията си, го обвиняват като човек, склонен да се продаде за пари и уважение.
През 1817 г. излиза подмолна публикация, отнасяща се до неговата пиеса, „Уот Тайлър“ (“Wat Tyler“), написана през 1794 г., когато романтикът е на върха на своя радикален период. Това е провокация от страна негови врагове и в опит да бъде засрамен поета лауреат се подчертава неговото вероотстъпничество от първоначалните му идеи като поет до поддръжник на партията Тори. Един от най-свирепите му критици е Уилям Хазлит – английски философ и критик. В книгата си “The Spirit of the Age: Or, Contemporary Portraits“ (сборник с портрети, осмиващи видни английски личности – главно поети и политици) той пише за Сауди следното: „Той ухажваше Свободата като влюбен юноша, но тя му бе повече любовница, отколкото годеница; от тогава той се ожени за по-възрастната и не много уважавана дама, наречена „Законност“. Поетът като цяло игнорира своите критици, но е принуден да се защити, когато Уилям Смит, член на Парламента, се изправя в Камарата на общините на 14 март, за да го атакува. В желанието си да отвърне Сауди пише отворено писмо до парламента, в което обяснява, че винаги се е стремял към намаляване на човешкото страдание и подобряване на условията за живот за всички ниски класи и че е променил вижданията си само що се отнася до „мерките, с които подобно подобрение може да бъде постигнато“. Както той казва, научавайки се да разбира институциите в държавата си, се е научил „да ги цени правилно, да ги обича, почита и защитава“.
Творбите на английския поет не се радват на особена популярност сред българските литературните среди. Много малко критици отделят време върху превеждане на неговата поезия, както и върху критически изследвания, свързани с неговата поетика и индивидуален творчески почерк. Разполагаме с пълен превод на български език на две негови творби – „Битката при Бленхайм“ (поема в превод на Цветан Стоянов) и „Възмездие на епископа“ (балада в превод на Невена Стефанова).
Като изявен писател и коментатор, Сауди въвежда и популяризира множество думи в английския език. Терминът „автобиография“ например е използван от Сауди за пръв път със сегашното си значение през 1809 година в Куотърли ривю, в което той предвижда „масовата лудост за автобиография“, която наистина продължава и до днес.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
