Римска провинция

Римска провинция е термин, който обозначава административно-териториална единица извън Апенинския полуостров в Древен Рим. До 294 година провинцията е най-голямата единица в Римската империя.

Римската империя при Октавиан Август от 31 пр.н.е. до 14 г.
Легенда:

  31 пр.н.е.

  31 – 19 пр.н.е.

  19 – 9 пр.н.е.

  9 – 6 пр.н.е.

  клиентски държави

Етимология

Провинция идва от латински език (provincia) и е военно понятие, обозначаващо района на действие (империум) на даден генерал, определен му от Сената^[1][2]. Първите провинции, които не са острови, са с неясни граници и едва по време на късната Римска република границите им придобиват по-определени очертания^[3].

История

Първата римска провинция е Сицилия, завоювана след Първата Пуническа война (241 пр.н.е.) и Сенатът решава тя да бъде управлявана от претор. Това означава, че се прилага граждански, а не военни закони (поне при нормална ситуация) и че магистратите, натоварени с управлението, служат ограничено време. Римляните продължават да се придържат към тези принципи и по-нататък, дори когато управителите не са претори^[3].

Републикански провинции

По време на републиката начело на провинцията стои губернатор с ранг консул или претор. Тези две висши магистратури дават голяма военна власт, която престава да е валидна едва пред портите на Рим. Консулите се избират всяка година от центуриатните комиции и са същинските органи на изпълнителната власт. Пряко подчинени на тях са квесторите – магистрати от по-нисък ранг – които отговарят за събирането на данъците. Преторите са също висши магистрати, макар че с по-нисък ранг от консулите, и те са начело на съдебната власт^{[4]:с. 79}.

Със завоюването на още територии чрез военна експанзия се образуват още провинции в съвременния смисъл на административни единици.^[5]. С нарастване на броя на провинциите започва да се усеща недостиг на управители и сроковете на служба на губернаторите често се удължават (prorogatio), а има случаи на овластяване и на редови граждани )privati), например Помпей Велики.^[6][7] Удължаванията подкопават принципите на Римската конституция за ежегодна смяна на магистратите и допринасят за натрупване на богатства и военна мощ у малцина, което допринася за прехода от република към имперска автокрация.^{[8][9][6][10]}

Част от римските провинции по време на републиката

1. Сицилия – 241 пр.н.е.
2. Сардиния и Корсика – 237 пр.н.е.
3. Далечна Испания (Бетика) – 197 пр.н.е.
4. Близка Испания (Тараконска Испания) – 197 пр.н.е.
5. Македония – 148 пр.н.е.
6. Африка – 146 пр.н.е.
7. Азия – 133 пр.н.е.
8. Нарбонска Галия – 120 пр.н.е.
9. Киликия – 92 пр.н.е.
10. Крит и Киренайка – 75 пр.н.е.
11. Понт и Витиния – ок. 70 пр.н.е.
12. Сирия и Палестина – 63 пр.н.е.
13. Лугдунска Галия – 52 пр.н.е.
14. Белгика – 52 пр.н.е.
15. Аквитания – 52 пр.н.е.
16. Нова Африка (Нумидия) – 46 пр.н.е.

По време на принципата

Когато Октавиан Август преобразува републиката в империя, провинциите се разделят на сенатски и императорски. Общо взето, по-старите провинции от времето на Републиката стават сенатски и се управляват от проконсули, назначавани от Сената, както и преди. Самият Август става губернатор на почти всички провинции, където има легиони, и изпраща да ги управляват негови представители (легати). Така има два типа губернатори^[3]:

• Проконсули – обикновено те преди това са били претори. Те управляват сенатски провинции и тяхната служба трае обичайно 12 месеца. Само богатите провинции Азия и Африка имат право на проконсул, който преди това е бил консул.
• Пропретори (Legati Augusti pro praetore) са управителите на имперските провинции, в които има армии. Обичайно срокът на тяхната служба е 36 месеца, макар че император Тиберий предпочита по-дълги срокове.

Съществува и трета група губернатори, които принадлежат към конническия елит, който по ранг следва непосредствено след сенаторите. Те управляват или незначителни провинции (като Юдея) или такива с огромно значение (като Египет). В първия случай постът е под достойнството на сенатор, а във втория императорът се опасява, че губернатор с ранг на сенатор ще придобие твърде голяма власт.

Част от римските провинции по време на принципата

Римските провинции при император Траян, 117 г.: императорските провинции са оцветени в зелено, сенатските провинции в розово, а държавите-клиенти са в сиво

1. Египет – 30 пр.н.е.
2. Илирик – 27 пр.н.е.
3. Ахая – 27 пр.н.е.
4. Галатия – 25 пр.н.е.
5. Лузитания – 19 пр.н.е.
6. Реция – 15 пр.н.е.
7. Норик – 15 пр.н.е.
8. Мизия – 15 пр.н.е.
9. Панония – 10 пр.н.е.
10. Далмация – 6 пр.н.е.
11. Горна Германия – 16 от н.е.
12. Долна Германия – 16 от н.е.
13. Кападокия – 17 от н.е.
14. Тингитанска Мавретания – 40 от н.е.
15. Цезарийска Мавретания – 40 от н.е.
16. Ликия и Памфилия – 43 от н.е.
17. Британия – 44 от н.е.
18. Тракия – 46 от н.е.
19. Арабия – 105 от н.е.
20. Дакия – 107 от н.е.

Късна Римска империя

През 294 година император Диоклециан предприема мащабна реорганизация на Римската империя, като въвежда тетрархия, за да преодолее кризата в Римската империя от 3 век. Римската империя е разделена на две половини, Западна и Източна, всяка от които се управлява от абсолютен монарх, наречен август (от латински: господар), и избран от него цезар, представляващ негов наместник (на 1/4 от Империята) и официален наследник. Цезарът можело да е свързан с августа не само чрез кръвно родство, но и чрез осиновяване. Тази система се въвежда с цел предотвратяване на граждански войни, подобни на тези в 3 век, но не постига тази цел.

В последното десетилетие на 3 век много от предишните провинции биват премахнати, заменени или раздробени, като са образувани почти сто провинции, сред които Италия. Губернаторите им са подредени йерархически, от проконсулите на Африка и Азия, през по-низшите рангове consularis и corrector до praeses. Последните се набират само от класата на конниците. Провинциите са групирани в 12 (по-късно броят нараства на 14) диоцеза, начело на които стои vicarius, наместник на императора. Единствено проконсулите на Рим (и по-късно Константинопол) са директно подчинени на тетрарсите.

Вижте също

• Списък на римските провинции до Диоклециан
• Списък на римските провинции след Диоклециан
• Списък на римските провинции

Панорама

Римските провинции към 400 година

Източници

1. Richardson, John. Fines provinciae // Frontiers in the Roman World. Proceedings of the Ninth Workshop of the International Network Impact of Empire (Durhan, 16 – 19 April 2009). Brill, 2011. с. 2ff.
2. The Administration of the Empire // The Cambridge Ancient History 9. Cambridge University Press, 1994. с. 564 – 565, 580.
3. Province (Roman) – Livius // livius.org. Посетен на 31 октомври 2021. (на английски)
4. Фретинье, Жан-Ив. История на Сицилия. София, Рива, 2013. ISBN 978-954-320-426-7. с. 431.
5. Ando, Clifford. The Administration of the Provinces // A Companion to the Roman Empire. Blackwell Publishers, 2010. с. 179.
6. Lintott, Andrew. The Constitution of the Roman Republic. с. 114.
7. Brennan, T. Corey. The Praetorship in the Roman Republic. с. 636.
8. Nicolet, Claude. Space, Geography, and Politics in the Early Roman Empire. University of Michigan Press, 1991. с. 1, 15.
9. Hekster, Olivier, Kaizer, Ted. Frontiers in the Roman World. с. 8.
10. Eder, W. The Augustan Principate as Binding Link // Between Republic and Empire. University of California Press, 1993. с. 98.

• Tilmann Bechert, Die Provinzen des Römischen Reiches. Einführung und Überblick. Zabern, Mainz 1999, ISBN 3-8053-2399-9
• Werner Eck, Provinz. Ihre Definition unter politisch-administrativem Aspekt. In: ders: Die Verwaltung des römischen Reiches in der Hohen Kaiserzeit. Bd. 2. Reinhardt, Basel 1998. S. 167 – 185, ISBN 3-7245-0962-6
• Thomas Fischer, Die römischen Provinzen. Eine Einführung in ihre Archäologie. Theiss, Stuttgart 2001, ISBN 3-8062-1591-X
• Rudolf Haensch, Capita provinciarum. Statthaltersitze und Provinzialverwaltung in der römischen Kaiserzeit. Zabern, Mainz 1997 (Kölner Forschungen, 7), ISBN 3-8053-1803-0
• Claude Lepelley, Rom und das Reich 44 v. Chr.–260 n. Chr. Bd. 2. Die Regionen des Reiches. Teubner, München/Leipzig 2001, ISBN 3-598-77449-4
• Eckhard Meyer-Zwiffelhoffer, Imperium Romanum. Die Geschichte der römischen Provinzen, C.H.Beck, München 2009 ISBN 978-3-406-56267-9
• Raimund Schulz, Herrschaft und Regierung. Roms Regiment in den Provinzen in der Zeit der Republik. Schöningh, Paderborn [u.a.] 1997, ISBN 3-506-78207-X
• Gabriele Wesch-Klein, Provincia. Okkupation und Verwaltung der Provinzen des Imperium Romanum von der Inbesitznahme Siziliens bis auf Diokletian. LIT, Wien 2008, ISBN 978-3-8258-0866-2

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Римска провинция

• Geschichte der Römischen Provinzen

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roman province в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​