Режьо Шомлаи

Режьо Шомлаи-Щолцпарт (на унгарски: Rezső Somlai-Stolzparth) е унгарски футболист и треньор, работил в България в годините след Втората световна война. Той извежда Левски (София) до златен дубъл през сезон 1948/49 без нито една загуба.

Режьо Шомлаи
Лична информация
Роден	Режьо Шомлаи-Щолцпарт 22 май 1911 г. Кишпещ, Австро-Унгария
Починал	19 октомври 1983 г. (72 г.) Унгария
Пост	централен халф
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1930 – 1932 1932 – 1934 1934 – 1935 1935 – 1936 1936 – 1937 1938 – 1939 1941 – 1942 Ференцварош Ница ФК Кишпещ Олимпик Ел Ред Стар Париж ФК Кишпещ Уйвидеки ФК  – 23 33 25  – 4 4  – (2) (1) (2)  – (0) (1)
Национален отбор
1934 Унгария 0 (0)
Треньор
1942 1945 – 1946 1946 – 1947 1947 1947 1947 – 1948 1948 – 1949 1950 1950 – 1951 1954 – 1955 1955 – 1956 1956 – 1957 1957 – 1959 1959 – 1960 1966 – 1968 1969 – 1970 Чеглед Сзолнок Сентлоринц Домбовари България (съ-треньор) Спартак (София) Левски (София) Саркади Гюлай Епиток Пересеси Айкай Зикра Залаегерсег ТЕ Везспреми Халадас Нйеригихаза Спартакус Даугава (Рига) Нйеригихаза Спартакус
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Кариера като футболист

Играе като централен полузащитник, като освен в родината си, прави кариера и във Франция.^[1] Заминава да играе като професионалист в Ница, а след това записва мачове за Олимпик Ел и Ред Стар Париж. През 1934 г. е повикан в националния отбор на Унгария за Световното първенство, но не записва нито един мач.^[2]

Треньорска кариера

Започва кариерата си на треньор през 1942 г. в тима на Чеглед. Пристига в България през есента на 1947 г., като поема Спартак (София). По това време шампионатът се играе с директни елиминации и Спартак достига полуфиналите през 1947 и 1/4-финалите през 1948 г. През октомври 1947 г. Шомлай е съ-треньор на Иван Радоев в националния отбор на България. Тандемът води тима в мач с Югославия от Балканското първенство.^[3]

През 1948 г. поема тима на Левски (София) и не записва нито една загуба начело на „сините“. Печели шампионската титла и Купата на съветската армия, като серията без поражение продължава 24 мача.^[4] След реорганизацията на спортното движение в България обаче напуска страната и се завръща в Унгария.

Източници

1. Barreaud, Marc. Dictionnaire des footballeurs étrangers du championnat professionnel français (1932 – 1997) – L'Harmattan, Paris, 1998. – ISBN 2-7384-6608-7.
2. FIFA Fussball-Weltmeisterschaft Italien 1934™
3. 12 октомври 1947 г. Загреб, стадион ’’Нагометни клуб Загреб’’ – 15,000 зрители Югославия – България 2 – 1 (2 – 1) Балканско – средно европейско първенство
4. Отбор без грешка

Външни препратки

• Профил в levskisofia.info
• Профил в Magyarfutball.hu