Рено Ф1
From Wikipedia, the free encyclopedia
Рено Ф1 (на френски: Renault F1 Team) е френско-английски отбор от Формула 1. Централата му е разположена в Енстоун, Великобритания.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рено.
| Рено | |
 | |
| База | Енстоун, Оксфордшър, Великобритания |
|---|---|
| Собственик | Патрик Фор – президент на Group Renault |
| Технически директор | Ерик Болер |
| Пилоти | 9. Ник Хайдфелд 10. Виталий Петров |
| Тестови пилоти | Бруно Сена |
| Шаси | Renault R31 |
| Двигател | Renault RS27-2011 |
| Гуми | Пирели |
| Участие във Формула 1 | |
| Дебют | 1977 ГН Великобритания |
| Състезания | 288 |
| Шампион | 2 – 2005, 2006 |
| Шампион при пилотите | 2 – 2005, 2006 |
| Победи | 35 |
| Първи позиции | 51 |
| НБО | 31 |
| Място за сезон 2010 | 5 (163 т.) |
| Рено Ф1 в Общомедия | |
Шеф на екипа е Боб Бел (който замества на поста Флавио Бриаторе, отстранен завинаги от Формула 1 от ФИА), Пат Саймъндс е главен инженер, Дани Шаврие е главен конструктор, а Тим Деншем е главен инженер на двигателите.
Пилоти в отбора за сезон 2009 са Фернандо Алонсо и Ромен Грожан.
Рено закупуват италианския отбор БенетонФ1 и се включват в шампионата на негово място. Дебютът на тима е на 3 март 2002 г., в Гран При на Австралия.
Скоро след това идва и триумфът им през 2005, когато пилотът на отбора Фернандо Алонсо става световен шампион, а Рено побеждават при конструкторите, с което най-после нарушават дългата хегемония на Михаел Шумахер и Ферари. През 2006 г. титлите отново идват при френско-английския тим и техния първи пилот, но с това идва и раздялата с доставчиците на гуми Мишлен, както и с Алонсо, донесъл и двете титли за екипа.
Статистика
Световни шампиони при пилотите
| Година | Пилот | Двигател | Гуми |
|---|---|---|---|
| 2005 |  Фернандо Алонсо |
Рено | Мишлен |
| 2006 | Фернандо Алонсо |
Рено | Мишлен |
Световни шампиони при конструкторите
Пилоти участвали за Рено
| N | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 22 |  Рено |
265 | 35 | 51 | 31 | 1277 | 100 |
| N | Пилот | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Фернандо Алонсо |
105 | 17 | 16 | 10 | 468 | 41 |
| 2 | Ален Прост |
46 | 9 | 10 | 8 | 134 | 17 |
| 3 | Рене Арну |
58 | 4 | 14 | 8 | 85 | 11 |
| 4 | Жан-Пиер Жабуй |
45 | 2 | 6 | – | 21 | 2 |
| 5 |  Джанкарло Фисикела |
53 | 2 | 2 | 1 | 151 | 8 |
| 6 | Ярно Трули |
48 | 1 | 2 | – | 88 | 3 |
| 7 | Патрик Тамбе |
30 | – | 1 | 1 | 22 | 3 |
| 8 |  Дерек Уорик |
30 | – | 1 | 1 | 22 | 3 |
| 9 |  Нелсиньо Пикет |
28 | – | – | – | 19 | 1 |
| 10 |  Хейки Ковалайнен |
17 | – | – | – | 30 | 1 |
| 11 | Дженсън Бътън |
17 | – | – | – | 14 | - |
| 12 |  Еди Чийвър |
15 | – | – | – | 22 | 4 |
| 13 | Ромен Грожан |
7 | – | – | – | – | - |
| 14 |  Роберт Кубица |
19 | – | – | 1 | 136 | 3 |
| 15 |  Виталий Петров |
22 | – | – | 1 | 44 | 1 |
| 16 |  Ник Хайдфелд |
3 | – | – | – | 15 | 1 |
| 17 |  Жак Вилньов |
3 | – | – | – | – | - |
| 18 | Франсоа Хесно |
1 | – | – | – | – | - |
| 19 | Филип Стрейф |
1 | – | – | – | – | - |
| 20 | Алън Макниш |
– | – | – | – | – | - |
| 21 | Франк Монтани |
– | – | – | – | – | - |
| 22 | Марио Андрети |
– | – | – | – | – | - |
Двигатели доставяни за Рено
| N | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Рено |
265 | 35 | 51 | 29 | 1112 | 96 |
Гуми доставяни за Рено
| N | Гуми | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Мишлен |
33 | 50 | 29 | 87 | ||
| 2 |  Бриджстоун |
2 | 1 | 2 | 7 | ||
| 3 | Гудиър |
– | – | – | 2 | ||
Победи на Рено във Формула 1
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.