Ренегат

Ренегат (на латински: renegatus, от renego – „отричам се“) е понятие, с което се обозначава човек, изменящ на своите убеждения и преминаващ в лагера на противника; изменник, отстъпник. Понякога понятието се използва за човек, който се отрича от принципите или убежденията си (като политическа идеология или национална идентификация), или който оставя една институция или група (семейство, армия, спортен клуб), за сметка на други, и тогава, в зависимост от формата, е равностойно на предател.

Вижте пояснителната страница за други значения на Ренегат.

---

Според англоезичния речник Brockhaus това е лице, отрекло се от своята вяра, особено за лица, преминали от християнството към исляма, като Кьосе Михал.

Исторически контекст

Първоначално ренегат е термин с религиозен произход, като води началото си от латинската дума renegare (отричане).

В непейоративна форма терминът се използва за обозначаване на отричане от вярата като акт на лоялност, например Акта на отричане (Plakkaat van Verlatinghe), подписан на 26 юли 1581 г. в Холандия, с която е обявена независимостта на Нидерландия, или под угроза, например отричането на Галилео Галилей.

Терминът е използван и във Франция през 1685 г., при подписването на Едикта от Фонтебло, който отменя Нантския едикт, за да определи акта, с който хугенотите трябва да приемат унищожаването на принципите на религиозна свобода, заложени в Нантския едикт, и да се присъединят към католическата религия.

Равностоен термин в религиозен план е апостат — „отстъпник“, използван например за Юлиан Апостат.