Варненски археологически музей

Регионалният исторически музей е историческият и археологически музей на град Варна. Основан е от братята Карел и Херман Шкорпил през 1887 г.

Регионален исторически музей
Сградата на музея
Местоположение	Варна България
Тематика	история археология
Основан	1906
Обект на БТС	9
Печат	има
Работно време
Лятно работно време	април – октомври 10.00 – 17.00 ч. (почивни дни: 24 май)
Зимно работно време	ноември – март 10.00 – 17.00 ч. (почивни дни: 1 януари, 3 март, 24 и 25 декември)
Допълнителна информация
Адрес	Бул. „Мария Луиза“ 41, Варна 9000
Телефон	052/68-10-30 тел.централа 052/68-10-11 факс [phone]
Сайт	Официален сайт
Местоположение в България Варна 43.207512, 27.915039
Регионален исторически музей в Общомедия

В музея се съхранява откритото през 1972 г. край Варна най-старо злато в света: Варненското енеолитно съкровище, датирано към 4200 – 4600 г. пр. Хр. То се състои от накити и гривни, предимно ковани или отлети. В сплавите златото е с чистота от 13 до 23 карата, с общо тегло около 6 kg, като се охранява по специален режим. Варненският археологически музей е сред Стоте национални туристически обекта.

Сграда

 Основна статия: Държавна девическата гимназия „Мария-Луиза“

Музеят се помещава в старата сграда на Девическата гимназия във Варна на булевард „Мария Луиза“ №41. Тя е построена през 1892 – 1898 г. по проект на архитект Петко Момчилов. Сградата е в неоренесансов стил, на два етажа и с голям вътрешен двор. Музеят разполага с хранилища, библиотека, Учебен детски музей и изложбена площ от 2150 m².

История

Варненският археологически музей е създаден от Варненското археологическо дружество по инициатива на Карел и Херман Шкорпил. Първата експозиция е открита на 11 юни 1906 г. в сградата на Девическата гимназия,^[1] в която музеят се помещава и днес. Негов пръв директор става Карел Шкорпил, който остава на този пост до смъртта си през 1944 г.

През 1945 г. Варненският археологически музей е национализиран, а през 1952 г. е преместен в самостоятелна сграда – дотогавашно училище на улица „Шейново“ №5. През 1983 г. той е върнат в първоначалната си сграда.

Експозиция

Варненското злато, най-старото златно съкровище в света

Варненският некропол, погребение от състава на най-старото златно съкровище

Джаз фестивал „Варненско лято“ 18 юли 2012

Към 2007 г. експозицията на музея е подредена тематично по зали, както следва:

Зали	Тема	Период
Праистория
1	Неолитна/Новокаменна	7-6 хилядолетие пр.н.е.
2	Каменно-медна епоха – ранна фаза	5 хилядолетие пр.н.е.
3	Каменно-медна епоха – късна фаза	втора половина на 5 хилядолетие пр.н.е.
4	Ранната култура на траките	3200 пр.н.е. – 500 пр.н.е.
5 – 7	Варненски енеолитен некропол	4400 пр.н.е. – 4200 пр.н.е.
Античност
8	Създаването на Одесос	6 век пр.н.е. – 4 век пр.н.е.
9	Одесос през Елинистичната епоха	средата на 4 век пр.н.е. – средата на 1 век пр.н.е.
10 – 12	Религия и погребални обичаи	1 век – 4 век
13	Съкровищница	4 век пр.н.е. – 6 век
14 – 15	Одесос по време на римското владичество	1 век – 3 век
16	Антично изкуство	5 век пр.н.е. – 3 век
17	Одесос и неговият район през Късната Античност	4 век – началото на 7 век
18	Раннохристиянският Одесос	4 век – началото на 7 век
Средновековие
22 – 23	Варненският район през Първото българско царство	7 век – 11 век
24	Възраждането на градския живот във Варна	11 век
25	Варна по време на Второто българско царство	12 век – 14 век
26 – 28	Варна през XIV-XVIII век	14 век – 18 век
29	Средновековна съкровищница	13 век – 14 век
Църковно изкуство
31	Църковни утвари XVII-XIX век	17 век – 19 век
32	Икони от XVI-XVIII век	16 век – 18 век
33 – 34	Икони от Българското Черноморие от XIX век	19 век
35 – 36	Икони от тревненски зографи	19 век
35 – 36	Дърворезба от тревненски майстори	19 век

Музеи и отдели

• Музей за най-нова история на Варна
• Музей на Възраждането, Варна
• Етнографски музей (Варна)
• Аладжа манастир

Литература

• Иванов, Иван и др. Варненски археологически музей. Пътеводител. Варна, Сталкер Холдинг, 2006. ISBN 954-9768-06-6.

Външни препратки

• Регионален исторически музей – Варна Архив на оригинала от 2020-02-20 в Wayback Machine. – Официален сайт
• Регионален исторически музей – Варна – Museology
• Регионален исторически музей – Варна – Facebook
• Регионален исторически музей – Варна – 100-те Национални туристически обекта

Източници

1. Свободен глас - Седмичен информационен лист - Варна; печ. Добри Тодоров : Стефан Ив. Петров /No. 23, 24 юни 1906, стр.3-4