испански футболен клуб From Wikipedia, the free encyclopedia
Реал Мадрид КФ (на испански: Real Madrid Club de Fútbol, Реал Мадрид Клуб де Футбол) е испански професионален футболен клуб от испанската столица Мадрид. Отборът е създаден през 1902 г. и е признат от ФИФА за най-успешния футболен клуб на 20 век.[3] Реал е 36 пъти шампион на Испания, носител на 20 Купи на Испания и рекордните 15 титли на Шампионската лига.[4][5] Реал Мадрид е един от основателите на ФИФА[6] (като представител на Испания на учредителния конгрес през 1904 г.) и на организацията Г-14.[7]
 Реал Мадрид | ||||
| Real Madrid Club de Fútbol | ||||
 | ||||
| Прозвище | Белия Балет[1] Кралския клуб Белите Кралете на Европа Викингите[2] | |||
|---|---|---|---|---|
| Основан | 6 март 1902 г. | |||
| Държава | Испания | |||
| Стадион | Сантяго Бернабеу | |||
| Капацитет | 85 000 | |||
| Президент | Флорентино Перес | |||
| Старши треньор |  Карло Анчелоти | |||
| Първенство | Ла Лига | |||
| 2023/24 | 1-во | |||
| Спонсор | Fly Emirates | |||
| Екипировка |  Адидас | |||
| Уебсайт | Официален сайт | |||
| Екипи и цветове | ||||
| ||||
| Реал Мадрид КФ в Общомедия | ||||
Клубът играе своите домакински мачове на Стадион Сантяго Бернабеу, намиращ се в централната част на Мадрид. За разлика от повечето европейски спортни организации, Реал е собственост и управляван от своите фенове, или така наречените "socios" – клубни членове. Реал Мадрид е и най-скъпият отбор в света към 2022 г. според Форбс, оценен на 5,1 млрд. долара. Клубът също така е един от най-богатите в света, през 2021 г. е генерирал над 640 млн. евро приходи.
Футболът в Мадрид е въведен от преподаватели и студенти, някои от които са завършили Оксфордския или Кеймбриджкия университет.[8] Те създават футболния клуб Football Club Sky през 1897, който играе мачове само в съботните сутрини.[8] През 1900 г. отборът се разделя на два различни: New Foot-Ball de Madrid и Club Español de Madrid. От своя страна 6 март 1902 г. Club Español de Madrid се разделя на два различни отбора, единият от които е Реал Мадрид (с тогавашно име ФК Мадрид).[8] Само три години след основаването си, през 1905 г., ФК Мадрид печели първия си официален трофей – Купата на Испания, след победа над Атлетик Билбао на финала.[8] Тимът печели първата от четирите купи на Испания.[8] Реал Мадрид е един от основателите на Испанската ФА на 4 януари 1909 г., когато клубният президент Адолфо Мелендес подписва споразумението за създаването му.[8] През 1912 тимът се мести на ново игрище, носещо името Campo de O'Donnell (на български Кампо де О'Донъл).[9] На 29 юни 1920 г. крал Алфонсо XIII дава титлата „кралски“ (Royal) на клуба.[10]
През 1929 г. първият сезон на Ла Лига е открит. Реал Мадрид е начело до последния мач, в който са надиграни от Атлетик Билбао с резултат 2:0 (първата среща завършва 5:1 за Реал Мадрид) и така Барселона печели титлата с една точка разлика пред Реал.[11] Тимът печели първата си титла в Ла Лига през сезон 1931/32. Реал Мадрид печелят титлата и през следващия сезон и така стават първия отбор в Испания печелил титлата в два последователни сезона.[12]
През 1945 г. президент на Реал Мадрид става Сантяго Бернабеу.[13] Под неговото председателство след гражданската война в Испания, започва „прераждането“ на клуба. Построен е нов стадион, впоследствие кръстен на самия него. Започвайки от 1953 г., Сантяго Бернабеу се впуска към стратегия на привличане на играчи от чужбина със световна класа, като може би най-значителната придобивка на клуба е Алфредо Ди Стефано. Така се ражда първият мултинационален отбор в света.[14]
През 1955 г., след идея на един френски журналист (Габриел Ано), Сантяго Бернабеу, заедно с Густав Себеш, създават турнир, днес известен като УЕФА Шампионска лига (турнир, включващ по тези времена отбори от Испания, Португалия, Италия и Франция).[15] Това дава възможност на Бернабеу да създаде отбор, който се превръща в световна сила и в Испания, и в Европа. Реал Мадрид печели Шампионската лига 5 пъти по ред, между годините 1956 и 1960, като на финала през 1960 г. Реал побеждава Айнтрахт Франкфурт с внушителните 7:3.[14] Това е рекорд, ненадминат до днес от нито един друг футболен отбор.[16] Отборът печели за шести път Шампионската лига през 1966 г. след победа над ФК Партизан с резултат 2:1.[17] Реал Мадрид е побеждаван на финалите за купата през 1962, 1964 и 1981 г. Тимът е печелил два пъти Купата на УЕФА,[18][19] а на финала на Купата на носителите на купи (КНК) два пъти са били побеждавани.[20][21]
Със започването на 80-те години Реал Мадрид губят лидерството си и в Испания и в Европа. Започва ерата на La Quinta del Buitre – Кохортата на Лешояда.[22] Звездите на кохортата са Емилио Бутрагеньо (с прякор „Лешояда“), Маноло Санчис, Мартин Васкес, Мичел и Мигел Пардеса.[23] Благодарение на тази магическа петорка Реал Мадрид отново овладяват европейския и испанския футбол. През втората половина на 80-те тимът печели два пъти Купата на УЕФА и пет пъти последователно Испанското първенство.[23]
През 90-те години Кохортата на Лешояда се разпада след напускането на Емилио Бутрагеньо, Мартин Васкес и Мичел. През 1996 г. за президент е избран Лоренцо Санз, а за треньор е назначен Фабио Капело.[3] По това време към клуба се присъединяват Роберто Карлош, Кларънс Сеедорф, Предраг Миятович. По същото време в клуба играят и Раул, Фернандо Йеро, Фернандо Редондо, Фернандо Мориентес. Резултатът от привличането на тези футболисти и сформирането на такъв отбор е печеленето на Шампионската лига след 32 години за седми път, като на финала Реал Мадрид побеждава Ювентус с 1:0, благодарение на попадението на Предраг Миятович.[3][24]
През юли 2000 г. Флорентино Перес бива избран за президент на клуба.[25] На следващата година започва привличането на редица световни футболни звезди, първият от които е Луиш Фиго.[26] Впоследствие са привлечени още Зинедин Зидан, Дейвид Бекъм и Роналдо. Тези футболисти, заедно с Раул образуват т.нар. „Ел Галактико“. По време на този Галактически период Реал Мадрид печели Шампионската лига за рекорден девети път и Ла Лига през 2002 г. Но следващите три сезона минават без нито една спечелена купа.[27]
Краят на ерата „Ел Галактико“ настъпва, когато за президент е избран Рамон Калдерон на 2 юли 2006 г. За нов спортен директор е назначен Предраг Миятович, а за треньор Фабио Капело. Капело бива назначен по средата на сезона при няколко точки аванс в полза на Барселона, но въпреки това Мадрид става шампион.[3] Реал Мадрид печели Испанското първенство за първи път от четири години през 2006. През 2007 година Белия балет отново завършва на първо място и завоюва своята 31-ва титла г.[28] Въпреки титлата Фабио Капело е уволнен от поста си юни 2007 г. и на негово място е назначен бившият играч на клуба – Бернд Шустер.[29][30] Белия балет завършва първенството на първо място и завоюва своята 31-ва титла.[31] Под ръководството на Бернд Шустер клубът печели и Суперкупата на страната, побеждавайки Валенсия с общ резултат 6:5.[32] Най-резултатният играч на мадридчани – Раул Гонсалес напуска на 21 юни 2010 година в посока Шалке 04.
Първият герб на Реал Мадрид е с прост дизайн и представлява декоративна смеска на инициалите на клуба – MCF (Madrid Club de Fútbol). Тези инициали са в тъмносин цвят върху бял фон. Първата същественя промяна в герба настъпва през 1908 г., когато гербът придобива кръгла форма.[33] След като крал Алфонсо дава титлата „реал“ на отбора, по герба се появяват различни кралски символи.[34] С прекратяването на периода на монархията през 1931 г., тези кралски символи биват премахнати от герба. Две години след края на Гражданската война, през 1941 г., към герба бива добавена черна лента, символизираща региона Кастилия.[13]
Най-нова модификация на герба настъпва през 2001 г., като в клуба искат да влязат в новия век по-добре. Може би основната промяна е променянето на цвета на ленката, символизираща Кастилия, от черен на тъмно син.[33]
Ел Класико е термин, използван за футболните срещи между Реал Мадрид и Барселона. Терминът е използван за първи път през 2000 г. Двата тима имат изиграни 159 мача в Ла Лига. Реал Мадрид има 68 победи, Барселона 61, а 30 мача са завършили с равен резултат.[35] Общо по между си двата тима имат изиграни 207 мача (включително и Шампионска лига, КНК и др.), като Реал има 85 победи, Барселона 80, a 42 мача са завършили с равенство.
Футболисти като Луиш Фиго, Роналдо, Бернд Шустер, Рикардо Самора, Михаел Лаудруп, Луис Енрике и Георге Хаджи са играли и в двата отбора.[36]
Реал се е срещал с два български отбори в официални срещи. С Левски за КЕШ през сезон 1979/80 като двете срещи завършват с победи за испанския отбор с резултати от 0:1 в София и 2:0 в Мадрид.[37] През сезон 2014/15 за Шампионската лига се среща с Лудогорец като и двата мача завършват с победи за Реал Мадрид с резултати от 1:2 в София[38] и 4:0 в Мадрид.[39]
Към 10 август 2024 г.
| Вратари | ||
|---|---|---|
| 1 |  Тибо Куртоа | |
| 13 |  Андрий Лунин | |
| Защитници | |
|---|---|
| 2 | Дани Карвахал |
| 3 |  Едер Милитао |
| 4 |  Давид Алаба |
| 17 | Лукас Васкес |
| 18 | Хесус Вайехо |
| 20 | Фран Гарсия |
| 22 | Антонио Рюдигер |
| 23 |  Ферлан Менди |
| Халфове | |
|---|---|
| 5 |  Джуд Белингам |
| 6 | Едуардо Камавинга |
| 8 |  Федерико Валверде |
| 10 |  Лука Модрич  |
| 14 | Орелиан Чуамени |
| 15 |  Арда Гюлер |
| 19 | Дани Себайос |
| 21 |  Брахим Диас |
| Нападатели | |
|---|---|
| 7 | Винисиус Жуниор |
| 9 | Килиан Мбапе |
| 11 | Родриго |
| 16 | Ендрик |
| Име | Години | Шампионат[40] | Купа | Евротурнири[41] | Други1 | Общо | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 |  Кристиано Роналдо | 2009 – 2018 | 311 (292) | 22 (30) | 105 (101) | 12 (15) | 450 (438) |
| 2 | Карим Бензема | 2009 – 2023 | 228 (425) | 21 (45) | 74 (127) | 12 (26) | 354(647) |
| 3 | Раул | 1994 – 2010 | 228 (550) | 18 (37) | 66 (132) | 11 (22) | 323(741) |
| 4 |  Алфредо ди Стефано | 1953 – 1964 | 216 (282) | 40 (50) | 49 (58) | 3 (6) | 308(396) |
| 5 | Карлос Сантиляна | 1971 – 1988 | 186 (461) | 49 (84) | 47 (87) | 8 (13) | 290(645) |
| 6 |  Ференц Пушкаш | 1958 – 1966 | 156 (180 | 49 (41 | 35 (39) | 2 (2) | 242(262) |
| 7 |  Уго Санчес | 1985 – 1992 | 164 (207) | 19 (32) | 23 (39) | 2 (4) | 208 (282) |
| 8 | Франсиско Хенто | 1952 – 1970 | 126 (428) | 22 (74) | 30 (95) | 4 (4) | 182 (601) |
| 9 | Пири | 1964 – 1979 | 123 (417) | 25 (67) | 23 (75) | 1 (2) | 172 (561) |
| 10 | Емилио Бутрагеньо | 1983 – 1995 | 122 (341) | 16 (39) | 27 (75) | 5 (8) | 171 (463) |
1Други турнири включват Суперкупа на Испания, Суперкупа на Европа и Световно клубно първенство
* В скоби са посочени изиграните мачове
| Име | Години | Шампионат | Купа | Евротунири[42] | Други | Общо | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Раул | 1994 – 2010 | 550 | 37 | 135 | 19 | 741 |
| 2 | Икер Касияс | 1999 – 2015 | 510 | 40 | 152 | 23 | 725 |
| 3 | Мануел Санчис | 1983 – 2001 | 524 | 67 | 99 | 21 | 711 |
| 4 | Карлос Сантилиана | 1971 – 1988 | 461 | 84 | 87 | 11 | 643 |
| 5 | Франсиско Хенто | 1953 – 1971 | 428 | 75 | 96 | 6 | 605 |
| 6 | Фернандо Йеро | 1989 – 2003 | 439 | 40 | 101 | 18 | 598 |
| 7 | Хосе Камачо | 1973 – 1989 | 414 | 61 | 90 | 12 | 577 |
| 8 | Серхио Рамос | 2005 – 2021 | 392 | 52 | 114 | 7 | 565 |
| 9 | Пири | 1964 – 1979 | 417 | 67 | 75 | 2 | 561 |
| 10 | Мичел | 1981 – 1996 | 404 | 53 | 89 | 14 | 559 |
Евротунири включва Шампионска лига
Други турнири включват Суперкупа на Испания, Суперкупа на Европа, Междуконтинентална купа и Световно клубно първенство
| В Испания | |
|---|---|
| 36 – | Шампион на Испания |
| 20 – | Купи на краля |
| 13 – | Суперкупи на Испания |
| 6 – | Купа на Испанската Лига |
| В Европа | |
|---|---|
| 15 – | Шампионска лига/КЕШ |
| 6 – | Суперкупа на Европа |
| 2 – | Купи на УЕФА |
| В Света | |
|---|---|
| 3 – | Междуконтинентални Купи |
| 5 – | Световно клубно |
Примера дивисион
Шампион (36): (рекорд) 1931/32; 1932/33; 1953/54; 1954/55; 1956/57; 1957/58; 1960/61; 1961/62; 1962/63; 1963/64; 1964/65; 1966/67; 1967/68; 1968/69; 1971/72; 1974/75; 1975/76; 1977/78; 1978/79; 1979/80; 1985/86; 1986/87; 1987/88; 1988/89; 1989/90; 1994/95; 1996/97; 2000/01; 2002/03; 2006/07; 2007/08; 2011/12; 2016/17; 2019/20; 2021/22; 2023/24
Вицешампион (25): 1929; 1933/34; 1934/35; 1935/36; 1941/42; 1944/45; 1958/59; 1959/60; 1965/66; 1980/81; 1982/83; 1983/84; 1991/92; 1992/93; 1998/99; 2004/05; 2005/06; 2008/09; 2009/10; 2010/11; 2012/13; 2014/15; 2015/16; 2020/21; 2022/23
Копа дел Рей
Носител (20): 1905; 1906; 1907; 1908; 1917; 1934; 1936; 1946; 1947; 1961/62; 1969/70; 1973/74; 1974/75; 1979/80; 1981/82; 1988/89; 1992/93; 2010/11; 2013/14, 2022/23 Финалист (20): 1903; 1916; 1918; 1924; 1929; 1930; 1933; 1940; 1943; 1958; 1959/60; 1960/61; 1967/1968; 1978/79; 1982/83; 1989/90; 1991/92; 2001/02; 2003/04; 2012/13 Носител (13): 1988; 1989; 1990; 1993; 1997; 2001; 2003; 2008; 2012; 2017; 2019; 2021; 2024
Носител (1): 1947
Купа на лигата
Носител (1):1984/85 Финалист (1): 1982/83 Шампион (23): (рекорд) 1904 – 05, 1905 – 06, 1906 – 07, 1907 – 08, 1909 – 10, 1912 – 13, 1915 – 16, 1916 – 17, 1917 – 18, 1919 – 20, 1921 – 22, 1922 – 23, 1923 – 24, 1925 – 26, 1926 – 27, 1928 – 29, 1929 – 30, 1930 – 31, 1931 – 32, 1932 – 33, 1933 – 34, 1934 – 35, 1935 – 36.jpg)
Шампионска лига (КЕШ):
Носител (15): (рекорд) 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1966, 1998, 2000, 2002, 2014, 2016, 2017, 2018, 2022, 2024 Финалист (3): 1962, 1964, 1981 Носител (2): 1985, 1986
Суперкупа на Европа:
Носител (6): 2002, 2014, 2016, 2017, 2022, 2024 Финалист (3): 1998, 2000, 2018 Носител (3): 1960, 1998, 2002 Носител (5): 2014, 2016, 2017, 2018, 2022 Носител (2): (рекорд) 1952, 1956
Финалист (1): 1963 Носител (2): 1955, 1957 Носител (1): (рекорд) 1994 Финалист (1): 2000 Носител (1): 2010 Носител (28): (рекорд) 1981, 1983, 1984, 1985, 1987, 1989, 1991, 1994, 1995, 1996, 1997, 1998, 1999, 2000, 2003, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2015, 2016, 2017, 2018 Финалист (9): 1980, 1986, 1988, 1990, 1992, 1993, 2001, 2002, 2004 Финалист (1): 2015
|
Галактикос такъв е прякорът на Реал Мадрид през периода на Флорентино Перес (2000 – 2006 г.) Той купува поне един футболист през лятото на всяка година. През 2009 г. Перес се завръща на поста с още големи покупки Кака, Карим Бензема и Кристиано Роналдо. В следващите години, Флорентино добавя към отбора много талантливи играчи.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
