селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Рàково или Ракова (произношение в местния говор Рàкоо, на гръцки: Κρατερό, Кратеро, катаревуса: Κρατερόν, Кратерон, до 1926 година Ράκοβο или Ράκοβον, Раково или Раковон[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
Раково Κρατερό | |
— село — | |
Френски войски в Раково през 1918 година | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Лерин |
Географска област | Пелистер |
Надм. височина | 1015 m |
Население | 53 души (2021 г.) |
Демоним | Ра̀ковци |
Селото е разположено на 15 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) и на 8 километра западно от Долно Клещино (Като Клинес) на река Ракова (Кратериотико Рема) в планината Пелистер близо до границата със Северна Македония.
Църквата в Раково „Свети Николай“ е построена в 1843 година.
В началото на XX век Раково е чисто българско село в Битолска каза. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Раково като българско село.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Раково има 850 жители българи.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Раково е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 74 къщи.[4]
В началото на XX век всички жители на Раково са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 640 българи патриаршисти гъркомани.[5]
Селото е изгорено и много от жителите му са избити от османски войски по време на Илинденското въстание. През ноември 1903 година владиката Григорий Пелагонийски пристига в Буф и три пъти кани раковци да дойдат да получат предназначените за тях помощи, но те като патриаршисти отказват и Григорий ги раздава в Буф.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Раково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ракова има 100 къщи славяни християни.[8]
В 1913 година селото има 1008 жители, в 1920 година 299 семейства с 811 жители, а в 1928 - 740 жители. В 1926 година е прекръстено на Кратерон.[9] В 1932 година в селото живеят 201 българогласни семейства, а в 1945 година 950 жители, всички с „гръцко национално съзнание“. Преброяването от 1951 година показва 719 жители.
Съборът в Раково е на 7 юли.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Голема Въртешка[10][11][12] | Βαρτέσμα Γκολένα | Строфес | Στροφές[13] | връх на ЮЗ от Раково (2176,7 m)[11] |
Ковчег[11] | Κοφτσέκι | Кивотос | Κιβωτός[13] | връх на ЮЗ от Раково[11] (1606 m)[12] |
Чуката[12] или Станова нива[11] | Στάνο Νίβα | Ипсома Антиполохагу Стеряди Зиси | Ύψωμα Άνθυπολοχαγού Στεργιάδη Ζήση[13] | връх в Баба на Ю от Раково (1183,7 m)[11] |
Присово[12][11] | Πρίσοβον | Просилион | Προσήλιον[13] | връх[11] и река на И от Раково, минаваща през Битуша[12] |
Ровеник[12] | Ρόβενικ | Раковити | Ρακοβίτη[13] | хребет в Баба на ЗЮЗ от Раково[12] |
Бачило[12] или Стара[11] | Μπάτσιλο Στάρα | Кратериотико | Κρατεριώτικο[13] | реката на Раково, ляв приток на Мала[11] |
Вардища[12][11] | Βάρδιτσα | Фрурос | Φρουρός[13] | връх на ЮЗ от Раково[11] |
Невестина[12][11] | Ντερουζίτο Νεβετσίνα | Нифиотика | Νυφιώτικα[13] | местност на СИ от Раково[11][12] |
Марков камен[11] | Μάρκο Κάμεν | Петрес | Πέτρες[13] | връх в Баба на СИ от Раково, гранична пирамида № 161[11] |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.