Ракле

Ракле (на македонска литературна норма: Ракле) е село в община Прилеп, Северна Македония.

Ракле Ракле
— село —
Стенопис от „Свети Атанасий“
Ракле 41.421944, 21.748889
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Прилеп
Географска област	Раец
Надм. височина	497 m
Население	7 души (2002)
Пощенски код	7500
МПС код	PP
Ракле в Общомедия

География

Поглед на Ракле

Селото е разположено в югоизточното подножие на Бабуна планина в района на Раец, източно от общинския център Прилеп.

История

В XIX век Ракле е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1864 година.^[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бакле е посочено като село във Велешка каза с 60 домакинства и 276 жители българи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ракле има 580 жители, всички българи християни.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ракли е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 90 къщи.^[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ракле има 616 българи екзархисти.^[5] Към 1906-1907 година енорийски свещеник в Ракле е Георги поп Ангелов.^[6]

Край село Ракле се намира връх Ножот, на който на 14 юли 1907 г. се води една от най-кръвопролитните битки на революционното движение на българите от Македония и Одринско срещу османски войски останала в историята като Битката на връх Ножот.

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители, всички македонци.^[7]

Личности

Родени в Ракле

• Алекса Н. Стоянов (? - 1903), четник от ВМОРО, убит при Никодин^[8]
• Милан Николов (? - 1907), четник от ВМОРО, убит при Ясенова глава^[8]
• Тале Ангелев Карев, български революционер от ВМОРО^[9]

Бележки

1. Црква „Свети Атанасиј“, село Ракле // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182-183.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
6. Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 4 (Регистър на венчилата в с. Ракле, Прилепска каза, Велешка епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Георги поп Ангелов.)
7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 ноември 2007
8. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
9. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.