From Wikipedia, the free encyclopedia
Пя̀сино е сладководно езеро в Азиатската част на Русия, разположено на границата между югозападната част на Северосибирската низина и северозападната част на платото Путорана, в Таймирски Долгано-Ненецки район на Красноярски край.
| Пясино | |
 | |
  Местоположение в Русия Красноярски край | |
| Местоположение | Русия Красноярски край Таймирския (Долгано-Ненецки) автономен окръг |
|---|---|
| Координати | |
| Притоци | Норилска |
| Отток | Пясина→Карско море |
| Дължина | 70 km |
| Ширина | 15 km |
| Площ | 735 km2 |
| Воден обем | 3 km3 |
| Надм. височина | 28 m |
| Водосб. басейн | 24 000 km2 |
| Пясино в Общомедия | |
С площ от 735 km2 езерото е 3-то по големина в Красноярски край след Таймирското и Хантайското и 18-о също по площ в Русия.[1]
Езерото Пясино е разположено на границата между югозападната част на Северосибирската низина и северозападната част на платото Путорана, на територията на Таймирския (Долгано-Ненецки) автономен окръг на Красноярски край, на 28 m н.в. То заема дъното на древна ледникова долина, преградена от север с моренен вал. Бреговете му са предимно полегати, на места заблатени, а от южната и източната част са малко по-високи и покрити с иглолистни гори.
Климатът в района е много суров, като първите устойчиви студове настъпват в края на септември и завършват в началото на юли. Тук са регистрирани температури до -55 °C, съпроводени със силни ветрове. Лятото е кратко (от края на юни до края на август), прохладно (10,7 °C) и облачно. Средната годишна температурна амплитуда достига да 96 °C. Средногодишната относителна влажност на въздуха е около 76%.[1]
Площта на водното огледало е 735 km2, обемът 3 km3, дължина от север на юг 70 km, максимална ширина 15 km и максимална дълбочина 8 m (средна дълбочина 4 m). В сравнение с другите езера в този район езерото Пясино е относително плитко.[1]
Водосборният басейн на Пясино е 24 000 km2 и се простира основно в северозападните части на платото Путорана. Най-големият приток на езерото е река Норилска, на която е разположен град Норилск, вливаща се от юг в него. Другите притоци (Амбарная, Бучека-Юрях, Вологочан, Данги, Коева, Мокулай, Самоедска Речка, Тулаек-Таас, Шчуча и др.) са незначителни. От североизточния ъгъл на езерото изтича голямата река Пясина, която се влива в Пясинския залив на Карско море.
Водният баланс на езерото е следният: приток – речни води 17,9 km3, валежи 3,1 km3; разход – отток 19,3 km3, изпарение 1,7 km3.[1]
Средния многогодишен диапазон на колебанията на езерното ниво е около 6,5 m. Суровия климат в района на езерото обуславя и продължителното му заледяване – над 260 дни в годината. Езерото замръзва в началото на октомври, а се размразява в края на юни или началото на юли. Въпреки че езерото се намира само на 20 km северно от град Норилск то е слабо изследвано. Водата му е хидрокарбонатно-калциева, но има преходен характер към сулфатна. Химическият състав и кечеството на водата коренно се различават в северната и южната му част. Минерализацията на водата се изменя от 70 мг/л в северната част до 118 мг/л в южната.[1]
Езерото Пясино е заключителното звено на Норило-Пясинската езерна система и изпълнява ролята на регулатор и утаител на изхвърляните в него отровни вещества от Норилския минно-металургичен комплекс, особено на тежки метали (мед и никел) и нефто продукти. Водата в езерото се оценява като много замърсена, състоянието на екосистемата като кризисно, а в южния район на езерото – критическо.[1]
Първи достоверни сведения за езерото и неговия регион дава експедицията на руския лейтенант Харитон Лаптев през 1741 г. по време на изследванията му на п-ов Таймир. Сто години по-късно, през 1843 г. руският географ от немски произход Александър Мидендорф извършва първите физикогеографски изследвания и топографски измервания на езерото и районът му. През 1921 – 22 г. руският геолог Николай Урванцев заедно с топографа Базенов извършват подробна топографска снимка на цялото езеро, на базата на която е изчертана и първата му достоверна карта.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
