Пълзящ кофраж

Пълзящ кофраж (ПК) е строителна технология за изпълнение на промишлени и многоетажни административни и жилищни сгради, при която кофражът е в непрекъснато движение нагоре (пълзене) при непрекъснато армиране и бетониране на вертикалните строителни елементи.

История

Пълзящият кофраж е патентован в Чикаго, САЩ от James MacDonald през 1917 г. за изпълнение на силози за зърно. Впоследствие намира приложение в промишленото (кули, елеватори, комини и др.) и жилищното строителство.

В Австрия е приложен за първи път през 1927 г., а в Германия през 1928 г.

В България за първи път се прилага през 1950 г. при изграждане на АТЗ – гранулационни кули, Димитровград, от инж. Иван Славчев.

От 1956 г. до 1959 г. български строители строят за първи път с пълзящ кофраж в чужбина силоз за зърно в Латакия, Сирия. ^[1] През 60-те години на 20 век пълзящият кофраж навлиза в жилищното строителство, а от 1967 г. с него се изпълняват синхронно стени и плочи ^[2]

Елементи на системата

• Кофражни панели – дървени, метални, стъклопластови, смесени
• Носеща стоманена конструкция – джакови рамки, външни конзоли, люлки за висящи скели и др.
• Работна платформа
• Хидравлична инсталация – джакова, помпи, маслопроводи
• Джакови пръти
• Обсадни тръби

Вижте също

• Носещ кофраж
• Едроплощен кофраж

Източници

• Атанасов, Атанас. Славчев, Иван. „Наръчник за техническия ръководител в строителството“, София, Д.И. „Техника“, 1967, 467 стр.
• „Das Arbeiten mit Gleitschalungen“, Berlin, „Verlag von Wilhelm Ernst&Sohn“, 1935, 116 стр.

1. Чернев, М. Малчев, Г. Стаменов, М. „Дела на българските строители и архитекти в чужбина“, София, Д.И. „Техника“, 1963, стр. 120 – 129.
2. Славчев, Иван. Ненов, Николай. Атанасов, Атанас. Виденов, Благой. Туча, Любен., Институт за изобретения и рационализации, „Авторско свидетелство 11 935“, 1967.