From Wikipedia, the free encyclopedia
Пристанище Бургас е основното пристанище в град Бургас, България.
| Пристанище Бургас | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Местоположение в България Бургас | |
| Страна |  България |
| Селище | Бургас |
| Общи данни | |
| Собственик | Република България |
| Оператор | „Пристанище Бургас“ ЕАД |
| Площ | 0,30 km² |
| Закрити складове | 65 500 m² |
| Корабни места | 19 |
| Дълбочина | 12,3 m |
| Годишен трафик | |
| Товари | 3 500 000 t |
| Пристанище Бургас в Общомедия | |
То е утвърдено като основно за трансевропейската транспортна мрежа Ten-T.[1] Разположено в едноименния Бургаски залив в най-западната част на черноморско крайбрежие в Бургас, Пристанището разполага общо с 19 корабни места с максимално допустимо газене от 12,3 m.
Пристанище Бургас е част от Пристанищен регион Бургас, който обхваща района от нос Емине до Резовска река и включава общо 8 (държавни и частни) пристанищни оператора: пристанище Бургас, пристанище Росенец-Лукойл Нефтохим, БМФ порт Бургас, КРЗ порт Бургас, Фишпорт, Трансстрой, Либърти порт, терминал Несебър.
В терминал „Изток“ на пристанището се обработват предимно генерални товари – метали, дървесина, хартия, храни, скрап, машини и др. По експлоатационни причини често се обработват и насипни товари – въглища, захар, амониев нитрат и малки партиди концентрати.
Тук са разположени общо 14 кейови места, от които товарните корабни места са 9, а останалите са за спомагателни плавателни съдове (влекачи, спасителни и др.). Общата дължина на кейовете от 1950 m. Открита складова площ на терминал „Изток“ е 50 000 m2, а закритата – 35 000 m2.[2]
Терминал „Изток 1“ се оперира от Пристанище Бургас ЕАД, държавно предприятие. На територията на Терминал „Бургас Изток 1“ се обработват генерални и насипни товари.[2]
От 2013 се управлява на концесия от „БМФ Порт Бургас“ АД, собственост на НавиБулгар.[3]
В терминал „Запад“ се обработват метали, зърно, скрап, насипни товари и други. На терминала действат контейнерен и ро–ро терминали, както и най-големият хладилен склад в България. Корабните места са общо 6 на брой с обща дължина 890 m. Открита складова площ на термина е 191 000 m2, закритата – 21 000 m2, от които 7000 m2 са хладилна складова площ.
От 2012 се управлява на концесия от „БМФ Порт Бургас“ АД, собственост на НавиБулгар.[3]
| Статистика на черноморските пристанища в Бургас, Варна и Констанца през 1865 г.[4] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Пристанище Бургас | Пристанище Варна | Пристанище Констанца | |||
| Брой акостирали ветроходи | 4487 | 1286 | 460 | ||
| Тонаж на ветроходите | 250 693 | 112 503 | 92 675 | ||
| Брой акостирали параходи | 63 | 239 | 157 | ||
| Тонаж на параходите | 27 401 | 108 427 | 66 319 | ||
| Общ брой акостирали кораби | 4550 | 1507 | 617 | ||
| Общ тонаж на всички акостирали кораби | 278 094 | 220 930 | 158 993 | ||
На 18 май 1903 г. е открито обновеното бургаско пристанище в присъствието на княз Фердинанд I. Още през 1899 г. е запален първият български пристанищен фар. При откриването си пристанището представлява басейн с 60 хектара площ, има три кейови стени с общ фронт 590 m и дълбочина на акваторията 24 фута. Дотогава целият труд е бил ръчен, като товарите са носени на гръб, върху самари. Докерите са вървяли с товарите по наклонени скели от кея към кораба.
През 1923 г. в Бургаското пристанище е изършен криминален обир на параход с манифактурни стоки, първо по рода си регистрирано престъпление.[5]
| Международен стокооборот през черноморските пристанища[6] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1920 | 1925 | 1930 | 1937 | |
| Пристанище Варна | Внос | 47,80% | 20,20% | 14% | 11,60% |
| Износ | 15,20% | 13,50% | 12,70% | 15,80% | |
| Пристанище Бургас | Внос | 14,20% | 21,60% | 18,60% | 24,70% |
| Износ | 42,40% | 36,10% | 34,30% | 27,40% | |
През 1941 г. са доставени първите 2 крана – 3-тонни електрически, производство на „Шкода“, а на 5 септември 1974 г. официално е открито пристанището за насипни товари. От 1963 г. на 3 мили южно от основния порт, в района на парк „Росенец“, започва работа и терминалът за нефт и нефтопродукти. През 1980 г. влиза в експлоатация терминалът „Запад“, който е специализиран в обработка на големотонажни кораби, превозващи черни метали.
През 2011 г. българското правителството определя параходство „Български морски флот“ (БМФ) за концесионер на пристанищния терминал за насипни товари на пристанище Бургас. Компанията ще управлява тази част на пристанището 35 г.[7] През същата година в рамките на проекта „Зона за обществен достъп“ в пристанище „Изток“, до вълнолома, са оформенени нови места за пасажерски кораби.
За 2011 г. пристанище Бургас обработва 3,5 млн. тона (спрямо 9,15 милиона тона от пристанище Варна) товари, което с 376 000 тона повече от предходната година.[8]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
