Принц на Уелс, Херцог на Кеймбридж, Херцог на Корнуол, Херцог на Ротси, Граф на Статърн и Барон Карикфъргюс, наследник на британския престол From Wikipedia, the free encyclopedia
Уилям, принц на Уелс[4], пълно име Уилям Артър Филип Луи[N 1] (на английски: William Arthur Philip Louis), е престолонаследник на британския трон като първороден син на крал Чарлз III и първата му съпруга Даяна, принцеса на Уелс. Той е принц на Уелс, херцог на Кеймбридж, херцог на Корнуол, херцог на Ротси, граф на Стратърн и барон Карикфъргъс.
 | Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 30 минути. |
| Уилям, принц на Уелс William, Prince of Wales | |
| Принц на Уелс | |
 | |
| Роден | принц Уилям Уелски
Болница „Сейнт Мери“, Лондон, Обединено кралство |
|---|---|
| Религия | Англиканство |
| Учил в | Колеж „Итън“ Университет на Сейнт Андрюс Кралска военна академия – Сандхърст Кралски военновъздушен колеж „Крануел“ Кралски военноморски колеж „Британия“ Школа за защитно хеликоптерно летене |
| Управление | |
| Период | 9 септември 2022 – |
| Предшественик | принц Чарлз |
| Други титли | херцог на Кеймбридж херцог на Корнуол херцог на Ротси граф на Стратърн барон Карикфъргъс |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Уиндзор[1] |
| Баща | Чарлз III[2][1][3] |
| Майка | Даяна Спенсър[1][2][3] |
| Братя/сестри | принц Хари Съсекски |
| Съпруга | Катрин Уелска (29 април 2011)[1][3] |
| Деца | Принц Джордж Принцеса Шарлот Принц Луи |
| Уебсайт | Официален уебсайт на принца на Уелс |
| Уилям, принц на Уелс в Общомедия | |
Получава образование в училище „Уедърби“ (Лондон), училище „Лъдгроув“ (Барнет) и Колеж „Итън“ (Итън, Бъркшър). След колежа прекарва непълна година в Белиз и Чили, преди да получи бакалавърска степен по изкуства със специалност „География“ в Университет на Сейнт Андрюс (Шотландия). След това се обучава в Кралската военна академия „Сандхърст“ (Бъркшър), след което служи в Блус и Роялс – конен полк на Британската армия. През април 2008 г. завършва Кралския военновъздушен колеж „Крануел“ (Линкълншър). В началото на 2009 г. се присъединява към Силите за издирване и спасяване на Кралските военновъздушни сили. От юли 2015 г. до 2017 г. работи като пилот на пълен работен ден на въздушна линейка за Източна Англия.
Като престолонаследник основните му задължения са да подкрепя краля в изпълнението на неговите кралски ангажименти.[5][6]
Патрон е над 30 благотворителни и военни организации, включително Tusk Trust, Centrepoint, The Passage и благотворителните организации за въздушна спешна помощ в Уелс и Лондон. Развива проекти чрез Кралската фондация, като благотворителната му дейност касае грижи за психичното здраве, консервация и грижи за бездомните и служещите в спешна помощ. През декември 2014 г. стартира инициативата „Обединени за дивия живот“ (United for Wildlife), целяща да намали световната незаконна търговия с диви животни. През април 2016 г. заедно с принц Хари инициират кампанията за осведоменост за психичното здраве „Глави заедно“ (Heads Together), за да насърчат хората да говорят открито за проблемите си с психичното здраве. През октомври 2020 г. стартира наградата Earthshot – инициатива на стойност 50 млн. паунда за насърчаване на екологични проекти през следващото десетилетие.
Принц Уилям е роден в Болница „Сейнт Мери" в Лондон на 21 юни 1982 г. като първото дете на принца на Уелс (бъдещ крал Чарлз III) и първата му съпруга Даяна, принцеса на Уелс.[7][8][9] Имената му, Уилям Артър Филип Луи, са обявени от Бъкингамския дворец на 28 юни.[7] Кръстен е от архиепископа на Кентърбъри, Робърт Рънси, в Музикалната зала на Бъкингамския дворец на 4 август – 82-ият рожден ден на неговата прабаба по бащина линия, кралица Елизабет, кралицата майка. Има шест кръстници.[10][N 2] Той е първото дете на Принц и Принцеса на Уелс след сина на Джордж V и Мери Тек, принц Джон през 1905 г.[11]
Когато е на девет месеца, Уилям придружава родителите си на обиколката им из Австралия и Нова Зеландия през 1983 г., като това е първото му пътуване в чужбина.[12] Той пътува със семейството си до Канада през 1991 и 1998 г.[13][14] През 1984 г. на него е наречен сорт германски червени рози, създадена през 1984 г. – Кралски Уилям (Royal William).
Принц Уилям и по-малкият му брат Хенри (познат като „Хари“) са отгледани в Дворец „Кенсингтън“ в Лондон и в Хайгроув Хаус в Глостършър.[15][16][17] Известен неофициално като „Уилс“ в семейството,[18] Уилям получава прякора „Вомбат“ от майка си,[19] която желае той и брат му да получат по-широк житейски опит от тези, които обикновено са достъпни за кралските деца. Тя ги води в Дисни Уърлд и в Макдоналдс, в клиники за болни от СПИН, в приюти за бездомни и им купува предмети, които обикновено тийнейджърите притежават, като видеоигри.[20] Съобщава се, че Даяна описва Уилям като „моя малък мъдър старец“, на когото започва да разчита като на свой довереник от ранните му тийнейджърски години.[21]
Родителите му се развеждат на 28 август 1996 г. Майка му загива в автомобилна катастрофа в ранните часове на 31 август 1997 г. По това време Уилям, тогава на 15 години, заедно с 12-годишния си брат и баща им, са в замъка Балморал в Шотландия. Принцът на Уелс изчаква синовете му да се събудят на следващата сутрин, за да им каже за смъртта на майка им.[22] На погребението на майка им, Уилям и брат му вървят редом с баща си, дядо си по бащина линия принц Филип, херцог на Единбург, и чичо си по майчина линия Чарлз Спенсър, 9-и граф Спенсър, зад погребалния кортеж от двореца „Кенсингтън“ до Уестминстърското абатство.[23]
Уилям учи в частни училища, започвайки от детска градина „Джейн Майнорс“ и предучилищна възраст в училище „Уедъбъри“[24], и двете в Лондон. След това той учи в училище „Лъдгроув“ близо до Уокингам, Бъркшър, а през лятото е частно обучаван от британския професор Рори Стюарт.[25] В Лъдгроув тренира футбол, плуване, баскетбол, стрелба към глинени гълъби и лекоатлетически крос. Явява се на приемния изпит в Итън Колидж и е приет. Там той учи география, биология и история на изкуството на A-Level (квалификация по предмет, предоставена като част от GCSE[N 3]), получавайки шестица по география, четворка по биология и петица по история на изкуството. [26][27] След като вече е плувал състезателно в Лъдгроув, става капитан на плувния отбор в Итън.[28] Той също така се занимава с водна топка и продължава да играе футбол, като е капитан на своя домашен отбор.[29]
Решението Уилям да учи в колеж „Итън“ противоречи на семейната традиция да се изпращат кралските деца в уУчилище „Гордънстаун“ (Мъри), където се учили неговите дядо, баща, двама чичовци и двама братовчеди. Бащата и братът на Даяна са учили в Итън.[30] Кралското семейство се споразумява с таблоидната преса да не досажда на Уилям в замяна на редовни актуализации за живота му. Джон Уейкхам, председател на Комисията за жалби в пресата, казва за споразумението: „Принц Уилям не е институция, нито сапунена звезда, нито футболен герой. Той е момче: през следващите няколко години, може би най-важната и понякога болезнена част от живота му, той ще порасне и ще стане мъж.“[30]
След завършване на обучението си в Итън Уилям си взема свободна година, през която участва в учения на британската армия в Белиз,[31] работи в английски млечни ферми и посещава Африка.[32] Като част от програмата „Рейли Интернешънъл“ в град Тортел в южната част на Чили, в продължение на десет седмици Уилям работи по местни строителни проекти и преподава английски език. Той живее с други млади доброволци, споделяйки общите домакински задължения, включително почистване на тоалетната, и също така е доброволец като гост-диджей в местната радиостанция.[31] Интересът му към африканската култура го подтиква сам да научи суахили.[33]
През 2001 г. Уилям се завръща в Обединеното кралство и се записва в най-стария шотландски университет – „Сейнт Андрюс“.[34][35] Подобно на времето му в Итън медиите се съгласяват да не навлизат в личния му живот, а студентите са предупредени да не дават информация за него на пресата.[36] Допълнителното внимание не го възпира: той започва да следва История на изкуството, като по-късно сменя основния си предмет с География. Уилям пише дипломна работа върху кораловите рифове на Родригес в Индийския океан и получава бакалавърска степен по изкуства (MA Hons) с отличие през 2005 г.[37][38][39] Докато е в университета, той представлява отбора на шотландските национални университети по водна топка на турнира на Келтските нации през 2004 г.[40] Той е известен като „Стив“ за други студенти, за да се избегне журналистите да разберат за самоличността му.[41] Уилям се завръща в Университет „Сейнт Андрюс“ заедно със съпругата си Катерин през февруари 2011 г. като патрон на 600-годишнината му.[42]
След дипломирането си от университета Уилям е стажант по стопанисване на земята в Чатсуърт хаус и по банково дело в HSBC.[43] За да се подготви за евентуалното управление на Херцогство Корнуол, през 2014 г. той се записва в курс по Професионален селскостопански мениджмънт в Кеймбридж, организиран от Кеймбриджката програма за лидерство на устойчивото развитие (CPSL), на която баща му е патрон.[44][45][46] Според репортаж на Си Ен Ен от 2014 г. херцогството е „единица от 760 млн. паунда (около 1,25 млрд. щатски долара), създадено през 1337 г., за да осигури частен доход за използване от най-големия син на управляващия монарх“, което Уилям наследява, когато баща му става крал през септември 2022 г.[44]
След като решава да започне военна кариера, Уилям е приет в Кралската военна академия „Сандхърст“ през януари 2006 г.[47] Той получава чин „лейтенант“ и към него се обръщат с „лейтенант Уелс“. Същото важи и за по-малкия му брат Хари, който е бил в същия[48] конен полк Блус и Роялс. Уилям е командир на войски в бронираната разузнавателна част, след което прекарва пет месеца в обучение за повишаване в чин в Лагер „Бовингтън“ в Дорсет.[49]
Положението на Уилям като втори по наследяване на трона изисква да не се поставя в опасни ситуации и шансовете му да влезе в битка са малки. Вместо това Уилям продължава да се обучава в Кралските военноморски сили и в Кралските военновъздушни сили, като получава чин „младши лейтенант“ в първите и „полетен офицер“ във вторите – и двата общо взето еквивалентни на армейския чин „лейтенант“.
След завършване на обучението си Уилям започва да служи в Кралските военновъздушни сили в База Крануел (Линкълншър).[50] След завършване на курса той получава своята значка за квалифициран член на екипажа на Кралските ВВС от баща си,[51] който сам има такава след завършване на „Крануел“.[52] По време на тази служба Уилям лети до Афганистан с Боинг C-17 Globemaster, който репатрира тялото на войника Робърт Пиърсън.[53] След това е командирован да тренира с Кралските военноморски сили. Завършва ускорен курс за обучение на военноморски офицери в Кралския военноморски колеж „Британия“ (BRNC) в Дармут.[54] Докато служи на фрегатата HMS Айрън Дюк през юни 2008 г., Уилям участва в конфискация на наркотици на стойност 40 млн. паунда в Атлантическия океан, североизточно от Барбадос.[55] Той е част от екипажа на хеликоптера Lynx, който помага за залавянето на 900 кг кокаин в моторна лодка.[56]
През януари 2009 г. Уилям е прехвърлен към Кралските ВВС (RAF) и е повишен в чин „полетен лейтенант“. Той се обучава за пилот на хеликоптер в Силите за търсене и спасяване на Кралските ВВС. През януари 2010 г. завършва Школата за управление на отбранителни хеликоптери към база RAF Шоубъри (Шропшър).[57] На 26 януари 2010 г. се прехвърля в отдела за обучение по търсене и спасяване на база RAF Вали в Ангълси, за да получи обучение на хеликоптера за търсене и спасяване Уестланд Сий Кинг, което завършва през септември 2010 г.[58] Това го прави първият член на британското кралско семейство след Хенри VII, който живее в Уелс.[59] Първата спасителна мисия на Уилям като втори пилот на RAF Сий Кинг е в отговор на спешно обаждане от бреговата охрана на Ливърпул на 2 октомври 2010 г., когато 28-годишният принц като втори пилот помага за спасяването на тежко болен мъж, работещ на газова платформа в Моркамб Бей.[60] През ноември 2011 г. той участва в мисия за търсене и спасяване на товарен кораб, който потъва в Ирландско море, и като втори пилот помага за спасяването на двама моряци.[61]
Уилям е изпратен на Фолкландските острови от февруари до март 2012 г. с независимия полет на Британските ВВС № 1564.[62][63] Аржентинското правителство осъжда като „провокативен акт“ разполагането на херцога на островите в близост до 30-ата годишнина от началото на Фолкландската война.[64][65]
През юни 2012 г. принц Уилям получава квалификация на капитан или командващ пилот на хеликоптер Sea King, а не втори пилот.[66] Активната му служба като пилот за търсене и спасяване към RAF приключва през септември 2013 г.[67][68] По-късно той става патрон на Мемориалния полет на битката за Великобритания[69] – полет на Кралските ВВС, който осигурява въздушна демонстрационна група на събития като отбелязване на годишнините от края на Втората световна война и по официални поводи на Британската държава като ежегодния военен парад Trooping the Colour в Лондон, честването на 80-ия рожден ден на кралица Елизабет II през 2006 г., както и на сватбата на самия принц Уилям с Катрин Мидълтън през 2011 г. и на въздушни изложения в Обединеното кралство и Европа.
През 2014 г. е обявено, че Уилям ще работи на пълен работен ден като пилот на въздушна линейка за Източна Англия (EAAA), базирана на летище Кеймбридж. Въпреки квалификацията си като военен пилот на хеликоптер той се нуждае от лиценз за граждански пилот и от допълнително обучение, преди да му бъде позволено да поеме командването на въздушната линейка. Въпреки че позицията му е платена, от „Кенсингтън“ обявяват, че той ще дари пълната си заплата на благотворителната организация на EAAA.[70] Преминава част от обучението си като пилот на EAAA на Международно летище „Норич“ (в Хелсдон близо до Норич).[71]
На 13 юли 2015 г. Уилям започва новата си работа, която смята за естествена прогресия от предишната си роля на пилот за търсене и спасяване към RAF.[72] Херцогът описва работата си като такава на нередовни смени и с критични случаи, изкискващи интензивна медицинска грижа.[73] Той също така публично обсъжда последствията, бидейки свидетел на интензивна травма и тежка загуба като спешен работник, заявявайки, че това е повлияло на психичното му здраве и на личния му живот.[74] Би Би Си пише, че херцогът е бил „изложен на Националната здравна служба по начин, по който никой друг висш кралски член не е бил или вероятно някога ще бъде“.[75]
Уилям напуска поста си в EAAA през юли 2017 г., за да поеме кралските задължения на пълен работен ден от името на баба си, кралица Елизабет II.[76][77] След като през 2019 г. подкрепя юбилейна кампания за Благотворителната организация на Лондонската въздушна линейка (London's Air Ambulance Charity), херцогът става официален неин патрон през март 2020 г.[78] През май 2020 г. той ѝ дава разрешение да използва частната поляна на двореца Кенсингтън за зареждане с гориво по време на пандемията от COVID-19.[79] За да отбележи Седмицата на въздушната линейка 2020 г., той пише писмо, в което благодари на работниците на въздушната линейка, като изразява своето дълбоко уважение към общността, особено по време на неизмеримо трудната епидемия, и заявява, че страната им дължи огромна благодарност.[80][81]
През 2001 г. Уилям се запознава с Катрин Мидълтън като студенти в общежитие „Сейнт Салвейтър Хол“ към Университет „Сейнт Андрюс“.[82] Съобщава се, че тя привлича вниманието му на благотворително модно ревю в кампуса.[83] Двойката започва да се среща през 2003 г.[84] През втората им година Уилям споделя апартамент с Мидълтън и двама други приятели.[85] От 2003 до 2005 г. двамата живеят в Балгроув Хаус в имението Strathtyrum близо до университета с двама съквартиранти.[86][87] През 2004 г. се разделят за кратко, но скоро след това възобновяват връзката си.[88]
Връзката им е следена толкова внимателно от таблоидната преса, че букмейкърите приемат залози за възможността за брак, а търговската верига Woolworths произвежда сувенири с техни изображения. Медийното внимание става толкова интензивно, че Уилям моли пресата да се държи на разстояние от Мидълтън.[89] На 15 декември 2006 г. тя присъства на парада му в Кралската военна академия „Сандхърст“.[90][91]
През април 2007 г. Уилям и Мидълтън слагат край на връзката си.[92] Мидълтън и нейното семейство присъстват на концерта за Даяна през юли 2007 г. на Стадион „Уембли“[93], където тя и принц Уилям седят през два реда. Впоследствие двойката е видяна заедно на публично място в редица случаи и новинарски източници заявяват, че са възобновили връзката си.[94] Мидълтън присъства на церемонията по шествието на Ордена на жартиерата в Замъка „Уиндзор“ през юни 2008 г., където принц Уилям е приет в Ордена на жартиерата.[95] През юни 2010 г. двойката се мести във вила в Имение „Бодорган“ в Ангълси, Уелс, където Уилям живее по време на своето обучение за търсене и спасяване към Кралските ВВС и в последващата му кариера.[96][97][98]
.jpg)
На 16 ноември 2010 г. Кларънс Хаус обявява, че Уилям и Катрин предстоят да сключат брак. Двойката се сгодява в Кения през октомври.[99] Годежният пръстен, подарен от Уилям на Катрин, е принадлежал на майка му Даяна. Сватбата се състои на 29 април 2011 г. в Уестминстърското абатство, Лондон.[100] Няколко часа преди церемонията са обявени новите титли на Уилям - херцог на Кеймбридж, граф на Стратърн и барон Карикфъргъс.[101][102][103] Оценките на световната аудитория за сватбата варират около 300 милиона души или повече, а 26 милиона души гледат събитието на живо само във Великобритания.[104][105]
Двойката получава селския дом Анмър Хол в имението Сандрингам като сватбен подарък от кралицата.[106] След брака Херцогът и Херцогинята на Кеймбридж използват Нотингам Котидж в района на Дворец „Кенсингтън“ като своя лондонска резиденция.[107] Те се местят в четириетажен 20-стаен апартамент 1A в двореца „Кенсингтън“ през 2013 г. Ремонтът отнема 18 месеца и струва 4,5 млн. паунда.[108] Дворецът става основната им резиденция през 2017 г., след като се местят от селския им дом Анмър Хол.[109] През август 2022 г. е обявено, че двойката заедно с децата си ще се преместят в Адълайд Котидж в частния Уиндзор Хоум Парк близо до Уиндзърския замък.[110]
Първата бременност на Катрин е обявена на 3 декември 2012 г.[111] Тя е приета на 22 юли 2013 г. в Болница „Сейнт Мери“ в Лондон, където е роден и принц Уилям. По-късно същия ден тя ражда принц Джордж,[112][113] който става втория (след баща си) наследник на трона. На 8 септември 2014 г. е обявено, че е бременна с второто си дете.[114] Тя е приета на 2 май 2015 г. в същата болница и ражда принцеса Шарлот.[115] Третата ѝ бременност е обявена на 4 септември 2017 г.[116] и тя ражда принц Луи на 23 април 2018 г. в същата болница[117]
Херцогът и херцогинята имат два английски кокер шпаньола, наречени Лупо и Орла.[118][119] Уилям е кръстник на принц Константин Алексиос Гръцки и Датски (р. 1998 г.), далечен роднина чрез неговия дядо Филип, херцог на Единбург, и на Миа Тиндал (р. 2014 г.), най-голямото дете на неговата първа братовчедка по бащина линия Зара Тиндал (дъщеря на леля му, принцеса Ан).[120][121]
Уилям и брат му Хари наследяват по-голямата част от 12,9 млн. паунда, оставени от майка им Даяна за техните 30-рождени дни – цифра, която нараства след смъртта ѝ през 1997 г. до 10 млн. паунда за всеки през 2014 г.[122][123] През 2002 г. в. „Таймс“ съобщава, че Уилям ще сподели с брат си и плащане от 4,9 млн. паунда от доверителни фондове, създадени от тяхната прабаба, кралица Елизабет, кралицата майка, на 21-вите им рождени дни, както и плащане от 8 млн. паунда на 40-тите им рождени дни.[124] Съобщено е, че принц Хари ще наследи по-голямата част от парите, оставени от Кралицата майка за двамата братя, тъй като Уилям трябва да се изкачи на трона, което ще му донесе повече финансови ползи.[125] Като най-голям син на краля Уилям е наследник на Херцогството Корнуол, което му носи допълнителен доход.[126]
През 2014 г. братята наследяват сватбената рокля на майка си заедно с много други нейни лични вещи, включително рокли, диамантени тиари, бижута, писма и картини. Те получават и оригиналния текст и партитурата на песента Candle in the Wind от Бърни Топин и Елтън Джон, изпълнени от Елтън Джон на погребението на Даяна.[123]
На 3 юни 1991 г. Уилям е приет в Кралска болница „Бъркшър“ (Рединг), след като случайно е ударен по челото от свой съученик с голф стик. Той получава вдлъбнато счупване на черепа и е опериран в Болница „Грейт Ормонд Стрийт“ (Кемдън, Лондон), която му оставя постоянен белег.[127] Новината за този инцидент се разпространява бързо и медийни репортери се стичат в Училище „Лъдгроув“, за да потърсят името на момчето, замахнало със стика за голф, но никой не разкрива името, след като директорът събира учениците и ги заклева да мълчат.[128] В интервю от 2009 г. Уилям нарича получения белег „белега на Хари Потър“ и казва: „Наричам го така, защото понякога свети и някои хора го забелязват, а друг път изобщо не го забелязват“.[129]
През 1999 г. Уилям претърпява операция на лявата ръка, след като чупи пръст.[130]
На 1 ноември 2020 г. е съобщено, че Уилям е дал положителна проба за COVID-19 през април, но е решил да не предупреждава медиите, за да „избягва да тревожи нацията“.[131] В. „Дейли Телеграф“ съобщава, че той е бил много болен и се е изолирал от семейството си.[132] Други източници казват, че той не е бил сериозно болен, не е бил прикован на легло и е работил през по-голямата част от времето.[133]
На 21-годишна възраст Уилям е назначен за държавен съветник. Той за първи път служи в това си качество, когато кралица Елизабет II присъства на срещата на правителствените ръководители на Британската общност в Абуджа (Нигерия) през 2003 г. На 21-вия си рожден ден Уилям придружава баща си на посещение в Уелс, като посещава Фестивала на храната в Ангълси и открива център за бездомни в Нюпорт.[134]
След завършване на университета Уилям започва да изпълнява кралски задължения в подкрепа на и от името на кралицата на официални събития, публични ангажименти и задгранични обиколки.[135] През юли 2005 г. той предприема първото си самостоятелна задгранична обиколка до Нова Зеландия, за да участва в честването на годишнината от Втората световна война.
През 2008 г., по случай 30-ата годишнина на благотворителната организация на баща му Тръст на принца Уилям и брат му са интервюирани за първи път заедно.[134] Според авторката Тина Браун, той, подобно на баща си, е изразил желание да стане генерал-губернатор на Австралия.[136] Премиерът на Австралия Джон Хауърд изразява желание позицията да бъде заета от австралийски гражданин.[137]
През 2009 г. кралицата създава личен кабинет за Уилям с Дейвид Манинг като негов съветник.[138] Манинг го придружава през януари 2010 г. на обиколка на Окланд и Уелингтън; Уилям открива новата сграда на Върховния съд на Нова Зеландия и е посрещнат от вожд на Маорите.[139]
През юни 2010 г. Уилям и брат му посещават Ботсвана, Лесото и Република Южна Африка, посещавайки проекти, свързани с дивата природа, спорта и малките деца.[140] През ноември 2010 г. той присъства на възпоменателната служба, проведена в Деня на възпоменанието (в чест на падналите в Първата световна война) в база „Кемп Бастион“ (днешна „Кемп Шорабак“) в Афганистан.[141]
.jpg)
През март 2011 г. Уилям посещава Крайстчърч, Нова Зеландия, малко след земетресението[142] и говори на възпоменателната служба в Хагли Парк от името на кралицата.[143] Той пътува и до Австралия, за да посети райони, засегнати от наводнения в Куинсланд и Виктория.[144][145] През април 2011 г. списание „Тайм“ го избира за един от 100-те най-влиятелни хора в света.[146] През май 2011 г. херцогът и херцогинята на Кеймбридж се срещат с президента на САЩ Барак Обама и първата дама Мишел Обама в Бъкингамския дворец.[147] Двойката обикаля Канада през лятото на 2011 г., присъствайки на празненствата за Деня на Канада на Парламентарния хълм в Отава.[148] [149] На 2 ноември двамата посещават Отдела за доставки на УНИЦЕФ за недохранени деца в Копенхаген (Дания).[150][151]
Уилям и Катрин служат като посланици на Летните олимпийски игри през 2012 г. в Лондон по време на множество спортни събития по време на игрите.[152] През септември 2012 г. те обикалят Сингапур, Малайзия, Тувалу и Соломоновите острови като част от честванията на Диамантения юбилей на кралицата.[153] Херцогът и херцогинята присъстват на допълнителни чествания на юбилея през годината, включително на Конкурса за диамантен юбилей на Темза през юни[154][155][156] – парад с участието на 670 лодки по река Темза по случай на Диамантения юбилей на кралицата (60 г. на престола).
През април 2014 г. Уилям и Катрин предприемат кралска обиколка в Нова Зеландия и Австралия със сина си принц Джордж. Маршрутът включва посещение на Plunket Society (което предоставя набор от безплатни услуги, насочени към подобряване на развитието, здравето и благосъстоянието на деца под 5-годишна възраст в Нова Зеландия) и посещение на пострадали от пожар райони в Нов Южен Уелс.[157] През юни 2014 г. двойката посещава Франция, за да присъства на честването на 70-ата годишнина от десанта в Нормандия в Голд Бийч.[158] През септември 2014 г. херцогът посещава Малта, за да отбележи 50-ата годишнина от независимостта ѝ, замествайки съпругата си след обявяването на втората ѝ бременност.[159] На 21 октомври херцогът и херцогинята се срещат с президента на Сингапур Тони Тан по време на държавното му посещение в Обединеното кралство.[160] През декември 2014 г. херцогът се среща с президента на САЩ Барак Обама в Овалния кабинет и произнася реч в Световната банка във Вашингтон, осъждайки незаконната търговия с диви животни.[161] През декември 2014 г. двойката посещава Ню Йорк и присъства на благотворителна вечеря в Музея на изкуствата „Метрополитън“.[162]
През февруари 2015 г. херцогът посещава Япония, като се среща с император Акихито и императрица Мичико в Императорския дворец в Токио и посещава оцелелите от цунамито през 2011 г.[163] От 1 до 4 март херцогът посещава китайските градове Пекин, Шанхай и Юннан и се среща с президента Си Дзинпин. Това е първото кралско посещение в континентален Китай от почти три десетилетия.[164]
.jpg)
През април 2016 г. Уилям и съпругата му предприемат обиколка в Индия и Бутан.[165] Те посещават детски благотворителни организации като Чайлдлайн Индия, както и двореца Лингкана – резиденция на краля на Бутан в Тхимпху.[166][167] По-късно същия месец двойката се среща отново със семейство Обама в двореца Кенсингтън.[168] Двойката отново обикаля Канада през септември 2016 г.[169] През ноември 2016 г. Уилям посещава Виетнам, като се среща с министър-председателя Нгуен Суан Фук и обикаля местните основни училища.[170]
Държавите, посетени от двойката през 2017 г., включват Франция, Полша, Германия и Белгия.[171][172][173] [174]
През януари 2018 г. двойката посещава Швеция и Норвегия.[175] Посещенията, които, подобно на други, са поискани от британското Министерство на външните работи, са тълкувани в полза на британско-европейските отношения след Брекзит.[176][177][178] През юни 2018 г. херцогът посещава Йордания, Израел и Палестина.[179][180]
През февруари 2019 г. Уилям и Катрин правят двудневно посещение на Северна Ирландия, като посещават Белфаст, Фермана и Балимина.[181][182] През март и април 2019 г. Уилям прекарва три седмици, работейки за МИ6, МИ5 и Щаба за правителствени комуникации (GCHQ).[183] Херцогът и херцогинята обикалят Пакистан през октомври 2019 г., което е първото посещение на кралското семейство в страната от 13 години.[184] През декември 2019 г. Уилям посещава Кувейт и Оман, отбелязвайки 120-ата годишнина от Англо-кувейтското споразумение от 1899 г.[185]
_01.jpg)
През март 2020 г. двойката прави тридневна обиколка на Ирландия, като посещава Графство Мийт, Килдеър и Голуей.[186] През октомври 2020 г. двамата се срещат с Володимир Зеленски, президента на Украйна, и първата дама Олена Зеленска в Бъкингамския дворец – първият кралски ангажимент, проведен в резиденцията от началото на пандемията с COVID-19.[187] През декември двойката предприема тридневна обиколка на Англия, Шотландия и Уелс с британския кралски влак, „за да отдаде почит на вдъхновяващата работа на хора, организации и инициативи в цялата страна“ през 2020 г.[188][189][190] Министър-председателят Борис Джонсън изразява подкрепата си за инициативата, докато премиерът на Шотландия Никола Стърджън разкритикува обиколката, цитирайки ограниченията за пътуване; Правителствата на Обединеното кралство, Шотландия и Уелс са консултирани преди планирането на обиколката.[191][192]
В качеството на Уилям като лорд Върховен комисар на Общото събрание на църквата на Шотландия, двойката обикаля Единбург, Файф и Оркни през май 2021 г.[193] На 11 юни 2021 г. в Корнуол Уилям и Катрин присъстват на срещата на върха на G7 за първи път.[194] Те също така присъстват на прием, на който херцогът и баща му обсъждат правителствени и корпоративни решения на екологичните проблеми.[195][196]
През март 2022 г. херцогът и херцогинята предприемат обиколка на Белиз, Бахамските острови и Ямайка като част от честванията на платинения юбилей на кралицата (70 г. на престола). Те срещат критики от редица политически фигури и пресата предвид тясната връзка на британското кралско семейство с колониализма и търговията с роби в Атлантическия океан.[197] [198] Обезщетенията за робството се очертават като основно искане на протестиращите по време на посещението на двойката. Премиерът на Ямайка Андрю Холнес им казва, че страната планира да стане република.[199] Уилям уверява, че кралското семейство ще приеме решението на всяка страна „с гордост и уважение“.[200] По време на откриването на Националния паметник „Уиндръш“ в Лондон, Уилям описва карибската си обиколка като „възможност за размисъл върху различните въпроси, които са най-важни за хората в региона“, и позовавайки се на скандала „Уиндръш“[N 4] Той осъжда расизмаспрямо членовете на поколението Уиндръш, и дискриминацията срещу малцинствата през 2022 г.[201][202]
През май 2022 г. Уилям присъства на официалното откриване на парламента за първи път като държавен съветник, където неговият баща, принцът на Уелс, изнася речта от името на Елизабет II.[203]
Уилям и Катрин посещават Ангълси и Суонзи на 27 септември 2022 г., което отбелязва първото им посещение в Уелс, откакто стават принц и принцеса на Уелс.[204] Той посещава Сенед през ноември 2022 г., като се среща с първия министър на Уелс Марк Дрейкфорд.[205] През февруари 2023 г. Уилям и Катрин посещават Фалмут, отбелязвайки първото си посещение в региона, откакто стават херцог и херцогиня на Корнуол.[206] През март 2023 г. той предприема самостоятелно посещение в Полша, по време на което посещава Жешов, за да се срещне с полски и британски войски и украински бежанци, и разговаря с полския президент Анджей Дуда в президентския дворец във Варшава,[207] [208] През октомври 2023 г. Уилям и Катрин осъждар водената от Хамас атака срещу Израел.[209]
През февруари 2024 г. Уилям посещава централата на Британския червен кръст, където се среща с хуманитарни работници, подкрепящи цивилните по време на конфликта Израел–Газа, и призовава за прекратяване на боевете в изявление, одобрено от Правителството на Обединеното кралство.[210] По-късно същия месец Уилям се оттегля в последния момент от службата по повод кончината на неговия кръстник Константинос II, поради неразкрит „личен въпрос“.[211] Същия месец той посещава синагогата „Уестърн Марбъл Арч“, за да признае нарастването на антисемитизма и човешкото страдание в Близкия Изток.[212]
Уилям се запознава с ХИВ/СПИН в средата на 90-те години, когато придружава майка си и брат си при посещения в хосписи и клиники за пациенти.
Към 2024 г. е патрон е над 30 благотворителни и военни организации, включително Tusk Trust, Centrepoint, The Passage и благотворителните организации за въздушна спешна помощ в Уелс и Лондон. Развива проекти чрез Кралската фондация, като благотворителната му дейност касае грижи за психичното здраве, консервация и грижи за бездомните и служещите в спешна помощ. През декември 2014 г. стартира инициативата „Обединени за дивия живот“ (United for Wildlife), целяща да намали световната незаконна търговия с диви животни. През април 2016 г. заедно с принц Хари инициират кампанията за осведоменост за психичното здраве „Глави заедно“ (Heads Together), за да насърчат хората да говорят открито за проблемите си с психичното здраве. През октомври 2020 г. стартира наградата Earthshot – инициатива на стойност 50 млн. паунда за насърчаване на екологични проекти през следващото десетилетие.
Отношението на принца към медиите е силно повлияно от смъртта на майка му Даяна, принцеса на Уелс при катастрофа в Париж, докато е преследвана от папараци през 1997 г.[213]. Принцът и съпругата му молят, когато не са на работа, личният им живот да бъде зачитан.[214]
На 13 ноември 2005 г. в британския таблоид Нюз ъф дъ Уърлд се появява статия, която твърди, че принц Уилям е споделил с кралския кореспондент на Ай Ти Ви Том Брадби, че подозира изтичане на лична негова информация към медиите. Двамата стигат до заключението, че е вероятно някой има достъп до гласовата им поща.[215] Полицейското разследване установява, че са компрометирани акаунти за гласова поща на асистенти на принц Уилям, включително Джейми Лоутър-Пинкертън,[216] а не на самия принц.[217] Въпреки това журналистът Клайв Гудман по-късно заявява, че е хакнал телефона на Уилям 35 пъти.[218]
През септември 2012 г. френското издание Closer и италианското клюкарско списание „Ки“ публикуват снимки на Херцогинята на Кеймбридж, печаща се без сутиен по време на почивка в Шато д'Оте – частен замък в имение от 260 хектара в Прованс.[219] Анализатори от сп. „Таймс“ смятат, че снимките са направени от шосе D22 (Воклуз) на 0,5 км от басейна - разстояние, което изисква 800-милиметров или 1000-милиметров обектив.[220] На 17 септември 2012 г. принцът и принцесата подават оплакване във френската прокуратура и граждански иск за щети в съда в Нантер.[221] На следващия ден съдът издава разпореждане срещу сп. Closer, забраняващо по-нататъшното публикуване на снимките и обявява, че ще бъде започнато наказателно разследване.[222] Съгласно френското законодателство не могат да се присъждат наказателни обезщетения,[223] но намесата в неприкосновеността на личния живот е криминално престъпление, което включва максимална присъда затвор от 1 г. и глоба до 45 хил. евро за физически лица и 225 хил. евро за компании.[224][225] През септември 2017 г. Closer е глобено със 100 хил. евро, а неговият редактор Лорънс Пио и собственикът Ернесто Маури са глобени с по 45 хил. евро всеки.[226]
През октомври 2014 г. Уилям и Катрин изпращат официално писмо до фотограф на свободна практика, който е поставил сина им Джордж и неговата бавачка „под наблюдение“, с молба към лицето да спре да ги „тормози и следва“.[227] През август 2015 г. дворецът Кенсингтън публикува писмо, в което се описват опасните и инвазивни усилия на медиите да получат папарашки снимки на принц Джордж и на принцеса Шарлот. Джейсън Кнауф, секретар по комуникациите на принца, пише писма до организациите за медийни стандарти в различни страни.[228]
През март 2017 г. в таблоидните медии се появява видео на танцуващия Уилям в нощен клуб във Вербие, Швейцария.[229][230][231] По това време той е на ски ваканция и според съобщенията е наблюдаван да купонясва в компанията на приятели и на австралийския модел Софи Тейлър.[232][233] Инцидентът предизвиква коментари и критики, тъй като става по време на службата на Деня на Общността на нациите в Уестминстърското абатство, на която присъстват други високопоставени членове на кралското семейство.[229][230] На следващия месец, когато му е зададен въпрос дали би искал да присъства на Музикалния фестивал в Гластънбъри, той коментира: „Имах достатъчно проблеми с танците си напоследък. Така че вероятно е най-добре да стоя настрана."[234]
През ноември 2018 г. и по време на посещение в студиото на Би Би Си в Централен Лондон, Уилям публично разкритикува подхода на компаниите за социални медии за справяне с „дезинформацията и конспирацията“ и добавя: „Техният образ за себе си е толкова основан на тяхната положителна сила за добро, че изглеждат неспособни да участват в конструктивна дискусия относно социалните проблеми, които създават“.[235]
През юли 2021 г. Ай Ти Ви излъчва документален филм, озаглавен „Хари и Уилям: Какво се обърка?“ (Harry and William: What Went Wrong?) за отношенията между братята.[236] Преди излъчването на филма са частично изрязани кадри на журналиста Омид Скоби, който твърди, че старши помощник от домакинството на принц Уилям е информирал за „загриженост относно психичното здраве на принц Хари“, след като дворецът Кенсингтън информира, че твърдението е „потенциално клеветническо".[237]
През юни 2022 г. триминутен видеоклип с Уилям, който се конфронтира с папарашкия фотограф Тери Харис, е публикуван в канала на Харис в Ютюб.[238] Той е записан от Харис през януари 2021 г. и показва как Уилям се кара с Харис, докато се опитва да заснеме семейството му на колоездене близо до Анмър Хол. Дворецът Кенсингтън описва видеото като нарушение на поверителността на семейството и иска то да бъде премахнато от публичните уебсайтове.[239] Адвокатите на двойката също се свързват с фотографа, който твърди, че е бил на обществени пътища и е заснел видеото, след като чул за обвиненията, че принцът и принцесата са нарушили забраната за събиране на повече от шест души по време на коронавирусната пандемия, докато са обикаляли обществена атракция в Сандрингам, докато чичото и лелята на Уилям – графът и графинята на Уесекс, и техните деца са се оказали на същото място.[238]
Още от раждането си Уилям е един от най-популярните членове на британското кралско семейство.[240][241][242] Живеейки в светлините на прожекторите от раждането си, той е смятан за „сърцеразбивач“ подобно на баща си.[243][244][245] След женитбата му публичният имидж на Уилям придобива по-„уравновесено“ и бащинско поведение, след като „се установи стабилен домашен ред“.[246][247]
Журналистката Ан МакЕлвой описва публичната личност на Уилям като „гениално присъствие“ с „по-твърда страна“, заедно с „неподражаемия стил“ на майка му.[248] Голяма част от неговите кралски задължения се фокусират върху проекти за „големи залагания“, а не върху „плакети и патронажи“. През 2016 г. Уилям дава интервю, заявявайки, че целта му е „как да направя кралското семейство релевантно през следващите 20 години ... това е предизвикателството за мен".[249][250]
През април 2011 г. списание „Тайм“ го класира като един от най-влиятелните хора в света заедно със съпругата му Катрин.[251] През август 2023 г. Галъп го определя като най-популярната публична фигура в САЩ след провеждане на проучване, което поисква мнението на хората за 15 видни личности.[252] През декември 2022 г. и септември 2023 г. той е определен за най-популярния член на кралското семейство от статистическата и социологическа компания YouGov.[253] [254]
Наследствените титли на херцог на Кеймбридж, граф на Стратърн и барон Карикфъргъс са обявени на 29 април 2011 г.[258] и с патентно писмо на 26 май същата година.[259] Преди възкачването на баща си на престола Уилям е официално известен като граф на Стратърн в Шотландия.[260][261][262] При възкачването на баща му на престола на 8 септември 2022 г. Уилям, като най-голям син на суверена и престолонаследник, автоматично получава допълнителните титли херцог на Корнуол, херцог на Ротси, граф на Карик, барон на Ренфру, лорд на островите и принц и велик стюард на Шотландия.[263][264] На 9 септември 2022 г. кралят обявява номинирането на Уилям за принц на Уелс и граф на Честър.[265]
Той е Кралски рицар спътник на Най-благородния Орден на жартиера (KG),[266] рицар на Най-древния и най-благороден Орден на бодила (KT),[267] член на Тайния съвет на Обединеното кралство (PC)[268] и личен адютант (ADC) на суверена.[269]
Като британски принц Уилям не използва фамилно име за ежедневни цели. За официални и церемониални цели децата на принца на Уелс използват титлата „принц“ или „принцеса“ пред собственото си име и след него слагат териториалното обозначение на баща си. По този начин, преди да стане херцог, когато се ожени, принц Уилям е наречен „принц Уилям Уелски“. Такива териториални обозначения се отхвърлят от жените, когато се женят, и от мъжете, ако станат перове[N 6] сами по себе си[270], като например когато принц Уилям е номиниран за херцог.
Въпреки че името на кралския дом е Уиндзор, фамилното име Маунтбатън-Уиндзор принадлежи на всички деца и потомци по мъжка линия на кралица Елизабет II и принц Филип и се използва, ако е необходимо, от онези, които нямат обръщението на Кралско височество или титлата „принц“ или „принцеса“.[271] Когато потомка се омъжи, тя традиционно приема фамилното име на съпруга си от този момент нататък, а децата им вземат това на баща си. Принцовете Уилям и Хари използват Уелски като свое фамилно име за военни цели; това продължава да е така за Уилям след номинирането му за херцог на Кеймбридж.[272]
Обединено кралство
Принц Уилям е 1000-ният член на регистъра на Ордена на жартиерата[284] и е официално инвестиран от кралицата на 16 юни 2008 г. на служба в параклиса „Сейнт Джордж“ в замъка Уиндзор.[285] Последният път, когато монарх номинира свой внук за Ордена на жартиерата, е през 1894 г., когато кралица Виктория номинира Алфред, наследствен принц на Сакс-Кобург-Гота.
23 април 2008 г.: Кралски рицар спътник на Най-благородния Орден на жартиерата (KG)[286]
25 май 2012 г.: Допълнителен рицар на Най-древния и най-благороден Орден на бодила (KT)[287][288][289]
6 февруари 2002 г.: Златен юбилеен медал на кралица Елизабет II[290]
6 февруари 2012 г.: Диамантен юбилеен медал на кралица Елизабет II[291][290]
6 февруари 2022 г.: Платинен юбилеен медал на кралица Елизабет II[290]
30 октомври 2017 г.: Орден за заслуги на Тувалу[292]
Канада
10 ноември 2009: Почетен канадски рейнджър[302]
Обединено кралство
Гербът на принца на Уелс, както се използва извън Шотландия, е кралският герб на Обединеното кралство с добавена бризура с три върха и с малък долен щит, носещ герба на Уелс.
Нашлемникът е короната на принца на Уелс, върху която стои позлатен лъв на четири крака, увенчан с короната на принца на Уелс.
Щитът е разделен на четири: първата и четвъртата четвърт са гербовете на Англия, втората на Шотландия, третата на Ирландия. Първата и четвъртата четвърт са в червено с три леопардоподобни лъва със светлосини нокти и език. Втората четвърт е в златисто с червен лъв, изправен на две лапи, със светлосини лапи и език, в двойна рамка с червени хералдически лилии. Третата четвърт е светлосиня с позлатена арфа със сребърни струни.
Десният[N 20] щитодръжец е златист лъв, изправен на двете си задни лапи с имперска корона, а левият – сребрист еднорог, изправен на две копита, със златисти грива и рог, и със златиста корона на шията, украсена с кръстове и хералдически лилии. От короната тръгва верига, преминаваща зад гърба и през двата предни крака на еднорога.
Кръгът на жартиерата, който обгражда щита, е изписан с девиза на Ордена на жартиерата на средновековен френски: Honi soit qui mal y pense („Срам за този, който мисли зло за него“).
Цялото се различава по сребристата тривърхова бризура (Уилям като най-голямото дете на суверена).
Принц Уилям получава личен герб на 18-ия си рожден ден през 2000 г., отличаващ се с бяла (или сребриста) тривърхова бризура, чийто централен връх е с червена морска раковина, за да се разграничава от гербовете на други членове на кралското семейство.[311] Морската раковина намеква за покойната му майка Даяна, принцеса на Уелс, чийто герб на Спенсър включва три сребристи раковини. Раковината препраща към тази, носена от поклонниците в светилището на Свети Яков от Компостела, в Сантяго, през 12 век, и е била популярен символ сред средновековните поклонници.[312]
През февруари 2013 г. кралица Елизабет II одобрява брачния герб на Херцога и Херцогинята на Кеймбридж, състоящ се от техните отделни гербове, сложени един до друг, под шлем и корона, обозначаващи статута на херцога като внук на суверена. Те са пуснати през септември същата година.[313]
Транспарантите, използвани от Уилям като е Принц на Уелс, варират в зависимост от местоположението. Неговият личен щандарт е Кралският щандарт на Обединеното кралство, който се различава, както в герба му, по сребристата бризура с три върха и по щита на Княжество Уелс в центъра. Използва се извън Уелс, Шотландия, Корнуол и Канада и в цялото Обединено кралство, когато принцът действа в официално качество, свързано с Въоръжените сили на Обединеното кралство.[314]
Личното знаме за използване в Уелс се основава на Кралската емблема на Уелс (историческия герб на Кралство Гуинед), който се състои от четири квадранта: първият и четвъртият с червен лъв на златисто поле и вторият и третият със златен лъв на червено поле. Върху него има зелен щит, носещ короната с една дъга на принца на Уелс.[314]
В Шотландия личният транспарант, използван от 1974 г., се основава на три древни шотландски титли: Херцог на Ротси (престолонаследник на краля на Шотландия), Върховен стюард на Шотландия и Лорд на островите. Знамето е разделено на четири квадранта като герба на вожда на клана Стюарт от Апин: първият и четвъртият квадрант се състоят от златно поле със синя и сребърна карирана лента в центъра; вторият и третият квадрант показват черна галера на сребърен фон. Гербът се различава от този на Апин с добавянето в щита на малък щит с лъва на Шотландия, с лилии, изправен на задни лапи, нарушен от тривърхова бризура в светлосиньо, за да посочи престолонаследника.[314]
В Корнуол знамето е гербът на Херцога на Корнуол: 15 златни монети на черен фон.[314]
През 2011 г. Канадските хералдически власти въвеждат личен хералдически транспарант за принца на Уелс за използване в Канада, състоящ се от щита на герба на Канада, нарушен от син кръг с перата на принца на Уелс, заобиколен от венец от златни кленови листа и бяла бризура с три върха.[315]
.svg)
Преди възкачването на престола на баща му Уилям използва транспарант, извлечен от герба му, за използване извън Шотландия и Канада. Има и вариант, използван в Шотландия. През 2011 г. Канадският хералдически орган въвежда лично хералдическо знаме за употреба от херцога на Кеймбридж в Канада. Това е кралският герб на Канада под формата на транспарант, нарушен от син кръг, заобиколен от венец от златни кленови листа и мидени черупки, в който е изобразено „W“, увенчано с корона. Над кръглото има бяла тривърхова бризура с червена черупка в нея.[316][317][318])
.svg)
.svg)
.svg)
Принц Уилям се жени веднъж:
∞ 29 април 2011 в Уестминстърското абатство, Лондон за Катрин Елизабет Мидълтън (* 9 януари 1982 в Рединг, Англия), дъщеря на Майкъл Мидълтън, британски бизнесмен, и съпругата му Карол Елизабет Голдсмит, секретарка и стюардеса. Имат двама сина и една дъщеря:
Уилям е член на Династия Уиндзор. По бащина линия той произхожда от рода Олденбург – един от най-старите кралски домове в Европа и по-специално от кадетската линия Дом Глюксбург.[319] Предците на Уилям по бащина линия включват повечето кралски семейства на Европа.[320]
Чрез майка си Уилям произхожда от графовете Спенсър – кадетска линия на фамилията Спенсър, произхождащ от графовете на Сандърленд (тяхна старша линия сега са и херцози на Марлборо, барони Фермой), и още по-далече – от Хенри Фицрой, 1-ви херцог на Графтън, и Чарлз Ленъкс, 1-ви херцог на Ричмънд – двама извънбрачни синове на крал Чарлз II. Като крал Уилям ще бъде първият монарх след смъртта на кралица Анна през 1714 г., който безспорно ще произлиза от Чарлз I и първият, който ще произлиза от Чарлз II.[321]
Уилям произлиза по майчина линия от Елиза Кюарк, икономка на неговия предшественик от 18 век Теодор Форбс – шотландски търговец, работил за Източноиндийската компания в Сурат. Тя е описвана по различни начини в съвременни на нея документи: като „мургава туземка“, „арменка от Мумбай“ и „г-жа Форбезиан“.[322] Генеалогът Уилям Адамс Райтвиснер приема, че тя е арменка.[323] През юни 2013 г. BritainsDNA обявява, че генеалогичните ДНК тестове на двама от далечните братовчеди на Уилям по майчина линия потвърждават, че Кюарк е била по майчина линия от индийски произход.[324] [325][326][327]
| Андрей Гръцки и Датски | |||||||||||||
| Филип, херцог на Единбург | |||||||||||||
| Алис Батенберг | |||||||||||||
| Чарлз III | |||||||||||||
| Джордж VI | |||||||||||||
| Елизабет II | |||||||||||||
| Елизабет Боуз-Лайън | |||||||||||||
| Уилям, принц на Уелс | |||||||||||||
| Албърт Спенсър | |||||||||||||
| Едуард Джон Спенсър | |||||||||||||
| Синтия Спенсър | |||||||||||||
| Даяна Уелска | |||||||||||||
| Морис Рош | |||||||||||||
| Франсис | |||||||||||||
| Рут Рош | |||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
