Примус

При́мус – е безфитилен нагревателен прибор, работещ с течно гориво: бензин или керосин. Изобретен е през 1892 година от Франц Линдквист^[1], който по-късно основава фирмата Primus AB. Използва се широко в бита до момента, в който разширението на газоразпределителните мрежи го измества от битово използване. Популярен е при туристите особено в миналото.

Примус

Принцип на работа

Схема на горелката на примуса

Принципа на работа е аналогичен на принципа на работа на поялната лампа. Горивото от резервоара A се подава към тръбната част на горелката B под въздействие на предварително създаденото с бутална помпа налягане в резервоара. След запалването налягането се поддържа от нагряването на резервоара и от допълнително помпене с въздушната помпа. В тръбата D горивото се изпарява и подава през дюзата E. След това парите на горивото се смесват с въздуха и изгарят в кръглата горелка на примуса C. За нормалното изпарение на горивото е необходимо да се поддържа висока температура на горелката. За това преди началото на работа е необходимо предварително нагряване. За целта, при някои примуси около горелката има специална чашка, в която преди запалването се налива течен спирт или се поставя сух спирт.

Битовите примуси работят с керосин и с бензин.

Устройство

Примусът се състои от следните части:

• резервоар за гориво с отвор за зареждане
• бутална въздушна помпа
• горелка
• пиростия

Горелката на примуса се състои от:

• дюза с механизъм за регулиране
• щуцер
• изпарителна камера
• чашка
• отражател
• демонтируема горелка
• сифонна тръба

Предимства

• По своята производителност и икономичност примусът е най-ефективният нагревателен уред работещ с течно гориво.
• Относително малко тегло
• Удобен за използване
• Лесно осигуряване на горивото.

Недостатъци

• Често замърсяване на дюзата особено при използването на бензин.
• Сравнително сложно пускане на примуса в действие
• Сравнително шумната работа при горене на примуса, както и взривоопасност.