From Wikipedia, the free encyclopedia
Приморският партизански отряд „Васил Левски“[1] е подразделение на Десета Варненска въстаническа оперативна зона на т. нар. НОВА по време на комунистическото партизанско движение в България (1941 – 1944). Действа в района на долното течение на река Камчия.
Първата комунистическа партизанска група във Варненско е формирана през декември 1941 г. в Батовската гора. Командир на групата е Георги Петлешев.
На 4 май 1942 г. води тежък бой при с. Водица, при който загиват трима партизани. В южния район се създава Камчийската партизанска група „Народна дума“.[2]
През лятото на 1943 г. се създават Варненската и Камчийската чета. Провеждат акции в с. Николаевка и с. Новаково.
На 8 май 1944 г. Камчийската чета и Първа варненска чета се обединяват в отряд „Васил Левски“. Командир на отряда е Атанас Александров, заменен след гибелта му от Андрей Премянов, политкомисар Жечка Карамфилова. [3]
На 20 юли 1944 г. атакува германска телефонна работилница, обслужваща Източна Стара планина, унищожава германска подвижна радиостанция между с. Баня и гр. Поморие. През август, воден от командира Атанас Александров, провежда акции в мелницата на с. Рудник, с. Бяла), с. Раковец (дн. Гроздьово), край р. Плоска до с. Сини вир. Общо извършва 18 бойни акции.
В средата на август 1944 г. войскови и жандармерийски части блокират цяла Източна Стара планина. На 18 август отрядът води тежко сражение при партизанския лагер над с. Долни чифлик и излиза от блокадата.[4]
В първите дни на септември 1944 г. завзема населени места в Източна Стара планина.
На 9 септември 1944 с помощта на Червената армия установява властта на ОФ във Варна и Бургас.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.