From Wikipedia, the free encyclopedia
Наивизъм (на френски: art naïf) е всяка форма на изобразително изкуство, създадена от човек, който няма формалното образование и обучение на дипломиран художник (в сферата на анатомията, историята на изкуството, техниката, перспективата, начините за виждане)[1]. Когато тази естетика се употребява от обучен художник в резултат се получава изкуството, наречено примитивизъм. За разлика от народното изкуство, наивистичното изкуство не определя непременно различен културен контекст или традиция. Научното изкуство е признато по света и често имитира детската простота и откровеност[2]. Картините от този вид обикновено имат плосък стил на превъплъщение с елементарен израз на перспектива[3].
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания по изящно изкуство. |
Един особено влиятелен художник на „наивистичното изкуство“ е Анри Русо (1844 – 1910 г.), френски пост-импресионист, открит от Пабло Пикасо.
Течението възниква и се развива в края на XIX и началото на XX век. [4]
В миналото на наивистичното изкуство[5] често се гледало като на външно изкуство, което е практикувано от човек без формално (или почти никакво) обучение или степен по изобр. изкуство. Но това се променя през 20 век, когато се създават първите художествени академии за наивистично изкуство. В наши дни наивистичното изкуство е вече напълно признат артистичен жанр, представен в художествените галерии в цял свят.
Характеристиките на наивистичното изкуство са в странна връзка с качества на живописта, пренебрегвайки по природа трите правила на перспективата:
В резултат са налице:
Годината, в която „наивистичното“ изкуство е „открито“ за света, е 1885 г., когато художникът Пол Синяк открива дарбата на Анри Русо и организира изложби с неговите творби в редица престижни галерии[6].
Група Земля са хърватски художници, архитекти и интелектуалци, работещи в Загреб от 1929 до 1935 г. Групата е била с марксистка ориентация и е била частично моделирана върху „Neue Sachlichkeit“[7], водеща до повече стилизирани форми и появата на наивната живопис. Групата включва художниците Кристо Хагеюшич, Едо Коватиевич, Омер Мухаджич, Камило Ружичка, Иван Табакович и Отон Придружник, скулпторите Антун Аугустинчич, Франо Кристинич и архитект Драго Иблър. Група Земля търси отговори на социални въпроси. Програмата им подчертава значението на самостоятелното творческо изразяване и се противопоставя на некритичното копиране на чужди стилове. Вместо да произвеждат изкуство заради изкуството, те смятат, че тя трябва да отразява действителността на живота и нуждите на съвременната общност. Дейностите на изложбите на групата бяха все по-провокативни за правителството на деня, а през 1935 г. групата беше забранена.
Хлебине са хърватски наивисти художници, работещи в или около село Хлебине, близо до унгарската граница от 1930 г. насам. По това време според Световната енциклопедия по наивистичното изкуство, 1984 с. Хлебине било се простирало до „няколко кални улички и едноетажни къщи“, но то създава забележителна група художници стават име в югославската наивна живопис[8].
Хлебине представлява малка живописна община в северната част на Хърватия, която през 1920 г. се превръща в място, срещу което група самоуки селяни започват да развиват уникален и донякъде революционен стил на рисуване. Това е предизвикано от водещи интелектуалци от времето като поета Антун Густав Матош и най-голямото име в хърватската литература Мирослав Кърлежа, който призовава за индивидуален национален художествен стил, който да бъде независим от западните влияния. Тези идеи били приети от известения художник от Хлебине Кристо Хегедушич, който открива Училище по живопис Хлебине през 1930 г. в търсене на национален „артистичен образ на селските райони“[9].
Иван Генералич е първият майстор на Хлебинската школа и първият, който развива отличителен личен стил, постигайки високо майсторство в своето изкуство[10].
След Втората световна война, следващото поколение Хлебински художници се стремяха да се съсредоточат повече върху стилизираните изображения на селския живот, взети от въображението. Дженералич продължава да бъде доминиращата фигура и насърчава младите художници, включително и синът му Йосип Генералич.
Хлебинската школа се превърна в световен феномен с появата си в биеналето във Венеция през 1952 г. и изложби в Бразилия и Брюксел[11].
Някои от най-известните наивни художници са Драган Гази, Иван Генералич, Йосип Генералич, Кристо Хагеюшич, Миджо Ковачич, Иван Лакович-Хърватия, Франьо Мраз, Иван Вечений и Мирко Вириус.
Салон за наивистично и интуитивно изкуство
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.