From Wikipedia, the free encyclopedia
Прика́з е вид държавна институция в Руското царство от края на XV век до първата четвърт на XVIII век.[1]
Приказите са първите държавни институции в Руското царство, които заменят дотогавашната вотчинно-феодална система на управление, типична за Велико московско княжество.[1] Те се появяват в края на XV век и просъществуват до първата четвърт на XVIII век.[1] Развитието на прика́зната система е обусловено от усложняването на задачите, пред които е изправена зараждащата се монархия във връзка с формирането на Руското царство през втората половина на XV век.[1] В началния етап от възникването на приказите техният състав се сформирал от служителите на хазната, двора, и комисиите на Болярската дума.[1]
Руската дума прика́з означава по принцип „заповед“, „заръка“ или „заповедна длъжност“, дадена от царя на отделни високопоставени личности.[1] За да изпълнят тази заповед, призваните сановници трябвало да наемат служители, които да им съдействат. С течение на времето те работели заедно като колектив, повтаряйки все същите задачи, и постепено възникнала една своеобразна организация – вид държавна служба (институция), специализирана в изпълнението на определен вид заповедни задачи. Постепено, думата приказ придобила значението на държавна институция или ведомство.
Разграничават се няколко вида прикази: дворцови прикази – отговарящи за стопанисването на двореца на владетеля; общодържавни прикази – подразделящи се на отраслови, териториални и териториално-отраслови; както и патриаршески и митрополитски прикази.[1] Някои от тях (подбор) са следните:
На тези прикази били поверявани много различни задачи, чиято важност зависела от това, в какви отношения се намират ръководителят на ведомството и царят. Ако ведомственият ръководител се ползвал с по-голямо доверие на царя, то той и съответно неговото ведомство получавали и по-важни, по-отговорни заповеди. Липсвало е обачно ясно разграничаване на сферите на компетентност на отделните приказки. Всеки приказ имал свои собствени приходи и разходи, собствено правосъдие над своите служители и над населението, за което е отговарял в дадена сфера (например финанси, търговия и т. н.). Много прикази съществуват само за кратко време, други се превръщат в постоянни институции. Понякога е имало до шестдесет прики, пряко подчинени на царя.
В Съветския съюз термина приказ първоначално се отнася до заповедите на висшето политическо ръководство по адрес наЧервената армия, а по-късно приказ започват да се наричат като цяло военни административни актове. Във военен контекст, приказ се дефинира като „писмено или устно нареждане на началник, чието изпълнение е задължително за негов подчинен“.[6] Приказът е „основен акт на военното ръководство“ и „формално-правно изявление на волята на началник“.[6] Известност добива приказът на Сталин от 8 май 1945 г., излъчен по радиото, в който се обявява края на Втората световна война и безусловната капитулация на Германския райх.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.